Решение № 11981 от 5.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6146/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по искане на А. Алиева от гр. Хасково за отмяна на влезнали в сила определения 262 от 14.03.2023г. по адм.д. 259/2023г. по описа на Административен съд гр. Хасково и потвърждаващото го определение 4437 от 26.04.2023г. по адм.д. 3181/2023г. по описа на Върховния административен съд. С искане за отмяна на влезнали в сила определения, наименовано жалба и уточнения към нея, се иска да бъдат отменени посочените влезнали в сила определения на АС гр. Хасково и ВАС на основанията за отмяна по чл. 239, т. 2 и т. 5 АПК. Ответната страна Директора на Дирекция социално подпомагане /ДСП/ гр. Хасково не изразява становище по искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, счита искането за процесуално допустимо - подадено е от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал. 1, т. 2 и ал. 3 АПК и срещу влезнали в сила съдебни определения. Разгледано по същество искането е неоснователно. За да се произнесе по искането съдът приема за установено от фактическа страна следното: С определение 262 от 14.03.2023г. по адм. д. 259/2023г. на Административен съд гр. Хасково на основание чл. 130, ал. 4 АПК е оставена без разглеждане жалбата на А. Алиева против заповед ЗСП/Д Х/510/О от 27.02.2023г. на Директора на ДСП гр. Хасково, с която на основание чл. 13, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ е отпусната еднократна социална помощ при инцидентни случаи в размер на 50 лв. на А. Алиева. Жалбата е оставена без разглеждане, тъй като съобразно чл. 13, ал. 5 ЗСП е предвиден задължителен ред за оспорване първо по административен ред пред по горестоящия административен орган на заповеди, от категорията на тази предмет на делото. Съдът е посочил, че специалната норма на чл. 13, ал. 5 ЗСП дерогира предвидената в чл. 148 АПК изборност на реда за оспорването. Поради това и с определението е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението на АС гр. Хасково по адм.д. 259/2023г. е оставено в сила с определение 4437 от 26.04.2023г. по адм.д. 3181/2023г. на ВАС. Именно това са двете влезнали в сила определения, чиято отмяна се иска. При така установените факти съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл. 239, т. 2 АПК предвижда възможност за отмяна на влезнало в сила решение или определение в случаите, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото. В случая не е налице някое от основанията по посочената разпоредба, тъй като по делото липсват каквито и да било доказателства за осъществяване някоя от хипотезите на чл. 239, т. 2 АПК. Не е установена по надлежния съдебен ред неистинност на показанията на свидетели или на заключение на вещи лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страна, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с постановяване на определенията, като и не се посочват конкретни факти във връзка с това посочено правно основание. Установяването на фактите и обстоятелствата, релевантни към спора, и тълкуването им в разрез с разбирането на жалбоподателката не обосновава наличието на основание по чл. 239, т. 2 АПК. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 АПК, второто правно основание, на което се основава искането, сочи, че отмяната на влезнало в сила съдебно решение или определение е допустимо, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В настоящия случай не се установява и предпоставка по посочената разпоредба, тъй като жалбоподателката А. Ахмедова е била редовно и лично уведомявана за всички постановено разпореждания или определения по делото, при развилото се производство по реда на чл. 145 и следващите АПК във връзка с чл. 130, ал. 4 АПК и в производството по чл. 229 и следващите от АПК пред ВАС. По изложените съображения не се установяват предпоставките по чл. 239, т. 2 и т. 5 АПК, поради и което подаденото искане за отмяна на влезналите в сила определения на АС гр. Хасково и ВАС като неоснователно, следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,