Решение № 149 от 9.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7403/2014 г.

Решение № 149 от 9.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7403/2014 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. ВКС разглежда молбата на К. Б. за отмяна на влязлото в сила решение на Районен съд София /РС/, 32-ри състав по гр. д. № 11461/02 г., на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С решението е отхвърлен частичният иск на К. Б. срещу [фирма], [населено място] / [фирма]/ с пр. осн. чл. 49 от ЗЗД - за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 420 лв. от престой на собствения на ищеца трактор У. 1634 ДРН Вр 2692 ЕА, за периода 1.06.2001 - 31.07.2002 г. В съдебно заседание молителят поддържа молбата за отмяна и иска да бъде уважена. Ответникът по молбата [фирма] я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа молбата, намира следното по основателността й: В решението на РС, чиято отмяна се иска, е прието, че не се установява твърдяната от ищеца вреда под формата на пропусната полза. За обезпечаване на отпуснат от ответната банка на ищеца, в качеството му на ЕТ, кредит е учреден особен залог върху посочения трактор и тракторът е продаден на трето лице от заложния кредитор, с договор от 5.01.2001 г. Според РС не се установява при продажбата на заложеното имущество и конкретно - на процесния трактор, ответникът да е нарушил задълженията си по чл. 37, ал. 3 ЗОЗ, респ. - по чл. 34 ЗОЗ или процесната вещ да е противоправно отнета, с което на ищеца да са причинени имуществени вреди. С молбата за отмяна са представени с твърдение, че са нови доказателства по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК влязло в сила решение на Апелативен съд София /АС/ по гр. д. № 2238/11 г., постановено по спорове за обезвреда между същите страни / което не е допуснато до касационно обжалване с опр. по т. д. № 3867/13 г. на ВКС, второ т. о./ и удостоверение на Българска народна банка от 7.10.2014 г. Молителят твърди, че сочените доказателства са новооткрити - той не е могъл да се снабди своевременно с тях при разглеждане на делото в инстанционното производство, и са от значение за спора. Приложеното удостоверение на БНБ, според молителя установява, че той в качеството на ЕТ не е имал просрочени кредити към банката, следователно предприетото от нея изпълнение върху имуществото му е лишено от основание и насочено единствено към увреждането му. С решението на АС ответната банка е осъдена да заплати на молителя обезщетение от 6 190 лв., поради намаляване на личното му имущество, вследствие на неправомерна продажба на негови движими вещи, което доказва противоправното поведение на банката при предприетото принудително изпълнение, вкл. върху процесния трактор. Соченото основание за отмяна не се установява: Представеното удостоверение на БНБ за това, че [фирма] няма просрочени кредити към банката, се основава, според изрично посоченото в удостоверението, на месечна информация за кредитите за последните 60 месеца или след 31.10.2009 г. Тази информация е за далеч по -късен период от процесния по делото на РС и е неотносима към установените обстоятелства в решението, чиято отмяна се иска. Там е прието, че молителят е имал просрочен кредит към банката, отпуснат му с договор за банков кредит от 17.03.98 г., в размер на 120 000 щатски долара, за чието събиране е предприето изпълнение върху заложения в обезпечение на кредита трактор. Решението на АС София може да е ново доказателство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, ако доказва обстоятелство, което страната е твърдяла в хода на инстанционното производство, но не е могла да установи - ППВС № 2/77 г., т. 3. С решението на АС искът по т. 2 от исковата молба / за обезщетяване на вреди от неправомерна продажба на трактор със същата марка, но с друг регистрационен номер/ е отхвърлен като неоснователен. Мотивите към тази точка съдържат констатацията, че с вл. в сила решение по гр. д. № 3782/05 г. на РС София е уважен частичен иск на молителя срещу [фирма] за обезщетяване на имуществени вреди от неправомерно отнемане и продажба на процесния трактор У. ДРН Вр. № 2692. Тази претенция обаче не е част от решението на АС по гр. д. № 2238/11 г., а молителят не основава молбата си за отмяна на решението по гр. д. № 3782/05 г. на РС, София. Освен това, според констатираното от АС, към постановяване на решението му по гр. д. № 2238/12 г. -19.03.12 г., решението по гр. д. № 3782/05 г. на РС София е влязло в сила, затова основано на него искане за отмяна би било и просрочено на осн. чл. 305, т. 1 ГПК към подаване на молбата - 28.10.14 г. Соченото основание за отмяна не се установява и ВКС на РБ, трето гр. отделение