Решение № 3492 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7540/2018 г.

Решение № 3492 от 11.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7540/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба Р. Патърова от [населено място], подадена чрез адвокат Хаджипетрова, против решение № 478 от 25.04.2018 г., постановено по адм. д. № 1028/2017 г. от Административен съд София-област. С него съдът е отхвърлил жалбата на касаторката в настоящото производство против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане за кампания 2014 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли съда, да отмени обжалваното решение, като постанови друго по съществото на спора. Прави искане за присъждане на разноските направените и пред двете съдебни инстанции. От ответната страна по касация изпълнителният директор на ДФЗ е постъпило становище, подадено от процесуалния му представител, в което се твърди неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на евентуално поисканото и заплатено адвокатско възнаграждение. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът счита, че обжалваното уведомително писмо е съобразено с указанията, дадени с отменителното решение на същия съд, което е било оставено в сила с решение на Върховния административен съд. Освен това намира, че уведомителното писмо и съдебното решение са съобразени със заповедта на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой площи допустими за подпомагане за кампания 2014 г. По изложените мотиви прокурорът не вижда основания за отмяна на съдебното решение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за страната съдебен акт, който подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че Р. Патърова е обжалвала уведомително писмо с изх. № 02-230-6500/7524 от 29.09.2017 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. То е издадено повторно, след отмяната на първото с изх. № 02-230-6500/7524 от 29.09.2015 г. Това уведомително писмо е било отменено с решение 388 от 15.04.2016 г., постановено по адм. д. № 958/2015 г. от Административен съд София-област. С него съдът е дал указания на административния орган за извършване на необходимите проверки при точно разчитане на актуалния картен материал, включително и извършване на повторни административни проверки, събиране на относимите доказателства и за издаване на нов акт. Решението на първоинстанционният съд е оставено в сила с решение № 4175 от 4.04.2017 г., постановено по адм. д. № 6689/2016 г. от Върховния административен съд, четвърто отделение. Двете дела са приобщени при разглеждане на производството по жалбата против новоиздаденото уведомително писмо от 2017 г. Административният съд София-област е приел подадената жалба за допустима, а по същество за неоснователна, поради което я е отхвърлил. За да достигне до този резултат съдът е установил фактите по спора, относно подаденото от Р. Патърова заявление за подпомагане за кампания 2014 г. по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за национални доплащания на хектар земеделска земя (СНДП) и Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1), като от него е приел за установено, че на 31.05.2014 г. заявлението е получило УИН 2316061470702 и по него са заявени за подпомагане посочените схеми. Съдът е установил и обстоятелството, че при извършената автоматична проверка на подаденото заявление за подпомагане са били установени грешки, като осем от заявените за подпомагане парцели са излизали извън площите допустими за подпомагане – лист 90 от делото. Съдът е установил и фактът, че Р. Патърова е обжалвала заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, като по жалбата й е било образувано адм. д. № 9453/2015 г. по описа на Върховния административен съд. С определение № 10852 от 19.10.2015 г. жалбата е била оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Това определение е било оставено в сила с определение № 545 от 19.01.2016 г. от петчленен състав на Върховния административен съд. От уведомителното писмо съдът е приел за установено, че едни и същи парцели, са били заявени за подпомагане по СЕПП, СПП и НР1. В обжалваното уведомително писмо са били отбелязани площите, заявени за подпомагане и установените площи, допустими за подпомагане, след извършването на административни проверки и съобразяване със заповедта на министъра на земеделието и храните, към момента на издаването й, с която е бил одобрен окончателния специализиран слой "Площи допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). В уведомителното писмо срещу всеки един парцел, са били отбелязани идентификационния номер на парцела, декларираната площ, установената площ след извършване на административни проверки, установената недопустима площ и причините, поради които е приета площта от съответния парцел за недопустима. В заключение съдът е установил, че по СЕПП Р. Патърова е заявила за подпомагане 36, 25 ха, а установената площ допустима за подпомагане е била 30, 11 ха, а недопустимата – 6, 14 ха, с процент на наддеклариране – 20, 39 %; по СПП декларираната площ е била 30, 00 ха, за които тя е получила плащане в размер на 3 608, 24 лв.; по НР1 декларираната площ е била в размер на 36, 25 ха, а установената след проверка площ е била в размер на 30, 11 ха, с недопустима площ – 6, 14 ха и процент на наддеклариране – 20, 39 %. В съответствие с чл. 58 от Регламент 1122/2009 (съответен на чл. 16 от Регламент 65/2011) при наддеклариране между 20% и 50% санкционираната площ е равна на установената площ, поради което оторизацията сума и по двете мерки СЕПП и НР1 е била "О" лева. За установяване на фактите по спора съдът е допуснал изслушване заключение на съдебно-техническа експертиза. От нея е приел за установено, че само по отношение на БЗС № 05390-25-4-1 със заявена площ от 4, 21 ха е увеличена допустимата площ с 1, 06 ха в сравнение с установеното при предходното отменено уведомително писмо. По отношение на парцелите с определени части недопустима площ не е била извършена корекция. Всичките недопустими площи са били коректно определени с изключение на БЗС № 0539-157-11-1, със заявена за подпомагане площ в размер на 1, 24 ха, за който вещото лице е посочило, че към допустимата за подпомагане площ е следвало да се прибави и частта от 0, 34 ха, която била допустима за подпомагане, но дори и да се прибави тази площ, процентът на наддеклариране няма да се промени. При това фактическо установяване първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е била издадена от компетентен орган, в съответната форма и е отговаряла на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като под всяка от колоните в таблиците на уведомителното писмо са се съдържали основанията за посочените данни. Съдът е приел, че при издаването на уведомителното писмо не са били допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и на материалния закон, като изрично е обяснил и тълкувал съдържанието на относимите разпоредби по чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 във връзка с ал. 4 ЗПЗП и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони, разпоредбите от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, относно начина и реда за създаването на специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" и предназначението му. Въз основа на това е извел правни изводи, че с уведомителното писмо не е допуснато нарушение на материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата против него. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. В касационната жалба допуснатото от съда съществено нарушение на процесуалните правила се аргументира с отказа на съда да допусне поисканата съдебно-агрономическа експертиза. Доводът е неоснователен, защото специализирания слой "Площи допустими за подпомагане" е влязъл в сила и е станал задължителен за прилагане, както от органите на ДФЗ, така и за Р. Патърова. Всички възражения в касационната жалба, а и в първоначалната такава са били насочени към отмяната на частите от заповедта на министъра на земеделието и храните, относими за процесните парцели, които са останали извън допустимия за подпомагане слой. Ефективна защита на тези си твърдения тя е могла да получи в производството по обжалване на заповед № РД 46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните, относно заявените за подпомагане парцели, за които е подала възражение. Поради недопустимост на жалбата й против тази заповед, последната е влязла в законна сила и не е било допустимо в това производство по обжалване на уведомителното писмо заповедта отново да се подлага на съдебен контрол. Относно твърдението в касационната жалба, че ТР № 8 от 12.11.2015 г. на ОСС на Първа и Втора колегия на Върховния административен съд има действие занапред, следва да се посочи, че тълкувателното решение е постановено по повод на противоречива практика на съда, по въпроса за обжалване заповедите на министъра на земеделието и храните, с които се одобрява окончателния специализиран слой. С тълкувателното решение не се отменя подзаконов нормативен акт, за да има действие занапред, а само се уеднаквява съдебната практика по прилагането му. Действието на спорната част от подзаконовия нормативен акт продължава да е същото- преди и след приемане на тълкувателното решение. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С оглед на изхода на спора искането за разноски на касаторката следва да се остави без уважение. Искането на ответната страна по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. С оглед на фактическата и правна сложност на спора и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, настоящият съдебен състав определя на юрисконсулта възнаграждение в размер на 100 лв., които Р. Патърова следва да заплати. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение