Решение № 10399 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12270/2019 г.

Решение № 10399 от 29.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12270/2019 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител, против решение № 5154/24.07.2019 г., постановено по адм. дело № 8117/2018 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, в частта, с която, по жалба на "Спорт Трейдинг" ЕООД, е отменена негова Заповед № 03-РД/176 от 01.02.2018 г., в частта на отказано финансово подпомагане по заявление за подпомагане от 06.12.2016 г. с УИН 01/04/1/0.0.1841, на разходи за: трактор SAME, EXPLORER 120 HD LS DT E4; челен товарач SIGMA 4, GOLD M20; товароразпръскващо ремарке Grazioli, GRA 42; допълнително оборудване към челния товарач SIGMA 4, GOLD M20, и преписката е върната на ИД на ДФЗ за ново произнасяне по подаденото заявление, в частта му, касаеща разходите, описани в Раздел II т. 1-4 от оспорената заповед, при спазване на дадените от съда указания. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно съдът е приел, че оспореният акт в обжалваната част не е мотивиран, тъй като при внимателен прочит и съпоставяне става ясно за кои точно разходи е отказано подпомагане, каква е стойността на одобрените разходи и каква е стойността на неодобрените разходи и на какво правно основание е постановен отказа. Излага съображения за неправилен извод на съда, че в оспорената заповед не е посочено по каква причина АО при определяне на разходите, които са недопустими за подпомагане, не се е позовална разпоредбата на чл. 32, ал. 14 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредбата/, а е избрал за правно основание чл. 32, ал. 11 от същата, по съображение, че от двете разпоредби се налага извода, че АО одобрява за финансиране заявен актив, когато същият е включен в списъка по чл. 32, ал. 10, като извърши съпоставка с предоставената/предоставените оферта и одобрява актива до най-ниския му размер, т. е. в случая правните последици за кандидата са едни и същи. Иска отмяната на обжалваното решение. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът по касационната жалба - "Спорт Трейдинг" ЕООД, чрез процесуален представител в писмен отговор и становище оспорва касационната жалба с подробни съображения и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със Заповед № 03-РД/176 от 01.02.2018 г. изпълнителният директор на ДФЗ е одобрил за финансиране разходи по проектното предложение в размер на 934449. 03 лв, от които за субсидиране 560669. 41 лв., съответно в раздел II, т. 1-5 е отказал финансиране на заявлението за подпомагане в частта му, която надвишава одобрените референтни разходи, като не е одобрил и е редуцирал разходи за: -т. 1 трактор SAME, EXPLORER 120 HD LS DT E4 в размер на 33740. 05 лв., на осн. чл. 39, ал. 1, т. 2, вр. чл. 32, ал. 11 и чл. 33, т. 15 от Наредбата, вр. чл. 48, § 2, д) от Регламент (ЕС) № 809/2014, поради неприлагане на референтни разходи от "Списък с активи, за които са определени референтни цени", публикуван на посочен интернет адрес. -т. 2 челен товарач SIGMA 4, GOLD M20 в размер на 6640. 21 лв., на осн. чл. 39, ал. 1, т. 2, вр. чл. 32, ал. 11 и чл. 33, т. 15 от Наредбата, вр. чл. 48, § 2, д) от Регламент (ЕС) № 809/2014, поради неприлагане на референтни разходи от "Списък с активи, за които са определени референтни цени", публикуван на посочен интернет адрес. -т. 3 товароразпръскващо ремарке Grazioli, GRA 42 в размер на 461. 45 лв., на осн. чл. 39, ал. 1, т. 2, вр. чл. 32, ал. 11 и чл. 33, т. 15 от Наредбата, вр. чл. 48, § 2, д) от Регламент (ЕС) № 809/2014, поради неприлагане на референтни разходи от "Списък с активи, за които са определени референтни цени", публикуван на посочен интернет адрес. -4 допълнително оборудване към челния товарач SIGMA 4, GOLD M20 в размер на 5800 лв., на осн. чл. 39, ал. 1, т. 2, вр. чл. 32, ал. 1, т. 2 от Наредбата. -т. 5 бизнес план на обща стойност по проекта в размер на 46800 лв в размер на 2302. 43 лв., като превишаващи максимално допустимата стойност съгласно чл. 32, ал. 2, т. 2 от Наредбата. За да постанови решението в обжалваната част АССО е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, но при липса на мотиви. Съдът е счел, че нито от съдържанието на оспорения акт, нито от публикувания списък на активите, за които са определени референтни разходи, е видно или може да се установи какви са референтните стойности, които се твърди да са надвишени, нито по какъв начин административния орган е достигнал до такъв извод. Приел е, че към датата на подаване на заявлението жалбоподателят не е бил наясно какви са референтните стойности за посочените активи, нито как те ще бъдат определяни, данни за това не се съдържат в процесната заповед или в друг акт, към който тя препраща или който се явява част от административната преписка. Съдът е достигнал и до извод, че предвид представените по три оферти за процесните активи земеделска техника от жалбоподателя, АО не е обсъдил дали в случая не е приложима разпоредбата на чл. 32, ал. 14 от Наредбата, и безмотивно и по неясни съображения е приел, че е налице хипотезата на чл. 32, ал. 11 от Наредбата. Решението е правилно. Правилен е извода на първостепенния съд за липса на изложени фактически основания за постановяване на процесната заповед в оспорената част, предвид възприетите от АО правни основания за отказ за финансово подпомагане, а именно чл. 39, ал. 1, т. 2, вр. чл. 32, ал. 11 и чл. 33, т. 15 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. В процесния случай като съображение за отказа за финансиране разходите за активи по раздел II, т. 1-3 относимо и към т. 4/, органа е посочил "прилагане на референтни разходи от "Списък с активи, за които са определени референтни цени", публикуван на посочен интернет адрес". От тези мотиви обаче не става ясно за адресата на оспорената заповед въз основа на кой акт са определени референтни цени и какви са референтните цени за всеки конкретен актив, по отношение на който е постановен отказ и редукция на разходите по проектното предложение. Данни в тази насока липсват както в оспорения акт, така и в приложените към преписката доказателства. Такива не могат да се извлекат от приетото по делото "Описание и ръководство за работа при определяне допустимата за подпомагане стойност на база на референтен разход при калкулация на допустимите разходи". Липсата на мотиви препятства както жалбоподателя да упражни правото си на защита, така и съда да извърши контрол за законосъобразност на тази заповед, чрез извършване на проверка дали и с колко стойностите на заявените от дружеството разходи за финансиране са над определените референтни цени. Действително в приетото по делото заключение на ВЛ А. Божилова по допуснатата СТЕ по делото, е направено изчисление относно референтната цена на всеки един от процесните активи, по отношение на които е постановен отказ, но е недопустимо мотивите на административния акт да се установяват едва в развилото се съдебно производство, включително чрез назначена по делото експертиза. Не се кредитират доводите в касационната жалба. Спорът по делото не е относно липса на посочване в акта на одобрените или неодобрените разходи, съответно не се спори че съгласно чл. 32, ал. 10 от Наредбата е публикуван на електронната страница на РА не по-късно от датата на публикуване на заповедта за определяне на съответния период на прием на заявления за подпомагане списък с активите, дейностите и услугите, за които са определени референтни разходи, съгласуван от министъра на земеделието и храните. Извън спорния предмет по делото е също така обстоятелството дали референтните цени са определени след или преди подаване на процесното заявление за подпомагане. Липсата на задължение на ДФЗ по см. на Наредбата за публикуване на електронната страница на самите референтни разходи не освобождава органа от задължението да издаде административния акт при спазване изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, като мотивира същия чрез посочване на необходимите данни за идентифициране наличието на референтни цени, т. е. посочване на съответните актове и стойностите в тях, с които тези референтни цени се определят, включително конкретния размер на определената референтна цена за всеки актив за който е постановен отказ от финансиране и редукция, защото прилагането на възприетото от АО правно основание по чл. 32, ал. 11 от Наредбата изисква одобряване за финансиране разхода до по-ниския му размер да се извърши чрез съпоставяне между размера на определения референтен разход и на предложения за финансиране от кандидата, която съпоставка следва да е изложена и видна в административния акт за отказ с оглед обосноваване на крайния размер на посочените в акта неодобрени разходи за финансиране. Изложените възражения от касатора, че водещия мотив при преценка на заявленията за ДФЗ е чл. 126, § 2, б. "е" от Регламент № 966/2012 г. на ЕП и Съвета от 25.10.2012 г., са относими до евентуалната преценка законосъобразността на акта по същество. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за касационното производство, при уважено възражение за прекомерност предвид приложимата редакция на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и съобразно фактическата и правна сложност на делото, в размер на 500 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие /стр. 30 от делото/ с адвокат А. Николова. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,