Решение № 11789 от 18.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7323/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от областния управител на област Пловдив, подадена чрез главен юрисконсулт Стоянова и старши юрисконсулт Тонева, срещу решение 877 от 27.04.2021 г., постановено по адм. дело 700/2021 г. от Административен съд Пловдив. С него е обявен за нищожен отказ за отмяна на отчуждаване по чл.40 ЗДС, обективиран в писмо с изх. ДС-31-1/2021 от 25.02.2021 г. на областния управител на област Пловдив, като искането за отмяна на отчуждаване с вх. ДС-31-1 от 18.02.2021 г. на Я. Самаров енд ко ООД е изпратено на Министерски съвет на Република България за произнасяне, съобразно дадените с мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. С касационната жалба се твърди наличие на основанието по чл.209, т.2 АПК - недопустимост на съдебното решение като постановено срещу неподлежащ на обжалване акт. Иска се същото да бъде обезсилено. Ответникът - Я. Самаров енд ко ООД, гр.Асеновград, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт, както и да му присъди сторените по делото разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението, поради което същото следвало да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Пловдив е било образувано по жалба на Я. Самаров енд ко ООД срещу отказ на областния управител на област Пловдив, обективиран в писмо с изх. ДС-31-1/2021 от 25.02.2021 г. за отмяна на отчуждаване по чл.40 ЗДС. С обжалваното решение административният съд е обявил оспорения отказ за нищожен, като е изпратил искането за отмяна на отчуждаването на Министерски съвет на РБългария в качеството му на компетентен да се произнесе по него орган. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното писмо притежава всички белези на индивидуален административен акт - изрично властническо волеизявление, с което се засягат непосредствено права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации.Така обективираната в писмото воля ясно и недвусмислено сочела на произнасяне по основателността на направеното искане за отмяна на отчуждаването. Искането не се препращало на компетентния орган, нито се уведомявал молителя за наличието на друг ред, по който да отправи прошението си. В същото време писмото съдържало предупреждение за предприемането на други действия от страна на администрацията на областния управител в случай на неизпълнение на разпореденото освобождаване на отчуждения имот. С тези съображения съдът е приел жалбата за допустима. По същество съдът е приел, че оспореният акт е издаден от некомпетентен орган. Позовал се е на разпореденото с чл.40, ал.1 ЗДС, като е приел за безспорно установено, че отчуждаването на частта от имота на жалбоподателя е направено с решение на Министерския съвет по 34а, ал.1, поради което компетентен да се произнесе по искането за отмяна на отчуждаването е именно МС. В съответствие с чл.40, ал.1 ЗДС, областният управител бил длъжен само да изпрати искането на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Единствено последният разполагал с правомощието да изрази становище по искането за отмяна на отчуждаването. Още по-малко, областният управител бил компетентен да се произнесе по съществото на искането за отмяна на отчуждаването. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че оспореното писмо не притежава белезите на индивидуален административен акт. Писмото съдържа волеизявление на областния управител, насочено към подателя на искането, като съдържанието му категорично представлява изричен отказ да бъде уважено направеното искане за отмяна на отчуждаване. В писмото е инкорпорирано и разпореждане за освобождаване на отчуждените части от имота с предупреждения за последващи правни действия от страна на областната администрация в случай на неизпълнение.Съгласно чл. 40, ал.1, от ЗДС, ако в 3-годишен срок, а за изграждане на национален обект- в 5-годишен срок от отчуждаването на имота мероприятието по подробния устройствен план не е започнало или имотът не се използва по предназначението, за което е отчужден, по искане на бившия собственик на имота областният управител отменя отчуждаването след възстановяване на полученото обезщетение. Според изр.2 на цитираната норма, когато имотът е отчужден с решение на Министерския съвет по 34а, ал.1, областният управител изпраща искането на министъра на регионалното развитие и благоустройството, който предлага на Министерския съвет да отмени изцяло или частично решението по 34а, ал.1. В случая част от собствен на жалбоподателя поземлен имот 99087.13.8по КК и КР на гр.Асеновград - Горни воден е отчужден с решение 441/27.06.2014 г. на Министерски съвет. Съответно, компетентен да се произнесе по отправеното от Я. Самаров енд ко ООД искане с вх. ДС-31-1 от 18.02.2021 г. е бил МС, а с правомощие да изрази становище по искането за отмяна на отчуждаването е МРРБ, на когото областният управител само е следвало да препрати искането. Това е направено едва на 12.04.2021 г., т.е. след като процесното писмо е било оспорено по съдебен ред. По тези съображения и по изложените от първоинстанционния съд мотиви, към които настоящата инстанция може да препрати на основание чл.221, ал.2, изр.2 АПК, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл.143, ал.1 АПК, на ответника Я. Самаров енд ко ООД следва да бъдат присъдени своевременно поисканите и доказани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,