Решение № 7564 от 2.8.2022 г. на ВАС, II о.

от 13.02.2021 г. като законосъобразно. В проведеното съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Иванов, който поддържа касационната жалба. Допълнителни съображения по съществото на спора излага в представени писмени бележки. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Ответникът Овергаз Мрежи АД, редовно призован, се представлява от юрк. Иванова, която в съдебно заседание и в представени писмени бележки, оспорва касационната жалба и моли съда да я отхвърли. Претендира разноски, за които представя списък. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законовия срок, от надлежна по делото страна, насочена срещу неблагоприятен, подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил, по жалба на Овергаз Мрежи АД, отказ на зам.-кмета на СО по Направление Обществено строителство, да издаде разрешение за полагане на нови разпределителни газопроводи в пътното платно на ул. 646 в район Овча купел, обективиран в писмо с изх. Рег. СОА21--ТД26-1136-

от 13.02.2021 г. Прието е, че е налице годен за съдебно оспорване административен акт по смисъла на чл.21 АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно чл. 215, ал. 1 във вр. с чл. 214, т.1 ЗУТ, тъй като съдържанието на оспореното писмо сочи недвусмислено на отказ дружеството Овергаз Мрежи АД да изгради благоустройствени обекти, за които има издадено разрешение за строеж и за които преди това е дадено съгласие от същия административен орган с писмо с изх. СОА20-ТД26-12574-

от 11.01.2021 г. Обсъдено е и наличието на компетентност на органа, издател на процесния отказ. Прието е, че актът е в писмена форма, но е издаден при пълна липса на мотиви, както и, че фактическите основания за отказа се изчерпват само с посочване на обстоятелството, че улица 646 е новоремонтирана и е в гаранционен срок. Актът е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Посочено е, че в същия липсват правни основания за издаването му, поради което съдът е възпрепятстван да извърши преценка за съответствието му с материалния закон, както и с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При постановяване на оспореното решение АССГ не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, твърдяни в касационната жалба, както и нарушения на закона. При постановяване на решението са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора, като е законосъобразна преценката на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на оспорения акт. В тази връзка, на първо място, е неоснователно възражението на касатора за това, че процесното писмо не е индивидуален административен акт и в тази връзка е допуснато съществено нарушение от съда. Изводът, че оспореното писмо е индивидуален административен акт, по смисъла на чл.21 АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно чл. 215, ал. 1 във вр. с чл. 214, т.1 ЗУТ, е законосъобразен. Видно е от съдържанието му , че същото е издадено по повод постъпило заявление от Овергаз мрежи АД, с което дружеството е поискало да се сключи договор между СО, като възложител и Овергаз мрежи АД - като изпълнител, за извършване на възстановителни работи и отстраняване на повреди на имоти общинска собственост, които са пряка и непосредствена последица от полагането на газопроводни отклонения за захранване на консуматори по опис на територията на район Овча купел, ул. 646 и ул. Кукуряк, сигнатури Сф-01-А42/2-І и Сф-01-А80. По същество е налице отказ, а изложените съображения в писмото са, че СО не разрешава да се полагат новите разпределителни газопроводи в пътното платно на ул. 646, тъй като същата е новоремонтирана по възлагане на район Овча купел от 27.09.2018 г., с Разрешение за ползване СТ-05-562/27.07.2020 г. и е в гаранция до 2025 г., каквото искане дружеството е направило до кмета на район Овча купел СО, със заявление вх. СОА21-ТД26-1136/02.02.2021 г. Това съдържание на процесното писмо определя оспорения акт като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, подлежащ на съдебен контрол и преценка за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК. На второ място, законосъобразен е извода на АССГ, че при издаване на оспорения отказ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в частност липсват фактически и правни основания за издаване на акта. Това нарушение е съществено, тъй като действително нарушава правото на защита на адресата на акта, поради невъзможността еднозначно да разбере защо е постановен отказ по подаденото от него искане. Правните основания са въведени чак в съдебното производство 19.04.2021 г., повече от месец след депозиране на жалбата, което е недопустимо. Правилен е извода на съда и относно това, че в оспорения отказ липсват фактически основания за издаването му. Видно от отказа, административният орган се е позовал само с посочване на обстоятелството, че улица 646 е новоремонтирана и е в гаранционен срок. В този смисъл решаващият правен извод на административният съд за незаконосъобразност на оспорения отказ, поради допуснато съществено нарушение по чл.59 от АПК се явява правилен, обоснован и законосъобразен. Липсата на мотиви в административният акт не може да бъде санирана в съдебната фаза на производството, поради което и предвид вида на отказа, законосъобразно по реда на чл.173,ал.2 АПК преписката е върната за ново произнасяне на административния орган, при съблюдаване на дадените в съдебния акт указания по тълкуването и прилагането на закона. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото в размер на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.