Решение № 3789 от 9.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 87/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).

Образувано е по касационните жалби на Аурига ЕАД, ЕИК 175043365 със съдебен адрес: гр. София, [улица], подадени чрез пълномощника му адв. Йорданова, против Решение 10504/02.07.2024 г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 5769/2022 г., и против Решение 15659/29.08.2024 г. за допълването му, в частите им, в които е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) СФД22-РД77-17/17.02.2022 г., издаден от органи по приходите служители от общинската администрация на Столична община (СО).

С доводи за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира отмяната на решението на АССГ, така както е допълнено, в оспорената му част и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се уважи жалбата му против РА и да му се присъдят сторените разноски, посочени в списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът по касационните жалби кметът на СО - оспорва същите чрез пълномощника си юрк. Дакова. Иска да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски, посочени в списък по чл. 80 ГПК.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби против Решение 10504/02.07.2024 г. на АССГ по адм. д. 5769/2022 г., допълнено с Решение 15659/29.08.2024 г., са допустими като подадени в срок от надлежна страна против частта от подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятна за нея.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е РА СФД22-РД77-17/17.02.2022 г., издаден от органи по приходите служители от общинската администрация на СО, потвърден с Решение СОА22-РД28-15/19.05.2022 г. на кмета на СО, с който се установяват на Аурига ЕАД задължения за: 1. данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в размер на 947 461.31 лв. и лихва 174 962.99 лв.; 2. такса битови отпадъци (ТБО) в размер на 2 312 745.97 лв. и лихва 327 999.33 лв. за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г., от които дължими - 1 333 099.99 лв. за ТБО за 2020 г. и 2021 г. и лихви върху ТБО за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.

АССГ правилно определя спорните между страните въпроси, които са за: 1. материалната законосъобразност на РА в частта му, установяваща задължението на дружеството за ТБО за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места" и 2. правилното изчисляване на размера на общата дължима сума при съобразяване с подлежащите на прихващане суми и определяне размер на подлежащата на възстановяване сума, ако е налице такава.

Съдът приема, че в съответствие с чл. 67, ал. 4 ЗМДТ и чл. 26 от Наредбата за администриране и определяне на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община (НОАМТЦУПСО), приета от Столичния общински съвет на основание чл. 9 ЗМДТ, ТБО за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е определена пропорционално в промили на базата на отчетната стойност на процесния недвижим имот. Изводът си за законосъобразност на РА в посочената част той обосновава и с две решения на Съда на Европейския съюз (СЕС).

По втория въпрос АССГ приема, че с РА в противоречие с чл. 129, ал. 5, т. 1 ДОПК е отказано прихващане или възстановяване на недължимо платени/събрани суми за 2013 г. и 2014 г. с мотива, че е изтекъл петгодишният давностен срок. Посочва, че преклузивният петгодишен срок за подаване на искането за прихващане или възстановяване започва да тече от 16.06.2021 г., на която дата е влязло в сила решението на АССГ по дело 551/2019 г., и не е изтекъл. Затова сумата от 793 467.49 лв. за ДНИ и ТБО за 2013 г. и 2014 г. подлежи на прихващане и възстановяване. Позовавайки се на вариант 1 от приетата по делото съдебно счетоводна експертиза (ССЕ), съдът приема, че задължението на Аурига ЕАД за ТБО за 2020 г. и 2021 г. е в размер на 565 554 лв. и лихва 31 153.96 лв.

С тези мотиви той отменя отказа, обективиран в РА, да бъдат прихванати надвнесените суми в общ размер 793 467.49 лв.; изменя РА в частта му относно задължението за ТБО за 2020 г. и 2021 г. като определя дължим общ размер на таксата 565 554 лв. и лихва 31 153.96 лв. и отхвърля жалбата против РА в останалата част.

С Решение 15659/29.08.2024 г. съдът допълва първоначалното си решение, като допълва пункт трети от диспозитива с текста: и в частта относно искането за изменение на констатациите на РА относно надвнесените суми за ревизираните периоди 2018 г. 2021 г. до претендираната надвнесена сума от 1 419 974.81 лв. и съответните лихви.

Фактите по спора:

1. Аурига ЕАД е собственик на недвижим имот (земя и сграда), находящи се в гр. София на [улица], придобити с Нотариален акт 14/25.02.2004 г. С декларация по чл. 17 ЗМДТ декларира отчетна стойност на земята и на сградата, променяна с подадените коригиращи декларации.

1. Дружеството подава декларации по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО, с които декларира, че ще ползва 10 броя съдове за битов отпадък тип Бобър с вместимост 1 100 л. при честота на извозване седем пъти седмично през 2018 г., 2019 г. и 2020 г., а за 2021 г. 7 броя съдове за битов отпадък тип Бобър с вместимост 1 100 л. при честота на извозване три пъти седмично.

1. Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) СФР20-РД01-32/20.05.2020 г., издадена от Е. К. началник отдел Ревизии и събиране на вземания, оправомощен от ръководителят на звеното за местни приходи с Разпореждане СФД20-ВК66-16/16.01.2020 г., е образувано ревизионно производство за установяване на задълженията на Аурига ЕАД за ДНИ и ТБО за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. ЗВР е връчена на 27.05.2020 г.

1. С Решение 5817/26.10.2020 г. на АССГ по адм. д. 551/2019 г. е изменен РА СФР-18-РД-77-76/19.09.2018 г. издаден от органи по приходите служители от общинската администрация на СО, в оспорената му част от Аурига ЕАД, потвърдена с решение на кмета на СО. Решението на АССГ е оставено в сила с Решение 7286/16.06.2021 г. на Върховния административен съд по адм. д. 1988/2021 г. на Върховния административен съд.

1. Аурига ЕАД подава искане за прихващане и възстановяване на събрани суми за периода 2013 г. 2017 г. във връзка с решението на АССГ, заведено с вх. ДСЦ21-ТД26-613/10.09.2021 г.

1. Изготвен е Ревизионен доклад (РД) на 16.12.2021 г. със съдържанието по чл. 117, ал. 2 ДОПК. Срещу него дружеството подава възражение, в което посочва сумата, подлежаща на възстановяване, според него.

1. Издаден е РА СФД22-РД77-17/17.02.2022 г. от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, служители на общинската администрация, определени със Заповед на кмета на общината СОА20-РД09-1072/15.01.2020 г. по реда на чл. 4, ал. 3 ЗМДТ.

1. С РА са установени:

• задължения за ДНИ и лихви за всяка една от ревизираните години върху данъчна основа, която е отчетната стойност на земята и сградата, по-висока от данъчната оценка (стр. 11 от РА).

• задължения за ТБО и лихви за всяка една от ревизираните години (стр. 15 от РА). ТБО за услугите сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане в депа и други съоръжения според мотивите на РА е определена по реда на чл. 23, ал. 3 от НОАМТЦУПСО в зависимост от вида и обема на съда и честотата на извозване на отпадъците съгласно цената в приложение Б, а ТБО за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в промили върху отчетната стойност по реда на чл. 23, ал. 4 от наредбата.

• Отказано е прихващане или възстановяване на сумите, определени като неоснователно събрани според решението на АССГ за ДНИ и ТБО за 2013 г. и 2014 г. в общ размер 793 467.49 лв. с мотив, че са погасени по давност, тъй като е изтекъл 5-годишният давностен срок.

• Извършено е прихващане, като прихванатите суми са посочени на стр. 17 и стр. 18 от РА. Според таблицата подлежащата на възстановяване сума в общ размер 1 999 104 лв. е прихваната срещу изискуемите вземания и остава дължима ТБО за 2020 г. и 2021 г. в общ размер 1 077 056.93 лв. и лихви 256 043.06 лв. върху ТБО за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. (общо 1 333 099.99 лв.).

1. С жалбата си до АССГ Аурига ЕАД иска от съда да: отмени РА в частта му на установените за внасяне задължения за ТБО и лихва в общ размер 1 333 099.99 лв.; да измени РА в частта му на установените подлежащи на възстановяване суми от нула лв. на 1 419 974.81 лв. със съответната лихва.

1. Не се оспорват от жалбоподателя установените с РА задължения за ДНИ и ТБО за услугите сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане в депа и други съоръжения.

1. Не е спорно, че Аурига ЕАД е задължено лице за ТБО за процесните периоди от време като собственик на процесния недвижим имот съгласно чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11, ал. 1 ЗМДТ.

1. Не се оспорва от жалбоподателя, че услугата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е предоставена от общината.

1. РА е валиден акта, издаден от компетентни органи от общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, в надлежно възложено ревизионно производство.

При така установените факти по първия, спорен между страните въпрос за това законосъобразно ли е установено с РА задължението на жалбоподателя за ТБО за услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места" върху данъчна основа, която е отчетната стойност на имота, вместо чрез количеството отпадъци, настоящият съдебен състав приема следното:

Според текстовете от ЗМДТ в приложимата му редакция:

Чл. 62 Таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно.

Чл. 66 (ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за:

1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други;

1. събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им;

1. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци;

1. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.

Чл. 67 (ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци.

(2) (ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

(3) (ДВ, бр. 119 от 2002 г.) При определяне размера на таксата в зависимост от количеството на битовите отпадъци се включват разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3.

(4) (ДВ, бр. 119 от 2002 г.) Таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет.

В чл. 23, ал. 4 от НОАМТЦУПСО Столичният общински съвет приема, че в съответствие с второто предложение на чл. 67, ал. 4 ЗМДТ предприятията заплащат такса за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в размер, пропорционален в промили на отчетната стойност на имота. Тази такса според ал. 4 се дължи извън таксата по ал. 3 за услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, която при подадена декларация по ал. 1 се определя в зависимост от вида и обема на съда.

В практиката си Върховният административен съд приема, че за да бъде възможно съвместното съжителство в рамките на едно населено място и да отговаря то на определени стандарти, е необходимо общото ползване на територии да изисква и обща отговорност за разходите за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци при ползването и при почистването. С оглед на това дори и да се установи, че съответното лице/предприятие е подало декларация за броя и вида на съдовете, необходими му сметосъбиране и сметоизвозване, този факт е ирелевантен за определяне на размера на таксата за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. За нейното определяне законодателят е въвел в чл. 67, ал. 4 ЗМДТ изрично правило в лева на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Изключването на възможността размерът на тази такса да се определя според количеството на битови отпадъци, дори когато е подадена декларация за броя и вида на съдовете, следва от чл. 67, ал. 4 ЗМДТ, който е във връзка с чл. 67, ал. 3. Чл. 67, ал. 3 ЗМДТ регламентира, че при определяне размера на таксата в зависимост от количеството на битовите отпадъци се включват разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3, но не и по т. 4.

Затова настоящият съдебен състав намира, че издателите на РА не са длъжни да излагат мотиви относно това защо таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване не може да се определя според количеството на битови отпадъци. Не приема също така, че чл. 23, ал. 4 от НОАМТЦУПСО противоречи на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ.

Както посочва първостепенният съд в мотивите на своето решение, според т. 32 от Решение на СЕС от 30 май 2017 г. по дело С-335/16 (VG Иistoжa d.o.o. срещу Рuro Vladika и Ljubica Vladika) чл. 14 и чл. 15, пар. 1 от Директива 2008/98 трябва да се тълкуват в смисъл, че при действащото право на Съюза тези разпоредби допускат национална правна уредба, в която с оглед на финансирането на услуга по управление и обезвреждане на битови отпадъци се предвижда заплащане на цена, изчислена въз основа на предполагаемия натрупан обем на отпадъците от ползвателите на услугата, а не въз основа на действително генерираното и оставено за събиране от тях количество на отпадъците.

С второто изречение на т. 32 обаче СЕС приема, че запитващата юрисдикция трябва да провери въз основа на изложените пред нея фактически и правни обстоятелства дали това не води до начисляване на някои притежатели" на явно несъразмерни разходи спрямо обема или естеството на отпадъците, които те могат да генерират. За тази цел националната юрисдикция по-специално може да вземе предвид критерии, свързани с вида на заеманите от ползвателите недвижими имоти, площта и предназначението на тези имоти, възможността на притежателите" да генерират отпадъци, обема на предоставените на ползвателите контейнери и честотата на събиране, доколкото тези показатели могат да се отразят пряко на размера на разходите за управление на отпадъците. В същия смисъл са и т. 56 и т. 57 от Решение на СЕС от 16 юли 2009 г. по дела С-254/08, (Futura Immobiliare srl Hotel Futura и др.).

Тезата на жалбоподателя е, че с РА му е определено задължение за ТБО за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, което е явно несъразмерно спрямо обема и естеството на отпадъците, които се генерират при ползването на недвижимия имот. Позовава се, освен на цитираните по-горе решения на СЕС, и на Решение 7286/16.06.2021 г. по адм. д. 1988/2021 г. на Върховния административен съд, потвърждаващо Решение 5817/26.10.2020 г. на АССГ по адм. д. 551/2019 г., постановено между същите страни при сходни факти.

По делото е приета съдебно техническа експертиза (СТЕ), в която след съпоставяне на количеството генерирани битови отпадъци от имота на Аурига ЕАД за всяка от процесните години с общото количество генерирани битови отпадъци на територията на СО според данни от НСИ, се определя какъв процент от общите отпадъци на територията на СО генерира имотът на дружеството. На базата на отчетените от СО разходи за дейностите по чл. 66 ЗМДТ, в т. ч. отделно за услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, се определя каква част от тях съответства на обема отпадъци от имота на Аурига ЕАД, а именно 693 937.08 лв. общо за ревизираните периоди. С РА са установени общо задължения за такса за тази услуга в размер на 2 003 205.97 лв., т. е. е приблизително 3 пъти по-големи.

С тези данни жалбоподателят доказва твърденията си, че определеното му с РА задължение за ТБО за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е явно несъразмерно спрямо обема и естеството на отпадъците, които се генерират при ползването на собствения му недвижимия имот. В същия смисъл е и цитираното по-горе решение на АССГ, постановено при сходни факти.

Изводът, който се налага, е че установените с РА задължения за ТБО за всички ревизирани години в общ размер 2 312 745.97 лв. (главници) следва да се намалят с разликата между 2 003 205.97 лв. и 693 937.08 лв. (2 312 745.97 1 309 268.89) и тези задължения се установяват в размер общо на 1 003 477.08 лв.

По искането за прихващане и възстановяване на недължимо внесени/събрани суми:

Правилен е изводът на АССГ, че вземанията на дружеството за неоснователно платени/събрани суми за ДНИ и ТБО по РАСФР-18-РД-77-76/19.09.2018 г., внесени през 2013 г. и 2014 г., не са погасени по давност и неправилно органите на общинската администрация отказват да извършат прихващане с тях.

Според чл. 129, ал. 1 ДОПК прихващането или възстановяването се извършва по искане на лицето, ако то е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване. Основанието в случая е влязлото в сила на 16.06.2021 г. Решение 5817/26.10.2020 г. на АССГ по адм. д. 551/2019 г. Аурига ЕАД подава искането си по чл. 129, ал. 1 ДОПК на 10.09.2021 г., т. е в рамките на преклузивния срок и следва да бъде разгледано.

Безспорно се приема в съдебната практика, че вземанията на лицата за недължимо платени публични задължения са частни вземания и доколкото в специалния закон (ДОПК) или в друг закон не е регламентирана погасителната давност, то се прилага 5 годишната погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД този давностен срок започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземането на дружеството е станало изискуемо и ликвидно именно на датата на влизане в сила на съдебното решение. Следователно, неправилно се приема в РА, че давностният срок тече от момента на внасянето на задълженията, поради което към момента на подаване на искането давностният срок по чл. 110 ЗЗД е изтекъл по отношение на платените през 2013 г. и 2014 г. суми в общ размер 793 467.49 лв.

След този изцяло законосъобразен извод АССГ следва да установи не само дължимите ДНИ и ТБО за процесните години от 2018 г. до 2021 г., но и сумите, които ревизираното дружество е длъжно да внесе след извършването на прихващането, както и подлежащите на възстановяване, ако има такива.

Според чл. 169, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски, а според ал. 3а, предл. първо в сила от 01.01.2016 г. до заявяването им за принудително събиране задълженията за съответния вид, установявани от общините, се погасяват по реда на възникването им. Недължимо внесени или събрани суми се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите според чл. 129, ал. 6, изр. първо ДОПК.

Приетата по делото без оспорване от страните съдебно счетоводна експертиза (ССчЕ) дава заключение, според което с РА е извършено прихващане с надвнесени от дружеството ДНИ и ТБО по предходния акт от 2018 г. в размер на 1 999 104 лв. С РА от 2018 г., потвърден със съдебното решение, са установени задължения на Аурига ЕАД за периода 2013 г. 2017 г. в общ размер 3 020 868.79 лв. (главници и лихви). Платената от дружеството сума за погасяване на задълженията по него към датата на издаването му е в размер на 3 233 342.53 лв. Надвнесената сума е в размер на 212 473.74 лв. В периода след издаването на РА до датата на влизане в сила на съдебното решение (19.09.2018 г. 16.06.2021 г.) са заплатени от дружеството още 2 240 689.10 лв., които също са отнесени от общината за погасяване на задълженията по РА от 2018 г. След датата на влизане в сила на съдебното решение на АССГ по РА от 2018 г. (16.06.2021 г.) до датата на процесния РА (17.02.2022 г.) Аурига ЕАД заплаща сума в общ размер 860 565.20 лв., част от които в размер на 410 724.30 лв. отново са отнесени от общината за погасяване на задълженията по РА от 2018 г. Общият размер на заплатените от дружеството задължения по РА от 2018 г. е в размер на 6 334 596.83 лв. при установени с него задължения в размер на 3 020 868.79 лв. Налице е разлика в размер на 3 313 728.04 лв.

При съобразяване с посочените по-горе правила на чл. 169, ал. 1 и ал. 3а, предл. първо, както и чл. 129, ал. 6, изр. първо ДОПК, и след извършено прихващане експертът определя задълженията на дружеството за ДНИ и ТБО заедно с лихвите за периода 2018 г. 2021 г. в два варианта при съобразяване с ТБО за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, определена по размер с РА (вариант 1) и при съобразяване с ТБО за услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, определена по размер със СТЕ.

С оглед изложените по-горе мотиви касационният състав намира, че следва да бъде съобразен вариант 2 на ССчЕ. Според този вариант към датата на РА жалбоподателят няма задължения за ДНИ и ТБО (главници), а само лихва за несвоевременно разчитане в размер на 2 788.11 лв. Надвнесените суми, подлежащи на възстановяване, са в размер на 1 362 789.65 лв. (платени в периода м. декември 2020 г. м. май 2021 г.) с лихва в размер на 564 943.28 лв. След приспадане на дължимата лихва в размер на 2 788.11 лв. остава лихва върху сумата за възстановяване в размер на 562 155.17 лв.

С решението, постановено по реда на чл. 176 АПК, съдът е уважил искането на Аурига ЕАД и е допълнил отхвърлителния диспозитива на първоначалното решение с текста: и в частта относно искането за изменение на констатациите на РА относно надвнесените суми за ревизираните периоди 2018 г. 2021 г. до претендираната надвнесена сума от 1 419 974.81 лв. и съответните лихви. Дружеството обжалва това решение с мотива, че допълнителната част от отхвърлителния диспозитив на основното решение се съдържа в него, а допълващото решение е постановено след подаването на касационната жалба срещу основното решение.

С оглед изложеното Върховният административен съд е сезиран от Аурига ЕАД с касационни жалби против Решение 10504/02.07.2024 г. на АССГ, постановено по адм. д. 5769/2022 г., допълнено с Решение 15659/29.08.2024 г., в частта му, в която е отхвърлена чрез изменението на акта жалбата на дружеството против РА СФД22-РД77-17/17.02.2022 г. относно: установените с него задължения за ТБО в размер на 565 554 лв. и лихви 31 153 лв. и относно възстановяването на надвнесена сума в размер на 1 419 974.81 лв. и лихви.

С оглед изложените по-горе мотиви решението на АССГ следва да се отмени в частта му, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА относно установените с него задължения за ТБО в размер на 565 554 лв. и лихви за разликата над 2 788.11 лв. до 31 153 лв., както и в частта му, в която е отхвърлено оспорването на РА относно установената с него липса на подлежащи на възстановяване суми, и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени акта в частта му на установените с него задължения за ТБО за 2020 г. и 2021 г. в размер на 565 554 лв. и лихви върху ТБО за 2019 г., 2020 г. и 2021 г. в размер над 2 788.11 лв. до 31 153 лв., както и да се измени същия в частта му относно липсата на подлежащи на възстановяване суми, като вместо нула лева подлежащите на възстановяване суми се определят в размер на 1 362 789.65 лв. с лихва в размер на 564 943.28 лв., а след приспадане на дължимата лихва в размер на 2 788.11 лв. - лихва върху сумата за възстановяване в размер на 562 155.17 лв.

Разноски: При този изход на спора на страните следва да се присъдят съответните на уважената и отхвърлената част от жалбата разноски за двете съдебни производства на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. При материален интерес в размер на 2 753 074.80 лв. жалбоподателят претендира и доказва разноски за двете съдебни производства в общ размер 29 889.87 лв., от които разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 13 658.90 лв. и за касационното производство в размер на 12 082.97 лв. Ответникът възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение.

Когато е сезиран с искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да извърши преценка относно фактическата и правна сложност на спора при съобразяване с доказателствените факти, доказателствата и доказателствените средства, както и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси. Ако изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар (виж т. 3 от мотивите на ТР 6/06.11.2013 г. по т. д. 6/2012 на ОСГТК на ВКС).

С оглед материалния интерес, ангажираните от пълномощника на жалбоподателя доказателства и доказателствени средства (ССчЕ и СТЕ), доказателствените факти и спорните правни въпроси, чието разрешаване изисква съобразяване с даденото от СЕС тълкуване на приложими норми от Съюзното право, процесуалното представителство пред АССГ в 8 заседания и обема на предоставената от пълномощника адвокатска защита съдебният състав намира, че размерът на договореното и заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение е съответен на положените от защитата усилия и на фактическата и правна сложност на спора, поради което не са налице основания за намаляване на разноските в тази част.

По така изложените съображения на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 29 238.74 лв.

Към настоящия момент Наредба 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа (заглавието изменено ДВ, бр. 14/2025 г.) не определя минимални размери на адвокатските възнаграждения. Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е изменена (ДВ, бр. 14/2025 г.) във връзка с решението на СЕС по дело С-438/22, според което определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба като разглежданата в главното производство (Наредба 1/2004), е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС (т. 50). Според чл. 101, пар. 2 ДФЕС споразуменията или решенията, които са забранени в съответствие с този член, са нищожни и тази нищожност е задължителна за съда (т. 57 и т. 58). С оглед изложеното юрисконсултското възнаграждение, дължимо на ответника по касация, следва да се присъди по реда на чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с § 2 от ДР ДОПК в размера по чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета на основание чл. 37 от Закона за правната помощ.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение