Решение № 150 от 8.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10094/2025 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. П. Л., подадена от процесуалния представител адв. Расташки, против Решение 25468/26.07.2025 г., постановено по адм. дело 12165/2024 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснован - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че хода на административното производство органите по приходите не са установили конкретни основания за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Административният съд е споделил безкритично констатациите в ревизионния акт (РА) като не е отчел и обстоятелството, че ревизията за процесните данъчни периоди е повторна. Развити са възражения за пропуски от съда при преценката на събраните доказателства. Счита че изготвените съдебни експертизи не подкрепят извода за наличие на реализирани доходи от стопанска дейност от задълженото лице. Формулирано е искане за отмяна на първоинстанционното решение и в условията на алтернативност, РА да се отмени или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на сторените деловодни разноски за настоящото производство. Ответникът - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), не представя отговор по касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебно заседание се представлява от юрк. Дечева, която я оспорва и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение - оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен списък на разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение, като се запозна с доказателствата по делото и след обсъждане на наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С РА Р-22002224000152-091-001/06.08.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, по отношение на Л. Л., при ревизия по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, са установени допълнителни данъчни и осигурителни задължения в общ размер на 42 302,85 лв., както следва: за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периодите от 2016 г. до 2021 г. в размер на 7 930,28 лв. и законна лихва в размер на 4 557,29 лв.; за данък върху доходите от стопанска дейност като ЕТ за 2016 г., 2017 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. в размер на 2 361,82 лв. и 937,95 лв. лихви; вноски за ДОО за самоосигуряващо се лице за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2021 г. в размер на 10 903,56 лв. и 5 148,79 лв. лихви; вноски за ДЗПО-УПФ за самоосигуряващо се лице за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2021 г. в размер на 2 996,49 лв. и 1 420,05 лв. лихви; и вноски за ЗО за периода от 01.12.2016 г. до 31.12.2021 г. в размер на 4 168,81 лв. и 1 877,81 лв. лихви. След обжалване по административен ред РА е отменен с Решение 1419/24.10.2024 г. на ДД ОДОП София при ЦУ на НАП в частта на установените задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2020 г. в размер на 548,05 лв. и за 2021 г. в размер на 1 746,85 лв., изменен е в частта на задължението за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2016 г. от 1 884,40 лв. на дължим данък в размер на 1 384,40 лв. и е потвърден в останалата част, като на този етап жалбата е оставена без разглеждане поради недопустимост за данъчен период 2018 г. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и е указано, че погасителната давност е изтекла и актът не подлежи на принудително изпълнение за задълженията за 2016 г. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ и годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ, както и за осигурителни вноски за периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2017 г. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София град е РА в потвърдената и изменена част с Решение 1419/24.10.2024 г. на ДД ОДОП София. По фактите решаващият съд е установил, че ревизионното производство за процесните данъчни периоди е второ по ред след като с Решение 1836/29.12.2023 г. е бил отменен предходно издаденият РА. На следващо място съдът е обобщил извършените процесуални действия и предложенията за установяване на задълженията в Ревизионен доклад (РД) Р-22002224000152-092-001/05.07.2024 г. С оглед на събраните данни и информация, вкл. присъединените писмени доказателства от първата ревизия, органите по приходите са приели, че задълженото лице е осъществявало търговска дейност, свързана с покупко-продажбата на стоки чрез куриерски услуги от Еконт Експрес ООД и Спиди АД. Доходите от дейността не са били декларирани в ГДД за съответните данъчни периоди. Извършената съпоставка на получените доходи и направените разходи от жалбоподателката е разкрила недостиг на финансови средства за данъчните периоди от 2016 г. до 2021 г. Съдът е отбелязал изводите в Решение 1419/24.10.2024 г. на ДД ОДОП София, довели до намаление на определената данъчна основа за 2016 г. и отмяна на допълнително установения данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2020 г. и 2021 г. По искане на жалбоподателката по делото са допуснати съдебно-почеркова (СПЕ) и съдебно-счетоводна (ССЕ) експертизи, чиито заключения са приобщени към доказателствения материал съответно в о.с.з. на 04.03.2025 г. и о.с.з. на 01.07.2025 г. От отговорите на вещото лице Георгиев, се установява, че в разходните касови ордери от Спиди АД и електронните изявления за приемо-предаване на суми и пратки между служител на Еконт Експрес ООД са положени подписи от Л. Л., а разписките за доставка на пощенска пратка са подписани от различни лица. В ССЕ са възпроизведени в обобщен вид данните от РА/РД относно получените парични преводи и наложени платежи. От правна страна при проверката по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е потвърдил издаването на РА от компетентни органи по приходите в съответствие с изискванията на чл. 119 ал. 2 ДОПК и липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Отхвърлил е като неоснователни оплакванията на жалбоподателката за неподписване на акта с валидни квалифицирани електронни подписи на издателите. Крайното заключение на административния съд е за спазване на процесуалните и материални законови разпоредби при издаването на РА. На първо място в мотивите е прието, че въз основа на събраните доказателства по делото се установяват получените приходи от търговска дейност и наличие на соченото от ревизиращия екип основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията. Преценката в случая не води до извод за извършване единични сделки, а за дейност, която цели създаването на постоянен източник на доход и няма случаен характер. Представените справки, копия на РКО и разписки за изплатени суми от куриерските дружества са отнесени в подкрепа на извода за обоснованост на РА, тъй като отговорите по СГрЕ и ССЕ не опровергават констатациите на органите по приходите. Обжалваното решение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно. При разрешаването на спорния въпрос, свързан със законосъобразността на РА Р-22002224000152-091-001/06.08.2024 г., не са допуснати наведените пороци с касационната жалба. Решаващият съд е обсъдил релевантните факти и събраните доказателства по делото и обосновано е отхвърлил оплакванията на жалбоподателката като недоказани. В хода на ревизията и на съдебното производство от страна на Л. Л. не са наведени конкретни твърдения и не са посочени доказателства, които са били игнорирани при съпоставката между получените доходи и извършените разходи за периодите от 2016 г. до 2018 г. Органите по приходите са установили безспорно основанията по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред в резултат от анализа на фактите и при липса на представени писмени обяснения и доказателства в отговор на отправените искания и уведомления до задълженото лице. Отрицателните стойности в размер на -16 008,97 лв. за 2016 г., в размер на -18 197,51 лв. за 2017 г. и в размер на -16 504,27 лв. за 2018 г. следва да се квалифицират като основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - несъответствие на имущественото състояние на ревизираното физическо лице и направените от него разходи с декларираните и/или получени доходи. В касационната жалба също не са развити допълнителни съображения в тази насока, които да разколебават изводите на първостепенния съд или да налагат промяна на крайното заключение по същество. Практиката на ВАС е последователна в разбирането, че наличието на едно от основанията, изброени в чл. 122, ал. 1, т. 1-8 ДОПК, е достатъчно за провеждане на ревизията по особения ред и формиране на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съгласно чл. 122, ал. 1 ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, при наличието на някое от изчерпателно изброените в същата разпоредба обстоятелства. В случая административният съд е разпределил правилно доказателствената тежест в процеса съгласно оборимата презумпция на чл. 124, ал. 2 ДОПК, възлагайки на жалбоподателката да опровергае фактическите констатации в РА и РД към него. Неоснователни са касационните оплаквания в останалата си част. Видно от изложеното по-горе не е налице възможност за противоречиво тълкуване във връзка с установените с РА основания по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Ирелевантно за разрешаването на повдигнатия правен спор е и обстоятелството, че ревизията за процесните периоди е повторна след като с Решение 1836/29.12.2023 г. е отменен РА Р-22221322007031-091-001/11.10.2023 г. Преценени в тяхната съвкупност представените доказателства от третите лица Спиди АД и Еконт експрес" ООД, съдържат достатъчно данни за реализирани приходи от Л. Л., които не са били декларирани и обложени с данък за 2016 г., 2017 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Техният размер е съобразен при определянето на задължението за данък върху общата годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за съответните периоди. Заключенията на СПЕ и ССЕ са обсъдени съгласно привилото на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, тъй като данните за паричните постъпления се извличат от разходните касови ордери и електронните изявления за приемо-предаване на суми и пратки между служител на Еконт Експрес ООД, които са подписани от Л. Л.. Фактът, че разписките за доставка на пощенска пратка са подписани от различни лица е относим към извода за физическото получаване на пратките от клиентите стоки, описани като бижута, накити, украшения, книги, часовници, дрехи и др. Продължителният период и броят на осъществените сделки несъмнено разкрива получени приходи от търговска дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ, подлежаща на облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. Съгласно Тълкувателно решение 2 от 02.02.2022 г. по т. д. 8/2020 г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, не съществува противоречива съдебна практика относно облагането по особения ред в частта за задължителни осигурителни вноски по чл. 124а ДОПК за еднолични търговци, регистрирани по чл. 56 и сл. от ТЗ, както и за физически лица, осъществяващи търговска дейност без да са регистрирани. Последната хипотеза е уредена изрично в чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ. След проверка на заявените пороци в касационната жалба и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на делото претенцията за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП следва да бъде уважена по основание, но не и в заявения размер от 3 850,64 лв. Според настоящия касационен състав спорът не се отличава с висока степен на фактическа и правна сложност, а процесуалните действия на ответника се свеждат до изготвяне на списък на разноските и изразена позиция за неоснователност на оспорването в хода по същество. С оглед на това съдът определя справедлив размер на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция от 500 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,