Решение № 4731 от 3.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Адсминистративнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искането на В. Петров, [ЕГН] с адрес: гр. София, [улица], [адрес] за отмяна на влязло в сила Решение 3614/31.05.2022 г. на Административен съд София град (АССГ) по адм. д. 2759/2022 г. Искането е за отмяна на посоченото съдебно решение на основание чл. 239, т. 1 АПК. Основанието по чл. 239, т. 1 АПК се твърди във връзка с наличието на ново писмено доказателство - Ревизионен акт (РА) Р-22221017001552-091-001/12.12.2017 г., с който не са установени данъчни задължения на ревизираното дружество Емаар ЕООД. Според изложеното в него това ново писмено доказателство е от съществено значение за спора, разрешен с влязлото в сила съдебно решение, тъй като запорното съобщение 59-00-485/23.03.2017 г. е във връзка с предварителни обезпечителни мерки за задълженията на Емаар ЕООД. Претендира се отмяна на решението на АССГ и присъждане на разноски. В открито съдебно заседание искането за отмяна се поддържа от адв. Чолаков, който представя писмо с изх. 94-В-689#1/12.11.2021 г. на и.д. директора на ТД на НАП София до В. Петров. С него му е отказан достъп до информация и документи по изпълнителното дело с длъжник Онар ЕООД. Според обясненията на страната това писмо се представя като доказателство, че РА Р-22221017001552-091-001/12.12.2017 г. е открит случайно и тя не е могла да се снабди с него своевременно. Ответникът по искането за отмяна директорът на ТД на НАП София - оспорва същото като неоснователно чрез процесуалния си представител юрк. Раева и иска същото да бъде отхвърлено, както и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Излага подробни съображения в писмено възражение, към което прилага Решение 231/10.01.2020 г. по гр. д. 3024/2019 г. на Върховния касационен съд (ВКС). Същото не е прието като доказателство по настоящото дело в проведеното открито съдебно заседание на 19.04.2023 г., тъй като се намира в кориците на адм. д. 2759/2022 г. по описа на АССГ (л. 98-л. 102). След като взе предвид изложеното в искането и събраните по делото доказателства, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) от първо отделение, намира от фактическа и правна страна следното: Искането е допустимо като подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 от АПК, за която съденият акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК. С влязлото в сила решение на АССГ е отхвърлена жалбата на В. Петров против Решение ПИ-70/02.03.2022 г. на директора на ТД на НАП София, с което е оставена без разглеждане жалбата му против действие на публичния изпълнител, обективирано в запорно съобщение изх. 59-00-485/23.03.2017 г. АССГ е възприел изцяло като правилни изложените от директора на ТД на НАП София мотиви за недопустимост на жалбата на господин Петров с искане за прогласяване нищожността на запорното съобщение, тъй като с влязлото в сила Решение 525/25.10.2021 г. на Административен съд Плевен по адм. д. 295/2021 г. е осъществен косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приложим съгласно §2 от ДР ДОПК, и инцидентно е извършена преценка на валидността на запорното съобщение с изх. 59-00-485/23.03.2017 г. Основанието по чл. 239, т. 1 от АПК изисква да са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Под нови писмени доказателства законът има предвид новооткрити или новосъздадени документи, установяващи новооткрити факти, т.е. такива, които не са били включени във фактическия материал по делото, макар че са съществували към момента на приключване на устните състезания, тъй като не са били известни на страната, или факти, които са били твърдени от нея по времето на висящността на процеса, но не е могло да бъдат доказани, поради липсата на тези документи. За да бъде основателна молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, е необходимо тези доказателства да установяват релевантни по спора факти, т.е. такива които са от значение за изхода на делото и биха довели до различно разрешение на правния спор. Следователно, спорните между страните по делото въпроси са за това ново писмено доказателство ли е РА Р-22221017001552-091-001/12.12.2017 г., с който не са установени данъчни задължения на ревизираното дружество Емаар ЕООД, и установява ли то факт, който не е бил взет предвид от съда, но е от значение за делото. Отговорът на първия въпрос е отрицателен и това е така, защото РА Р-22221017001552-091-001/12.12.2017 г. е представен от ответника по адм. д. 2759/2022 г. като част от административната преписка, описан е под 82 в списъка на доказателствата към жалбата, намира се на л. 221 л. 226 от делото и е приет като доказателство с определение на съда в открито съдебно заседание, проведено на 10.05.2022 г. Процесуалният представител на жалбоподателя В. Петров е изразил съгласието си да бъдат приети доказателствата, съдържащи се в преписката, от което следва, че той се е запознал с тези доказателства, т.е. и с посочения РА. Поради тази причина РА не е представен заедно с молбата за отмяна на влязлото в сила решение на АССГ. След като е включено в доказателствения материал по делото това писмено доказателство не е ново по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, въпреки че установява факт, който не е коментиран от съда в мотивите на неговото решение. Принципно вярно е твърдението в искането за отмяна, че запорното съобщение с изх. 59-00-485/23.03.2017 г., с което е наложен запор на вземане на Емаар ЕООД от ЧСИ В. Петров в размер на 740 000.94 лв., е във връзка с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки 7156/23.03.2017 г. на главен публичен изпълнител, с което е наложен запор на вземане на Емаар ЕООД от Онар ЕООД за обезпечаване на бъдещо публично вземане в предполагаем размер 740 000.94 лв. във връзка със ЗВР Р-22221017001552-020-001/20.03.2017 г. С посочената ЗВР е възложена ревизия на Емаар ЕООД, видно от приложения по делото РД Р-22221017001552-092-001/27.09.2017 г., приключила с РА Р-22221017001552-091-001/12.12.2017 г., с който не са установени публични задължения на ревизираното дружество. Освен това с влязло в сила Решение 4790/14.07.2017 г. по адм. д. 5119/2017 г. на АССГ по жалбата на Емаар ЕООД е отменено Постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки 7156/23.03.2017 г. и потвърждаващото го Решение ПД-67/19.04.2017 г. на директора на ТД на НАП София. Дали тези факти са относими към въпроса за допустимостта на жалбата на Петров с искане за прогласяване нищожност на запорното съобщение и правилността на Решение ПИ-70/02.03.2022 г. на директора на ТД на НАП София, с което е тя е оставена без разглеждане, съответно имат ли те значение за правилността на решението на АССГ, чиято отмяна се иска, или не, защото биха били само основание за отмяна на обезпечението, наложено чрез запорното съобщение, по реда на чл. 208 ДОПК, е въпрос, който не следва да бъде обсъждан в настоящото съдебно производство. Това е така, защото отговорът му изисква преценка относно правилността на влязлото в сила съдебно решение въз основа на установените по делото факти. Такава преценка би била възможна само, ако беше допустим касационен контрол по отношение на него, но не и в производство по отмяна, в което не се представят нови доказателства, установяващи нови обстоятелства. По изложените съображения искането за отмяна на решението на АССГ следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Тъй като настоящото решение е по съществото на спора, на основание чл. 143, ал. 3 във вр. с чл. 249 АПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размера, определен с Наредбата по чл. 37 от ЗПП. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение