Решение № 1362 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 608/2011 г.

Решение № 1362 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 608/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Несебър България" ООД - гр. Русе, представлявано от управителя Хосе Хавиер Морено Корреа, против решение № 2322 от 10.11.2010 г., постановено по адм. дело № 2261 от 2010 г. по описа на Административния съд - град Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 181000196 от 15.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и поради необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен РА в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, в писмено възражение е изразил становище на неоснователност на жалбата. Моли да му бъдат присъдени разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Варна, е отхвърлена жалбата на "Несебър България" ООД против ревизионен акт № 181000196 от 15.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 409 от 14.06.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - Варна, при ЦУ на НАП. С решението дружеството е осъдено да заплати на дирекция "ОУИ" юрисконсултско възнаграждение в размер на 1515 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че ревизионният акт е валиден като издаден от компетентен орган в определената в закона форма. В мотивите си съдът е направил извода, че законосъобразно органът по приходите е приел, че начислените от дружеството през 2008 г. разходи за лихви не са документално обосновани и че начислените лихви, представляват скрито разпределение на печалбата, поради което на основание чл. 26, т. 2 и 11 от ЗКПО правилно е бил преобразуван финансовият резултат на ревизираното дружество със сумата 486 268,28 лв., представляваща стойността на начислените по предоставените по заемите лихви. Според съда спорът между страните се свежда до това дали начислените разходи за лихви следва да се признаят за данъчни цели и дали е налице скрито разпределение на печалбата. За да реши спора по делото в тази част, съдът е приел, че не са били представени договорите за заем, сключени с чуждестранните лица "Емпресас Гойтондо" СЛ - Испания, и Хорхе Ар. Субиауме - Испания, и жалбоподателят не е установил наличието на уговорена лихва между страните по договора, поради което е приел, че е налице хипотезата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, тъй като отчетените разходи за лихви не са документално обосновани. Съдът е приел за законосъобразни и констатациите на органа по приходите за наличие на основанието по чл. 26, т. 11 от ЗКПО (разходи, които представляват скрито разпределение на печалбата) да не бъдат признати осчетоводените разходи за лихви по посочените заеми. В мотивите си съдът е приел, че по отношение на жалбоподателя са налице белезите на легалното определение на § 1, т. 5 от ДР на ЗКПО за скрито разпределение на печалбата. Позовал се е на представените по делото декларации форма СПБ-1 по чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № 27 на БНБ, от които е установено, че получените заеми са декларирани като безлихвени и изплащането на заема не е ограничено с фиксиран срок, с което е установено обстоятелството по § 1, т. 5, б. "б", подбуква "бб" от ДР на ЗКПО. Съдът е приел, че по отношение на отчетените разходи е налице условието на § 1, т. 5, б. "б", подбуква "аа" от ДР на ЗКПО - получените заемни средства да превишават собствения капитал на дружеството. На последно място, съдът е установил, че размерът на отчетените лихви е в зависимост от наличието или размера на печалбите на жалбоподателя. По отношение на частта от РА, с която на жалбоподателя са определени авансови вноски по ЗКПО на основание чл. 83 от ЗКПО, съдът е приел, че ревизираното дружество дължи такива за 2007 и 2008 г. поради формираната от него печалба за предходните години. За 2006 г. жалбоподателят е декларирал печалба в размер на 31 133,89 лв., поради което за 2007 г. на основание чл. 84 от ЗКПО дължи месечни авансови вноски. За определените авансови вноски за 2008 г. е прието, че нетните приходи на дружеството за 2007 г. от предоставени заеми са в размер на 508 947,22 лв., поради което за дружеството е неприложима разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ЗКПО. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Същото е постановено след подробно и цялостно обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на което са направени обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия състав. По отношение на определения данък по ЗКПО за 2008 г. вследствие преобразуване на финансовия резултат в посока увеличение поради непризнаване на отчетени разходи за лихви по договори за финансови кредити между ревизираното дружество и "Емпресас Гойтондо" СЛ - Испания, и Хорхе Ар. Субиауме - Испания, решението на съда е постановено при правилно прилагане на материалния закон, като не са допуснати и твърдените от касатора нарушения на съдопроизводствените правила. Неоснователно е основното твърдение на касатора, че неправилно в решението си съдът се е позовал на 2 бр. декларации форма СПБ-1 по чл. 6, ал. 1, т. 1 от Наредба № 27 на БНБ. Тези документи са присъединени към доказателствения материал от ревизиращите органи, след като е спазен редът по чл. 37, ал. 5 във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 11 от ДОПК, като от тях се установява по категоричен начин, че получените заеми са декларирани като безлихвени и изплащането на заема не е ограничено с фиксиран срок. Последователни и в съответствие с доказателствата по делото са изводите на съда, че е било налице основанието по чл. 26, т. 11 от ЗКПО, съгласно която разпоредба не се признават за данъчни цели разходите, които представляват скрито разпределение на печалбата, като подробно са изследвани предпоставките, предвидени в § 1, т. 5, б. "б" от ДР на ЗКПО. Неоснователно е възражението на касатора, че неправилно съдът е приел, че е изпълнено условието на § 1, т. 5, б. "б", подбуква "вв" от ДР на ЗКПО, според което за да е налице скрито разпределение на печалбата, е необходимо изплащането на заема или лихвите по него или размерът на лихвите да е в зависимост от наличието или от размера на печалбите. Безспорно е установено, че за предходните 2006 и 2007 г. жалбоподателят в ГДД по чл. 92 от ЗКПО не е отчел разходи за лихви по заеми, въпреки че договорите за финансови кредити са сключени през 2006 г., а такива разходи са отчетени в размер на 486 766,48 лв. едва през 2008 г., когато дружеството без отчетените разходи би реализирало печалба в размер на 488 692,45 лева. Тези констатации са довели до обоснования извод, че разходите са отчетени във връзка с реализираната през 2008 г. печалба. Следва да се посочи, че отчетените от жалбоподателя разходи за лихви не са били документално обосновани, което представлява самостоятелно основание по чл. 26, т. 2 от ЗКПО, за да не бъдат признати като разход, с който да бъде намален финансовият резултат на дружеството. В тази връзка е необходимо да се посочи, че от касатора не са били представени договорите за финансови кредити с чуждестранните лица, които биха подкрепили твърденията му, че между страните са били уговорени лихви. Несъстоятелно е твърдението на касатора, че копия от договорите е следвало да бъдат изисквани от контрагентите му в Испания, с оглед обстоятелството, че става въпрос за двустранни сделки и е логично жалбоподателят да има екземпляр от договорите, като от него не са изтъкнати никакви доводи защо не разполага с такива, получени при сключването на сделките. Законосъобразни са изводите на съда и в частта на решението относно определените с РА на "Несебър България" ООД авансови вноски за 2007 и 2008 г. на основание чл. 83, ал. 1 от ЗКПО. Неоснователно е възражението на касатора, че през тези данъчни периоди от дружеството не са реализирани нетни приходи от продажба, тъй като лихвите по предоставени от него заеми не произтичат от продажби. Правилно съдът се е позовал на разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на Закона за счетоводството, съгласно която нетни приходи са сумите от продажба на продукция, стоки и услуги, генерирани от обичайната дейност на предприятието, като от легалното определение е видно, че в това понятие се включват и приходите от услуги, каквито са договорите за заем. Безспорно е в случая обстоятелството, че дружеството е реализирало приходи най-вече от отпуснати заеми, в резултат на което обосновано е прието, че това е обичайната дейност на дружеството през ревизираните периоди. С оглед изложеното и предвид на това, че не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, решението като е правилно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора разноски в полза на ответника не се дължат с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, тъй като такива са били присъдени с решението на първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,