Решение № 6741 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1293/2018 г.

Решение № 6741 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1293/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. В. М. от гр. С., срещу решение № 7223 от 30.11.2017 г., постановено по адм. д. № 9864/2017 г. по описа на Административен съд - С.- град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед на директора на ДСП "Красно село" № ЗСП/Д-С-КС/250/23.05.2017 г., потвърдена с решение № 22-РД06-0143 от 19.07.2017 г., с която му е отказана еднократна парична помощ по чл. 16 от ППЗСП. В касационната жалба не са наведени оплаквания за неправилност на съдебното решение, а само е изразено бланкетно несъгласие със съдебното решение и се иска отмяната му. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Красно село, гр. С., чрез юрк. М. оспорва касационната жалба, като моли да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебният акт да бъде оставен в сила като съобразен със закона. Върховният административен съд в настоящия състав намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения 14- дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - С.- град по реда на чл. 145 и сл. от АПК, е оспорената от П. В. М. заповед на директора на ДСП- Красно село № ЗСП/Д-С-КС/250/23.05.2017 г., потвърдена с решение № 22-РД06-0143 от 19.07.2017 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - С.-град, с която е отказал на М. отпускането на еднократна помощ за инцидентни нужди по чл. 16 от ППЗСП. Отказът на административния орган да отпусне исканата еднократна помощ, обективиран в заповед № ЗСП/Д-С-КС/250/23.05.2017 г. на директора на ДСП - Красно село, потвърдена с решение № 22-РД06-0143 от 19.07.2017 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - С.- град е мотивиран с обстоятелството, че няма доказана инцидентно възникнала жизненоважна потребност, като в решението на горестоящия орган е подробно изложено и обстоятелството, че при направените посещения на постоянния адрес на лицето, същото не е било намерено, поради което е било невъзможно извършването на социална анкета. Първоинстанционният съд е извел извод за законосъобразност на отказа, обективиран в заповед № ЗСП/Д-С-КС/250/23.05.2017 г. на директора на ДСП - Красно село, с което на жалбоподателя е отказана еднократна помощ за инцидентно възникнали жизненоважни потребности, необходими на М. "за адвокатски и съдийски такси, такси за копия, храна, дрехи, обувки, животоспасяващи лекарства, диетична храна, задържани вещи". За да постанови този резултат съдът е приел, че ненамирането на лицето на посочения адрес при направените две посещения, е възпрепятствало длъжностните лица от ДСП - Красно село да проведат социална анкета, поради което са били налице предпоставките по чл. 27, ал. 3 - 5 от ППЗСП - оставени са уведомления на постоянния адрес, съгласно изискването на чл. 27, ал. 2 от ППЗСП, като лицето не се е явило. Съдът е приел и че не са налице инцидентно възникнали жизненоважни потребности за М., тъй като не са представени никакви доказателства за необходимостта им, нито в административното, нито в съдебното производство, въпреки указаната доказателствена тежест. Оспореното решение на административния съд е правилно, като развитите подробни мотиви в него, се споделят от настоящата касационната инстанция. От фактическа страна е установено, че със заявление- декларация вх. № ЗСП-Д-С-КС/250/02.05.2017 г. жалбоподателят е сезирал административния орган - директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село с искане за отпускане на еднократна помощ за инцидентно възникнали жизнено важни потребности, формулирани от М. "за адвокатски и съдийски такси, такси за копия, храна, дрехи, обувки, животоспасяващи лекарства, диетична храна, задържани вещи". С нея е заявил, че не работи, че е осигурен и е пенсионер, притежава ЕР № 3432/2016 г. на ТЕЛК със срок до 01.11.2019 г., с което са му признати 71 % ТНР без чужда помощ. В извършения социален доклад по подаденото от М. заявление - декларация е отразено, че единствения доход, който получава е пенсия в размер на 129.95 лв. Не е приложил никакви доказателства за удостоверяване на инцидентните нужди, за които е поискал еднократната помощ, към подаденото до директора на ДСП - Красно село заявление - декларация. На 09.05.2017 г. в 15.40 ч. социалните работници П. и Р. са посетили посочения от жалбоподателя адрес за извършване на социална анкета. Същият не е намерен, поради което на основание чл. 27, ал. 3 от ППЗСП е оставено уведомление, с което жалбоподателят е поканен да се яви в срок от 3 дни за справка в ДСП - Красно село. С. изтичането на този срок отново е посетен адресът, посочен от М. в заявлението му от социалните работници Р. и Д. на 16.05.2017 г., като отново не е осъществен контакт, поради което е оставено ново съобщение в изпълнение на чл. 27, ал. 4 от ППЗСП. На 19.05.2017 г. е изготвен социален доклад, с който социалният работник посочва, че не е осъществена социална анкета, тъй като лицето не живее на посочения от него адрес в заявлението, поради което при липса на представени документи в подкрепа на мотива за възникнала инцидентно възникнала жизненоважна потребност, е предложено да бъде отказана еднократната помощ по чл. 16 от ППЗСП. Въз основа на този социален доклад, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село е издал заповед № ЗСП/Д-С-КС/250/23.05.2017 г., с която е отказал на П. В. М. отпускането на еднократна помощ по чл. 16 от ППЗСП. Административният акт е съобщен на жалбоподателя по пощата. В срока за обжалване е депозирана жалба до директора на РДСП - Красно село, по която същият се е произнесъл с решение № 22-РД06-0143/19.07.2017 г., след което административният акт е обжалван пред компетентния административен съд. Съгласно приложимата нормативна уредба от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане (ППЗСП), в чл. 8 е посочено, че социалните помощи се отпускат на лица и семейства по настоящ адрес, на който се извършва и социалната анкета. В § 1, т. 11 от ДР на Закона за социалното подпомагане (ЗСП) законодателят е дал легална дефиниция на понятието "социална анкета". Това е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социални помощи, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. От разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСП става ясно, че в срок от 20 дни от подаване на заявление-декларацията, социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно приложение № 2, като социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по настоящ адрес. В случай, че поради отсъствие на лицето или семейството социалната анкета не може да бъде извършена, социалният работник оставя уведомление по образец съгласно приложение № 1а, в което се определя 3-дневен срок на лицето да се яви в дирекция "Социално подпомагане" за справка - чл. 27, ал. 3 от ППЗСП. Ако в срока по ал. 3 лицето не се яви, се прави повторно посещение в дома и ако лицето или семейството отново не може да бъде намерено, се оставя второ уведомление с указан 3- дневен срок за явяване в ДСП - чл. 27, ал. 4 от ППЗСП. Съгласно чл. 27, ал. 5 от ППЗСП, ако в срока по ал. 4 лицето не се яви за справка в дирекция "Социално подпомагане", социалният работник прави мотивирано предложение за отказ поради невъзможност за извършване на социална анкета. С посочената правна норма от ППЗСП е предвидено като част от процедурата по отпускане или отказване на помощ да бъде проведена анкета на заявителя. В случая М. е бил посетен многократно, но не е открит на посочения от него адрес в гр. С. от социалните работници. Жалбоподателят не се е явил след две отправени покани, на основание чл. 27, ал. 3 от ППЗСП, в срок от 3 дни за справка в ДСП - Красно село и не е представил доказателства за обстоятелството, че в дните на проверката не е бил на адреса, поради основателни и уважителни причини, както и защо не е посетил дирекцията в срока, даден от социалните работници в ДСП - Красно село. О. това с подаването на заявлението - декларация за отпускане на помощта по чл. 16 от ППЗСП, М. не е представил доказателства за инцидентно възникнала жизненоважна нужда, за удовлетворяване на посочените от него потребности. Нуждаещите се от помощта имат интерес да бъде проведена социална анкета, за да бъде спазена установената от закона процедура. След като П. В. М. не е открит на посочения от него адрес от социалните работници, то не е било възможно и да бъде анкетиран и представителите на административния орган да преценят дали същият отговаря на материалноправните предпоставки, обуславящи правото на еднократна помощ "за адвокатски и съдийски такси, такси за копия, храна, дрехи, обувки, животоспасяващи лекарства, диетична храна, задържани вещи". Следователно, длъжностните лица от ДСП - Красно село са изпълнили задълженията си да посетят лицето, но по негова вина не е извършена проверка на място и не са установени обстоятелствата, касаещи отпускането на инцидентната помощ чрез социалната анкета, макар че в социалния доклад социалните работници са отразили в известна степен служебно част от обстоятелствата по чл. 12 от ЗСП - доходите на лицето или семейството, имущественото състояние, семейното положение, здравословното състояние, трудовата възрастта и други констатирани обстоятелства. В случая, обаче, за отпускане на помощта по чл. 16 от ППЗСП, релевантно е и дали нуждата от нея има характер на инцидентно възникнала и дали е жизненоважна, като за проверка на тези обстоятелства законодателят е предвидил изготвянето на социална анкета на постоянния адрес на заявителя. Ето защо, първоинстанционният съд, като е приел, че административният орган правилно е отказал отпускане на исканата помощ, е постановил правилно съдебно решение. По изложените съображения, Върховният административен съд, счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, водещи до отмяна на първоинстанционното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,