Решение № 1877 от 19.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8095/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез пълномощника юрк. Зарева, срещу Решение 3522/30.05.2023 г., постановено по адм. д. 8115/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което по жалба на Гери енд ко ЕООД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-2600/5313#3/05.07.2021 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което на същото дружество е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 51 048,22 лв., представляваща изплатена субсидия по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г., направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС 1) за кампании 2012, 2013, 2014 и 2015 г. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че са налице законово предвидените предпоставки, обуславящи законосъобразността на АУПДВ. Счита, че размерът на подлежащата на възстановяване сума е правилно определен, като не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противно на мотивите на съда. Моли за отмяна на атакуваното решение и за постановяване на друго - по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против процесния АУПДВ. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответникът - "Гери Енд Ко" ЕООД, представлявано от адв. М. Попов, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София град е бил АУПДВ 01-2600/5313#3/05.07.2021 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което на същото дружество е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 51 048,22 лв., представляваща изплатена субсидия по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г., направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС 1) за кампании 2012, 2013, 2014 и 2015 г.За да отмени спорния АУПДВ, съдът, от фактическа страна, е възприел следното: С влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 АЕП от ПРСР 2007-2013 г., с изх. 01-2600/5313 от 10.09.2019 г., ДФ Земеделие - Разплащателна агенция е прекратил агроекологичния ангажимент на ГЕРИ ЕНД КО" ЕООД. С писмо с изх. 01-2600/5313 от 03.07.2020 г. ДФЗ-РА е уведомил кандидата за откриване на административно производство за издаване на АУПДВ, съгласно чл. 26, ал.1 от АПК. В писмото са изложени фактическите обстоятелства, въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ. Дадена е възможност да предостави допълнителна информация, в съответствие с чл. 34, ал. 3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, за която е извършено недължимо плащане, в случай че приеме фактическите констатации за основателни. С писмо с вх. 01 -2600/5313 от 27.07.2020 г. кандидатът е възразил срещу откритото производство по издаване на АУПДВ. След разглеждане на допълнително представената информация ДФЗ не е приел направените възражения и представените към тях доказателства за основателни, поради което и не е прекратил производството. При така установената фактическа обстановка и след извършена съдебна проверка съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на процесния АУПДВ. В изпълнение на § 15 ЗИД на ЗСПЗЗ и предвид променените условия за предоставяне под наем и/или аренда на земи от държавния и/или общинския поземлен фонд, са прекратени договори за наем с община Димитровград. Предвид изложеното според първоинстанционния съд е следвало да се съобрази и разпоредбата на чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент (ЕС) 1306/2013 г. Европейския Парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета, според която разпоредба не се прилагат административни санкции когато неспазването се дължи на непреодолима сила. Според първоинстанционния съд е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредба 11/2009 г., според която в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Според разпоредбата на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на ЗПЗП, отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът е "форсмажорно или изключително обстоятелство". По тези и други мотиви първоинстанционният съд е стигнал да извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, поради което го е отменил. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като касационната жалба се явява основателна. Видно от процесния АУПДВ, същият е издаден въз основа на влязъл в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент с изх. 01-2600/5313 от 10.09.2019 г . поради неподаване на Заявление за плащане. Съответно, при наличие на нарушение по чл. 67 ал.1 от Наредба 11 от 06.04.2009 г., "Държавен фонд "Земеделие" едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ. Възраженията на жалбоподателя във връзка с наличието на обстоятелства, изразяващи се в непредвидени прекратени договори за наем, довело до намаляване на одобрените площи касаят законосъобразността на уведомителното писмо, с което е прекратен агроекологичния ангажимент. Освен това в Акта за прекратяване на ангажимента изрично е записано, че ДФЗ-РА е приел представените документи като доказателство за обективна невъзможност на част от площите, като земеделецът обаче не е доказал невъзможност да продължи неизпълнението на поетия ангажимент на площ в размер на 58,49 ха и същата не е заявена за подпомагане. Влезлият в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент е условие за издаване на АУПДВ, като административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да проведе производство за събиране на изплатените суми, по които е било реализирано плащане. Съдът намира за неоснователни изложените от оспорващия възражения за недължимост, поради наличие на форсмажорни обстоятелства, които да изключват самото възстановяване. Принципно вярно е, че възстановяване на получената помощ не се изисква, когато неспазването се дължи на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в приложения Регламент (ЕС) 1306/2013, но настоящия спор не попада в тези хипотези, доколкото основание прекратяването на ангажимента е изцяло по вина на земеделския производител - за дето не е подал своевременно заявление за плащане за кампания 2016 г. Формулираните оплаквания срещу действията по прекратяване на агроекологичния ангажимент и основателността на твърденията е следвало да бъде и е било съобразена в друго производство - това по оспорване на акта за прекратяване на ангажимента. С оглед изложените в настоящото съдебно решение мотиви, като е отменил процесния АУПДВ, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като вместо него жалбата на лицето - отхвърлена. По разноските: При този изход на спора и навременна претенция, в полза на касатора се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за всяка от съдебните инстанции на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и 408,39 лв. държавна такса за касационно оспорване. Общият размер на разноските, подлежащи на присъждане, възлиза на 608,39 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение