Решение № 976 от 6.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 405/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. С. Х., гражданка на Беларус, подадена чрез процесуалния й представител адв. Илиев, против решение 22918/10.11.2024 г. по адм. дело 6411/2024 г. по описа на Административен съд - София град. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Е. Х. против заповед 365з-3767/17.05.2024 г. издадена от директора на ОДМВР-Варна, за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ). Касационната жалбоподателка счита обжалваното решение за неправилно поради наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Поради това моли съда да отмени атакуваното съдебно решение като незаконосъобразно и да отмени заповедта, с която е настанена принудително в СДВНЧ. Ответникът по касационната жалба директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)- Варна не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неосноватеелна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на Е. С. Х., гражданка на Беларус, срещу заповед 365з-3767/17.05.2024 г. на директора на ОДМВР- Варна, с която на основание чл. 44, ал. 6, 8 и 10 от ЗЧРБ чужденката е настанена принудително в специален дом за временно настаняване на чужденци при дирекция "Миграция" до отпадане на пречките за наложената със заповед 365з-6458/11.09.2023г. принудителна административна мярка- връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна . Заповедта е издадена въз основа на фактите, установени в предложение с рег. УРИ 365р-52172/11.09.2023г. и е мотивирана със съществуващата опасност от укриване и с това, че чужденката не желае да напусне доброволно Република България. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта за настаняване на чужденеца в СДВНЧ е издадена от компетентен орган, в производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и обжалваният административен акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. За да достигне до тези изводи, първостепенният съд е анализирал подробно доказателствата по делото, въз основа на които е установил и предвидените в нормата на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ предпоставки, обуславящи издаването на оспорената заповед: спрямо чужденката е наложена принудителна административна мярка "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна " на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. От данните по делото съдът е приел, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка, поради многобройните неуспешни опити за връчване на съобщенията за различни производства и проведени оперативно-издирвателни мероприятия по установяване на местонахождението на чужденката и предлагане за обявяването й за общодържавно издирване. Анализирайки приложимата нормативна уредба, първоинстанционният съд е приел за обоснован извода на административния орган за наличие на материалните предпоставки на чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ. Обжалваното решение е правилно. Постановено е след изясняване на релевантните за спора факти, установени въз основа на допустими доказателства, обсъдени подробно от съда поотделно и в тяхната съвкупност. Направените от съда изводи съответстват изцяло на относимите материалноправни норми. Неоснователно е оплакването, че съдът не е преценил всички факти и обстоятелства от значение по делото и са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната нормативна уредба съдът е направил обоснован извод за законосъобразност на процесния административен акт. Изложените в него мотиви и събраните доказателства в хода на административното производство са безпротиворечиви и относими към същността на спора. Принудителното настаняване в специален дом за временно настаняване, предвидено в чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ, има за цел да обезпечи изпълнението на взета по отношение на чужденката предходна принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1 от ЗЧРБ, която в конкретната хипотеза е изпълнена- връщане до страна на произход. Законът предвижда, че тази мярка - принудително настаняване в СДВНЧ, се прилага в случаите, когато чужденецът възпрепятства изпълнението на заповедта, с която се налага мярката по чл. 39а, ал. 1 от ЗЧРБ или е налице опасност от укриване. Според § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ, "опасност от укриване" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. Данни в тази насока могат да бъдат обстоятелството, че лицето многократно не може да бъде намерено на обявения адрес на пребиваване, не е напуснало страната в рамките на предоставения срок за доброволно напускане, ясно е показало, че няма да се съобрази с наложената й мярка. От момента на отпадане на предпоставките на жалбоподателката за законно пребиваване на територията на страната, тя е подавала множество писма до различни органи с идентичен характер и искания за предоставяне право на продължително пребиваване от семеен характер, които предпоставки са отпаднали преди две години и са неотносими към настаняването й в СДВНЧ. Относно изразеното желание на Х. подаденото от нея заявление за предоставяне право на продължително пребиваване по чл.24, ал.1, т.18 ЗЧРБ, като лице член на семейството на български гражданин, да бъде преразгледано на основание чл.24, ал.1, т.4 ЗЧРБ- в качеството й на чуждестранен специалист, пребиваващ в страната по силата на международен договор, по който Република България е страна, се установява, че Х. не е представила в срок изискуемите документи и производството е прекратено. По делото са представени докладни записки от които е видно, че при многократни посещения- 17.07.2023г., 12.09.2023г., 21.05.2024г. лицето не може да бъде установено на адреса. С телеграма за издирване 12859 Е. Х. е обявена на общодържавно издирване. Обстоятелството, че чужденката многократно е търсена от служителите на сектор Миграция и не е намирана на посочения от нея адрес, обосновават напълно предположението, че Е. Х. ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка по чл. 39а, ал. 1 от ЗЧРБ. Следва да се посочи, че в настоящето производство е постъпило писмо с рег.105450-338/16.01.2025г. на началника на отдел СДВНЧ-Любимец, от което се установява че чужденката е освободена от СДВНЧ и в изпълнение на наложена принудителна административна мярка Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна е изведена от страната. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на неговото издаване. Към посочения момент не е имало каквито и да било данни и доказателства, от които да се установи, че по отношение на чужденката да могат да бъдат наложени други достатъчно ефективни, но по-леки мерки, както се твърди в касационната жалба. В случая, правилно съдът е приел, че чужденката е търсена и на двата представени адреса в гр. Варна [адрес] и в гр. Шумен, [улица], както и че няма доказани средства за издръжка. В производството не са представени доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства, отговарящи на нормативно установения минимум. Тя не е внесла парична гаранция в срок и в размер, определен в Правилника за прилагане на ЗЧРБ и липсват доказателства за финансова издръжка, т. е. доказателства за възможност за прилагане на алтернативни мерки на задържането чрез замяната й с други такива съгласно чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ. Правилни са и изводите на съда за неоснователност на твърденията за нарушение на чл. 35 АПК. Дори да се приеме, че жалбоподателката е следвало да бъде изслушана преди настаняването й в СДВНЧ, в случая това нарушение не е съществено, тъй като не може да доведе до постановяване на различен акт от административния орган. Предвид изложеното, първоинстанционният съд обосновано е приел, че са установени елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ и чл. 15, § 1 Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждата гражданка в СДВНЧ за постигането на легитимна цел - връщане на Е. Х. до страната й на произход, са упражнени законосъобразно. Поради това решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,