Решение № 276 от 7.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 580/2015 г.

Решение № 276 от 7.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 580/2015 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Срещу решение по внохд. № 394/2014 г. на Апелативен съд гр. Варна, са подадени касационни жалби от подсъдимите А. А. и П. П. В съдебно заседание жалбите, с ангажирани всички касационни основания се поддържат от подсъдимите лично и защитници. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира, че при разглеждане на въззивното дело не са допуснати съществени процесуални нарушения, че съда е изпълнил задълженията се по чл. 314 НПК, чл. 331 НПК и чл. 339, ал. 2 НПК, извършил е цялостен анализ на доказателствената съвкупност и правилно е потвърдил присъдата. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 27.02.2015 г. постановено по внход. № 394/2014 г. на Апелативен съд Варна е потвърдена присъда по нохд. № 1103/2014 г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимите А. и П. са признати за виновни, за времето от 27-28.10.2012 г., в [населено място], в качеството си на длъжностни лице-старши полицай РУП-В., спомогнали на две лица св. В. и св. Г. - извършили престъпление по чл. 354а ал. 3 НК, да избегнат наказателно преследване, без да са се споразумели с тези лица, преди извършване на престъплението, и деянието е извършено с цел имотна облага, поради което и на основание чл. 294, ал. 4 вр. с ал. 1 и ал. 2 НК са осъдени на лишаване от свобода за срок от по две години. Подсъдимия А. е признат за виновен и в за това че на 8.11.2012 г. в [населено място], в качеството му на длъжностно лице-старши полицай, поискал и приел дар - 30 лв., които не му се следват, загдето е извършил друго престъпление, във връзка със службата си (чл. 294 НК), поради което и на основание чл. 302, т. 1, б. "б" НК вр. с чл. 301, ал. 3 вр. с ал. 1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, глоба в размер на 500 лв. и лишаване от права по чл. 37ал. 1, т. 6 НК-да упражнява длъжност в органите на МВР за три години.. На основание чл. 23, ал. 1НК на подсъдимия А. е определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което наказание е отложено за четири години. На основание чл. 23, ал. 2 НК към наказанието лишаване от свобода е присъединено и наказанието глоба в размер на 500 лв. и лишаване от права посочени по горе. На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието на подсъдимия П. е отложено за три години. ПО ЖАЛБАТА на под. А.: Съществените процесуални нарушения според защитата са в: -неправилна оценка на доказателствата по делото, игнорирани показанията на св. И., дадена вяра на показанията на св. В., на св. Г. и на св. К., които били противоречиви, отказани доказателствени искания на защитата, липсвал доказателствения анализ на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност. Искането в жалбата е делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд, или подсъдимия да бъде изцяло оправдан. Доводите са неоснователни и това така защото: Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства, по предвидения в НПК процесуален ред. По делото, във връзка с уважени доказателствени искания на защитата на подсъдими са събрани и сериозен обем писменни доказателства, за установяване на факти и обстоятелства извън предмета на доказване. Събраните доказателства са подложени на задълбочен и прецизен анализ, като липсват претендираните игнорирания, превратни тълкувания, надценяване или подценяване на доказателства и доказателствени средства. Особено внимание е обърнато на гласните доказателствени средства, като показанията на св. Ал. В. и О. В., на св. Г., на св. Б. и св. И. са проверени внимателно и за достоверност. Обсъдени са подробно и обясненията на подсъдимия А. Законосъобразно първоинстанционния съд се е позовал на заключението на съдебно психиатричната експертиза, което е в смисъл -"свидетеля няма психопатологични промени в мисловната дейност и може да дава показания, като свидетел", с оглед зависимостта му към наркотични вещества. Изводите по фактите инстанционните съдилища са направили, след като са посочили кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа, посочено е и на кои доказателствени средства следва да се даде вяра и защо. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно. Подсъдимия А., в качеството са на старши полицай, като съизвършител с под. П., спомогнал на две лица -св. В. и св. Г., извършили престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК, да избегнат наказателно преследване, без да се е споразумял с тях преди извършване на престъплението и деянието е извършено с цел имотна облага -престъпление по чл. 294, ал. 4 вр. с ал. 1 и ал. 2 НК вр. с чл. 20, ал. 2 НК. Същия подсъдим на 8.11.2012 г. в [населено място] в посоченото по горе качество, поискал и приел дар - 30 лв. от св. В., които не му се следват, загдето е извършил друго престъпление по служба- престъпление по чл. 302, т. 1, б. "б" НК вр. с чл. 301, ал. 3, вр. с ал. 1 НК. Наказанието на подсъдимия А. и за двете извършени от него престъпления е определено при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, към предвидения в закона минимум, с приложението на чл. 66, ал. 1 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. ПО ЖАЛБАТА на под. П.: Същественото процесуално нарушение, според защитата на подсъдимия е допуснато на досъдебното производство, тъй като по делото липсвало постановление за образуване и законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. Налице било постановление от 20.08.2012 за престъпления извършени м. юли-м. август 2012 г., а инкриминираното деяние е извършено на 27-28.10.2012 г. В това постановление обвинението се позовавало на докладна записка, която била законен повод, но защитата не била запозната с нея. Не била приложена по делото и тъжба на св. В., която също би могла да се счита като законен повод. Спорят се факти и обстоятелства от значение, за извършеното престъпление по чл. 302 НК (нямало доказателства, че под. А. взел парите, не било установено защо в автомобила не е намерено от веществото по банкнотите, не взет предвид АУАН и т. н. ), за извършване на което престъпление под. П. е оправдан, поради което и тези доводи няма как да бъдат обсъждани. По първото оплакване -то е правено и пред двете инстанционни съдилища и след като подробно е обсъдено, законосъобразно е оставено без последици, още повече като се има предвид, че след приключване на досъдебно производство са проведени две съдебно инстанционни наказателни производства, в които по никакъв начин не са ограничавани процесуалните права на подсъдимия, а напротив правото му на участие и на защита е осъществено в пълнота. Освен изложеното от съда, по делото е от приложено писмо на л. 71 от първоинстанционното производство, от което е видно, че ДП № 94/2012 г. е образувано по справка № RB 202318-001-07/22-BC-273/6.08.2012 г., която се намира в регистратурата за класифицирана информация на Апелативна прокуратура Варна, тъй като съдържа данни за защитени свидетели по горепосоченото ДП, или очевидно производство е образувано, когато са били налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление и в съответствие с разпоредбата на чл. 207, ал. 1 НПК. По отношение на П. закона е приложен правилно. За времето от 27-28.10.2012 г. в [населено място], в качеството си на длъжностно лице-старши полицай в РУП В., в съучастие като съизвършител с под. А., спомогнал на две лица, извършили престъпление по чл. 354а, ал. 3 НК, да избегнат наказателно преследване, без да се е споразумял с тях преди извършване на престъплението, не изпълнил задълженията си по служба, и деянието е извършено с цел имотна облага и по този закон е осъден. Наказанието и на този подсъдим е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като са съобразени всички обстоятелства от значение и не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение на въззивния съд, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд Варна законосъобразно и при спазване на процесуалните правила, а жалбите на двамата подсъдими изцяло неоснователни. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение