Решение № 9322 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16183/2013 г.

Решение № 9322 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16183/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Кмета на Столична община, чрез процесуалния му представител, срещу Решение № 6324 от 18.10.2013 г., постановено по адм. дело № 4087/2013 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска решаване на спора по същество. Ответникът - ЕТ "Комадорс Инвест - Стоян Кръстев", чрез пълномощника му адв. Бойка Стойчева и лично търговеца, дава становище за неоснователност на жалбата. Процесуалния представител на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за основателна и излага подробни съображения в този смисъл в пледоарията си. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е осъдил Столична община, на осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, да заплати на "Комадорс Инвест - Стоян Кръстев", със седалище в гр. София сумата от 2 414. 31 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат на отменено Решение № РД-0903-31 от 1.09.2008 г. на Кмета на СО - район Сердика, ведно със законната лихва от 18.11.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 613.50 лв., представляваща обезщетение за направените пред КЗК разноски за обжалване на Решение № РД-0903-31 от 1.09.2008 г. на кмета на район Сердика, ведно със законната лихва от 18.11.2008 г. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част, за сумата от 482.86 лв., искът е отхвърлен като недоказан. Със същото решение Столична община е осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 856. 56 лв., съразмерно на уважената част от иска. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че като участник в открита, с Решение по реда на НВМОП № РД-0903-20 от 18.07.2008 г. на Столична община - район Сердика, малка обществена поръчка по позиция № 1 - "Хидроизолация на 29 СОУ и 59 ОУ" (наред с "Техностройизол" ЕООД гр. Стара Загора, "Елегант" ООД и ЕТ "Гигата 89" - Георги Милев") ищецът е бил класиран на трето място. С Решение № РД-0903-31 от 1.09.2008 г. Кметът на СО - район Сердика обявява класирания на първо място за Обособена позиция № 1 - "Техностройизол" ЕООД, на второ място - "Елегант" ООД и на трето място - ЕТ "Комадорс - инвест". Установено е също, ЕТ "Комадорс - инвест - Стоян Кръстев" е сезирал КЗК с жалба вх. № 1884-В от 12.09.2008 г. срещу решението на кмета, която с Решение № 1028 от 18.11.2008 г. е установила незаконосъобразност на Решение № РД-0903-31 от 1.09.2008 г. кметът на СО - район Сердика. Решението не е било обжалвано и е влязло в сила. При тази фактическа установеност, съдът е обосновал извод за частична основателност на исковата претенция. Приел е, че в процесния случай безспорно е налице отменен по съответния ред - чл. 120 от Закона за обществените поръчки, като незаконосъобразен, административен акт - Решение № РД-0903-31 от 1.09.2008 г. на кмета на СО - район Сердика. Налице е и второто условие от фактическия състав на специалната отговорност по чл. 1 от ЗОДОВ - настъпила имуществена вреда, вкл. пропуснатата полза, установена по размер от заключението на вещото лице, което съдът е кредитирал като обосновано, незаинтересовано, неоспорено и прието от страните по делото. Пряката причинно-следствена връзка съдът е извел от мотивите на отменителното решение на КЗК и заключението на вещото лице. След като е констатирал наличието на всички елементи от фактическия състав на безвиновната отговорност по чл. 1 от ЗОДОВ съдът е приел, че следва да уважи иска за вреди, представляващи пропуснати ползи, до размера на 2 414.31 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. Претенцията в останалата й част - за 482. 86 лв. - е отхвърлена, като неоснователна. Претендираната имуществена вреда, представляваща платеното възнаграждение за адвокат в производството пред КЗК, е уважено в размер на 613.50 лв. на осн. чл. 122з ЗОП, съгласно който за всички неуредени въпроси относно процедурата по обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията се прилага редът за обжалване на индивидуални административни актове по АПК, следователно и чл. 143, ал. 1 от същия кодекс. Разноските в съдебното производство съдът е признал само върху уважената част от иска, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на административния акт - т. е. от 18.11.2008 г. до окончателното изплащане на сумата. Платените държавни такси и направените разноски по производството и възнаграждението за един адвокат е разпоредил да се заплатят от ответника съразмерно с уважената част от иска, а именно - в размер на 83 процента от разноските от 1032 лв., което представлява 856.56 лв. Така постановеното решение е правилно. Спорните въпроси, поставени от касатора са два: по отношение на основателността на претенцията за пропуснати ползи, която той намира за неоснователна поради отсъствието на причинно-следствена връзка между тях и отменения, като незаконосъобразен административен акт и имуществената вреда, представляваща разходите на ищеца, направени в производството пред КЗК. И двете възражения са неоснователни. Съдът е установил правилно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, анализирал ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Със Закона за обществените поръчки законодателят е определил принципите, условията и реда за възлагане на обществени поръчки с цел осигуряване на ефективност при разходването на бюджетните и извънбюджетните средства, както и на средствата, свързани с извършването на определени в закона дейности с обществено значение. За да бъде постигната целта на закона е предвиден строг ред за проверка на законосъобразността на процедурата по провеждането им, както и съответни санкции за възложителите за допуснати закононарушения, сред които и възможност за незаконосъобразно отстранения от процедурата участник да бъде обезщетен от възложителя за вредите, които е претърпял от незаконосъобразните действия на административния орган - чл. 122л от ЗОП, в сила от 13.07.2010 г. Съгласно този текст: "Всяко заинтересовано лице може да претендира обезщетение за вреди, претърпени вследствие на нарушения при провеждане на процедура и сключване на договор за обществена поръчка, при условията на чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1, 3 и 4 и чл. 205 от АПК", респ. при условията на ЗОДОВ. А чл. 4 от ЗОДОВ предвижда, че ответникът дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Имуществената вреда, за чието наличие се спори, има два компонента: материална загуба - когато в резултат на неблагоприятното въздействие намалява имуществото на засегнатото лице, и пропусната полза - когато неблагоприятното въздействие е осуетило едно сигурно увеличаване на имуществото на засегнатото лице. Разбирането, че понятието "имуществена вреда" по смисъла на ЗОП включва само претърпените от лицата материални загуби, но не и пропуснатите ползи, противоречи и на целта на закона, и на здравата правна логика. Ако в обхвата на обезщетението, дължимо от възложителя по ЗОП, не се включват пропуснатите ползи, то практически няма какво друго обезщетение да получат тези лица, тъй като при участие в една процедура по обявена обществена поръчка чиста материална загуба може да бъде само стойността на тръжните книжа, която стойност не може да бъде призната като загуба за лицето, тъй като този разход ще бъде направен независимо дали участникът е класиран на първо или следващо място. Следователно, след като е предложил най-ниска цена, след като класираните на първите две места участници е следвало да бъдат отстранени от участие, поради нарушения, то ищецът не е могъл да заеме първото място и да сключи договор единствено поради незаконосъобразните действия на възложителя. Именно в резултат от тези незаконосъобразни действия той е пропуснал да реализира една сигурна, планирана, законна печалба от основната си търговска дейност, с която да увеличи имуществото си. Затова съдът правилно и законосъобразно е преценил, че е налице имуществена вреда под формата на пропусната полза и правилно е квалифицирал тази вреда като такава по чл. 122л от ЗОП във връзка с чл. 1, ал. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ. Правилно също така съдът е включил разходите по обжалването пред КЗК като имуществена загуба на фирмата, тъй като към момента на постановяването на решение № 1028 - 18.11.2008 г. липсва разпоредба, която да урежда отговорността за разноски в това производство. Именно липсата на такава уредба обосновава отговорността на административния орган в производството по ЗОДОВ, тъй като тези разноски са в пряка причинна връзка с обжалването на административните актове и тяхната отмяна. Тази отговорност не би била налице, ако решението на КЗК беше постановено след 26.02.2012 г., когато влиза в сила новата ал. 9 на чл. 122г от ЗОП, съгласно която "КЗК се произнася по отговорността за разноските при условията и по реда на чл. 143 от АПК" и следователно от тази дата насетне намира приложение чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,