Решение № 1471 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7600/2014 г.

Решение № 1471 от 10.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7600/2014 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Управителният съвет на Българската федерация по шахмат (УС на БФШ) срещу решение № 2552/15.04.2014 г. (с неправилно изписана дата 15.04.2013 г.), постановено по адм. д. № 5659/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател твърди, че решението е недопустимо - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК и иска да бъде обезсилено. При условията на евентуалност развива доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, за което иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде потвърдено решение от 21.05.2013 г. по т. 1 от протокол № 4 на УС на БФШ. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът Борислав Кръстев Иванов оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2552/15.04.2014 г. (с неправилно изписана дата 15.04.2013 г.), постановено по адм. д. № 5659/2013 г. по описа на АССГ) е отменено Решение от 21.05.2013 г. по протокол № 4 на заседание на Управителния съвет по Българска федерация по шахмат в частта по т. 1 от дневния ред, с което на Борислав Кръстев Иванов е наложено наказание "временно отстраняване от участия в състезания под егидата на БФШ" за срок от 4 месеца за непрекъснати медийни и други изяви, които са несъвместими със спортния морал, уронват престижа на БФШ и на шахматните деятели като цяло. АССГ е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушено право на защита на участник в производството, при неизяснена фактическа обстановка и липса на фактическо основание за неговото издаване. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Основното възражение в касационната жалба е за недопустимост на съдебното решение, основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 2 от АПК. Законосъобразно при решаване на въпроса относно характера на отмененото решение на УС на БФШ и правото на съдебно обжалване, АССГ се е позовал на задължителното за него определение № 12299/25.09.2013 г., постановено по адм. д. 12032/2013 г. по описа на Върховния административен съд и е приел, че следва да се произнесе със съдебно решение по същество относно законосъобразността на административен акт. Настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на цитираното определение, които подробно обосновават допустимост на жалбата, подадена от Борислав Кръстев Иванов и в този смисъл приема, че касационното оплакване за недопустимост на обжалваното съдебно решение са неоснователни по вече изложените от тричленният съдебен състав на Върховния административен съд по адм. д. 12032/2013 г. изключително подробни съображения. Допълнително следва изрично да бъде отбелязано, че правилно е определен и компетентния съд за разглеждане на спора по реда на АПК, с оглед органа, който е издал акта и неговото предметно съдържание, покриващо белезите на чл. 21 от АПК. В случая процедурата, която е регламентирана в Устава на БФШ следва правилата на АПК, а не на ЗАНН, което е напълно допустимо доколкото и в множество други хипотези налагането на санкции се приема за осъществено с индивидуални административни актове, а не с наказателни постановления (например чл. 84 от Закона за защита от дискриминация, Глава Четиринадесета на Закона за защита на конкуренцията, съдебната практика по приложение на Закона за защита на личните данни). Предметното съдържание на отменения от АССГ акт недвусмислено го определя като акт, който засяга права на неговия адресат като ги ограничава за определен период от време т. е. отговарящ на дефиницията на чл. 21, ал. 1 от АПК доколкото е издаден и от управителен орган на организация по § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на АПК. По изложените съображения и тези, съдържащи се в мотивите на определение № 12299/25.09.2013 г., постановено по адм. д. 12032/2013 г. по описа на Върховния административен съд, настоящият съдебен състав намира, че не е налице касационното основание по чл. 209, т. 2 от АПК. По отношение оплакванията на допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, настоящият съдебен състав също намира, че не са основателни. Съдебното решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати процесуални нарушения при събиране на доказателствата по делото. АССГ не е допуснал свидетели, ангажирани от процесуалният представител на УС на БФШ, които са поискани за установяване най-общо на обстоятелства по Протокол № 4, правилно определени в съдебното решение като неясно формулирани и неконкретни. Не е възможно да бъдат установявани със свидетели факти, които изначално не са твърдени, респективно конкретно посочени, от страните по делото. Доказателства се събират само за установяване на спорните по делото факти, като не е допустимо да бъдат събирани доказателства по принцип и общо, чак след което страните в зависимост от доказателствения материал да се заявят за първи път твърдените обстоятелства. Правилно и законосъобразно АССГ е обосновал извод, че са допуснати изключително съществени нарушения на общите правила на АПК, които са приложими доколкото в Устава на БФШ не са предвидени други специфични изисквания към издаване на актове от характера на отменения от АССГ. Оплакванията в касационната жалба, че Етичната комисия на БФШ се е самосезирала въз основа на медийни изяви на Борислав Кръстев Иванов не кореспондират с документите по преписката, в която се съдържа декларация рег. № 2077-012/25.04.2013 г., цитирана и в отмененото от АССГ решение заедно с предложението на Етичната комисия. Отмененото от АССГ решение е взето въз основа на предложение на Етичната комисия, но и във връзка с декларацията на изявени български шахматисти, поради което правилно решаващият съд е изследвал доколко при формиране на това решение са установени обстоятелствата посочени в тези два документа. Правилно поради неясния, общ и напълно неконкретен характер на решението АССГ е приел, че на практика то не съдържа фактически основания за неговото издаване. Настоящият съдебен състав намира, че правилно и законосъобразно АССГ е отменил това решение на УС на БФШ, защото от формулировката му не може по никакъв начин да се приеме, че то се отнася за ноторни факти, неподлежащи на доказване. Събитията, представляващи интерес за определен кръг специалисти в областта на шахмата и голям кръг негови любители, не могат да бъдат дефинирани като общоизвестни и не подлежащи на доказване по смисъла на чл. 155 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Допълнително следва изрично да бъде посочено, че твърдения и изявления в тази насока не са правени пред първата инстанция, за да се постанови изрично задължителното определение по чл. 155 от ГПК. В касационната жалба са изложени съображения за липса на нарушено право на защита в административното производство на Борислав Кръстев Иванов с аргументи, че той "охотно е манифестирал пред не една или две медии". Правото участниците в административното производство да бъдат уведомени за неговото образуване, съдържащо се в нормата на чл. 26 от АПК, гарантира възможността за участие в процедурата, съгласно чл. 34 от АПК. Реалното участие в административното производство не може да бъде заместено с публични изяви, които не е ясно дали са достигнали и в какъв вид до решаващият административен орган. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане, БФШ на основание чл. 143 от АПК дължи на Борислав Кръстев Иванов разноски в размер на 300 лв., адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие, съдържащ и разписка за плащане в брой (л. 10). По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение,