Решение № 4674 от 17.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Юг" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, [улица]подадена чрез юрисконсулт Николов, в качеството му на пълномощник, насочена срещу Решение 3871/14.06.2021г. по административно дело 2736/ 2021 г. на Административен съд - София- град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се съдебното решение за неправилно, поради това, че съдът не е разгледал и обсъдил всички изложени факти и доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на решението на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисията). Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът- "Електроразпределение Юг" ЕАД в Молба от 08.03.2022 г., чрез юрисконсулт Николов, поддържа подадената касационна жалба, като излага доводи по същество за отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на разноски, съобразно приложения списък на разноските. Ответникът- Комисия за енергийно и водно регулиране, в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Маринова, моли да се отхвърли, касационната жалба на "Електроразпределение Юг" ЕАД. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В представените писмени бележки счита първоинстанционният съдебен акт за правилен и законосъобразен и моли да бъде оставен в сила. Ответникът- А. Петров не ангажира становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК, за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е било Решение Ж-126 от 18.02.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 5 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, са дадени, следните задължителни указания на "Електроразпределение Юг" ЕАД: в едномесечен срок след получаването на решението, да извърши необходимите технически мероприятия и измести средството за търговско измерване- електромерно табло, монтирано до или на границата на имота на А. Петров. С обжалваното съдебно решение съдът е ОТХВЪРЛИЛ жалбата на "Електроразпределение Юг" ЕАД срещу Решение Ж-126 от 18.02.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. За да приеме този резултат съдът, въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка, е направил извод за неоснователност на оспорването. Приел е, че оспореният индивидуален административен акт - Решение Ж-126 от 18.02.2021г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, е законосъобразно и правилно, постановено от компетентен държавен орган в рамките на очертаната му от Закона за енергетиката- материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила и в съответствие с целта на закона. Обсъдил е приложимите разпоредби на ЗЕ и Наредба 6 от 24 Февруари 2014г. за присъединяване на производители и клиенти на ел. енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. В резултат съответно е споделил изводите на КЕВР относно местонахождението на електромерното табло за захранване на имота на Петров. Адм. съд е приел за законосъобразно оспореното решение на регулаторния орган, с което предвид установеността на твърдяното от жалбоподателя пред КЕВР, нарушение, извършено от жалбоподателя, са дадени задължителни законосъобразни указания за отстраняването му. Поради тези доводи жалбата, по която е било образувано съдебното производство, като неоснователна е била отхвърлена. Решението на адм. съд е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. Неоснователни са доводите от касационната жалба, че решението на адм. съд е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В случая не са нарушени правата на дружеството да се защити, като е имало възможност да представя доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган- чл.171, ал.1 АПК. Първоинстанционният съд е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, като е установил надлежно правно- релевантните факти. Въз основа на тези факти и след като е анализирал подробно правната уредба е формирал обосновани изводи. Адм. съд в съдебния акт е обсъдил приобщените към делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават отговори на всички искания и доводи на страните- чл. 235, ал. 2 ГПК, чл.172а, ал.1 и ал.2 АПК. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. Правните изводи на съда са направени въз основа на правилно приложение на материалния закон. Жалбата на Петров е подадена до КЕВР, като правилно е приета за допустима и е разгледана по същество. Правната регламентация на произнасянето от КЕВР по жалби се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 76 ЗЕ, чл. 142 и сл. от Наредба 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката и Устройственият правилник на КЕВР. По силата на чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката, ДКЕВР разглежда жалби на потребители срещу лицензианти, свързани с изпълнението на лицензионната дейност. Съгласно чл. 22, ал. 7 ЗЕ, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове са уредени в наредбата по чл. 60 от ЗЕ- Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (Наредбата). В изпълнение на правомощията си съгласно посочените разпоредби от приложимата в случая Наредба, КЕВР може да постанови решение, с което да даде задължителни указания и да определи подходящ срок за изпълнението им, ако жалбата е основателна, какъвто е и настоящият случай. Административният съд правилно е преценил за законосъобразно Решение Ж-126 от 18.02.2021 г. на КЕВР, с което на "Електроразпределение Юг" ЕАД са дадени задължителни указания и обосновано е отхвърлил жалбата на дружеството срещу това решение.С оглед правомощията, с които разполага и предвид конкретната фактическа обстановка, КЕВР е постановила законосъобразно решение, на основание чл. 22, ал.5 от ЗЕ, вр. чл. 147, ал.2 от Наредба 3/ 2013г., като е дала задължителни указания на "Електроразпределение Юг" ЕАД. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил проведената от КЕВР процедура и правилно е приел, че не е налице нарушение на разпоредбите на процесуалния и материалния закон. Събрани са всички необходими доказателства за изясняване на обстоятелствата, изготвен е доклад на основание чл. 145 ал. 1 от Наредбата, разгледан от Комисията. При извършената проверка на електроразпределителното дружество е изискана информация, събрани са относимите доказателства, като приетото след изготвения доклад решение съдържа подробни мотиви. Посочените действия по издаването му водят до извода, че е спазена процедурата по чл. 144 и чл.145 от относимата Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Правилно съдът е приел за законосъобразно предписанието на КЕВР, че електромерното табло за захранване на имота на Петров следва да бъде монтирано на имотната граница, по начин, че кабелите, след изходящите клеми да попадат в имотните граници на обекта.Според чл. 120, ал.1 от ЗЕ (редакция ДВ, бр. 41 от 2019 г.) eлектрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване- собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. Границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6. Законосъобразно от страна на КЕВР е приложена разпоредбата на чл.29, ал.1 от Наредба 6 от 24 февруари 2014г. за присъединяване на производители и клиенти на ел. енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, съобразно която, когато електрическата енергия се доставя на клиента от съоръжения на оператора на разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, границата на собственост е изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвач. Съгласно чл. 120, ал. 3 от ЗЕ операторът на електроразпределителната мрежа определя вида, броя и мястото на монтиране на измервателните уреди и съоръжения и на управляващите и комуникационните устройства към тях. Разпоредбата на чл. 29 от Наредба 6/2014 г. разпорежда, че електромерните табла се монтират на място, определено от разпределителното предприятие. Съгласно изискванията на чл. 120, ал. 1 от ЗЕ и чл. 29, ал. 5 от Наредба 6/2014г. средства за търговско измерване следва да се монтират до или на границата на собственост на имота на клиента. Изразът "до границата" следва да се тълкува в непосредствена близост или възможно най- близо до границата на имота. Eнергийното дружество, съобразно конкретните факти преценява мястото на монтажа на електромерните табла, стига същите да са "до или на границата на имота". При тези данни по делото административният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, като е преценил процесното решение на КЕВР за законосъобразно и е отхвърлил жалбата на "Електроразпределение Юг" ЕАД. По изложените съображения обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно. Касаторът следва да заплати на КЕВР сума в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение