Решение № 242 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5739/2007 г.

Решение № 242 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5739/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК (нов), във вр. с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Ц. Б. от гр. С. процесуалния й представител - адвокат Й. против въззивно решение от 4.05.2007 г. г. по в. гр. д. № 2* по описа за 2006 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставено в сила решение от 30.03.2006 г.по гр. д. № 290/2005 г. на Районен съд София в частта досежно предявения насрещен иск. Посоченото касационно основание е чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като уважи предявения насрещен иск. Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 218г от ГПК (отм.) В съдебно заседание се явява процесуалния представител на ответника, който оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решението на районния съд, с което е отхвърлен предявения от В. Ц. Б. против С. Х. Ф. насрещен иск по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска. (В останалата част, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от С. Х. Ф. против В. Ц. Б. искове по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска, както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4 153 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 5 000 лв.за периода 22.01.1999 г. - 14.01.2005 г. - решението е влязло в сила). Предмет на касационно обжалване е решението в частта му досежно предявения насрещен иск. Съгласно чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) - касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Касаторката оспорва извода на въззивния съд относно липсата на противоправно поведение на ответника и на установени в резултат на същото вреди. Твърди, че противоправното поведение на ответника се изразява в обстоятелството, че е налице повтаряемост на извършваното от него действие- подаване на жалби до прокуратурата, като счита, че следва да се отчете обстоятелството, че всичките са били насочени срещу едно и също лице (касаторката), мотивирани са с едни и същи факти и съдържат едно и също искане (срещу нея да бъде образувано наказателно производство за набедяване). Счита, че при съпоставяне на правото на ответника да сигнализира органите на прокуратурата с правото на касаторката на лично достойнство и необезпокояван живот- се налага извод за неправомерно засягане на чужда правна сфера. Отделно-намира, че причинната връзка между противоправното поведение и причинените вреди е установена с показанията на разпитаната по делото свидетелка К, която независимо, че не споменава име - еднозначно сочела именно ответника като извършител на деликта. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касаторката. Безспорно е установено, че ответникът за период от пет години (от 1999 г. до 2004 г.) е подал шест жалби в прокуратурата срещу касаторката, в които е твърдял, че тя е извършила срещу него престъпление по чл. 286 от НК. Във връзка с това са постановени Постановление от 21.10.1999 г.на прокурорна СРП, Постановление от 27.12.2001 г.на прокурор от СРП, Постановление от 3.02.2003 г. на прокурор от СРП, Постановление от 10.04.2003 г.на прокурор от СГП, Постановление от 13.05.2004 г.на прокурор от САП и Постановление от 4.01.2005 г.на прокурор от ВКП- всички завършили с отказ за образуване на наказателно производство. За да е основателен предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД следва комулативно да са налице следните предпоставки- противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки- води до неоснователност на предявения иск. В случая не е доказано наличието на три от тях- противоправно деяние, вреда и причинна връзка между деянието и вредата. Изложените в насрещния иск твърдения за причинени вреди, изразяващи се в постоянно психическо натоварване, непълноценно изпълнение на работата, постоянен стрес, причинено безсъние, накърняване на доброто име на юрист и адвокат не се подкрепят от налични по делото доказателства. Свидетелката К., на която касаторката се позова (нейна колежка и приятелка в продължение на 25 години) не установява никоя от претендираните вреди, а други. Нейните показания са, че знае за подавани жалби срещу Б. и че те са я изнервили. Казва, че е вземала успокоителни (посочва-валериян) и че тя е отлагала по тази причина срещи. Настоящият съдебен състав не споделя и тезата на касаторката за наличие на противоправно поведение на ответника, произтичащо от повтаряемостта на извършваното от него действие-подаване на жалбите до прокуратурата. Само по себе си -подаването на жалбите не е противоправно действие. Същото е свързано със законоустановена възможност на всяко едно лице да изпраща съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление, които от своя страна извършват преценка дали това съобщение съставлява или не законен повод по смисъла на чл. 207 от НПК за образуване на досъдебното производство. Следователно - действието по подаване на жалба (изпращане на съобщение) не е виновно. Наличието на повтаряемост (многократното упражняване на правото за изпращане на съобщение) - не може да мотивира друг извод, първо защото няма законоустановена забрана за това и второ, защото то е свързано с предвидената законова възможност да обжалване на актовете на органите на досъдебното производство. Неоснователна и недоказана остана тезата за неправомерно засягане на чужда правна сфера. Освен горното - по никакъв начин не е установено, че именно, подаваните от ответника жалби са причинили на касаторката вреди. Твърдението в жалбата, че извършителят се подразбирал не може да бъде споделено. Причинната връзка не се предполага, тя трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай. С оглед на изложеното, и предвид липсата на наведено друго касационно основание, Върховен касационен съд, състав на III г. о., намира подадената касационна жалба за неоснователна, поради което