Решение № 12736 от 30.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12987/2018 г.

Решение № 12736 от 30.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12987/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производствата са съответно по реда на чл. 208-228 и на чл. 229-236 АПК.

Образувани са по 1) касационна жалба на И. Дочев срещу Решение № 1867/22.08.2018 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 266/2018 г. в частта, с която е отхвърлен искът му с правно основание чл. 292 вр. чл. 285, ал. 1 АПК за установяване липсата на съществуващо изпълняемо задължение по Заповед № ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011 г. на началника на РДНСК – ЮЦР за премахването на незаконен строеж "Масивна едноетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда и масивна второстепенна постройка" в УПИ VII-1714, кв. 63 по плана на гр. Стамболийски, поради изтекла давност и 2) частна жалба на И. Дочев против решението в частта, с която e оставен без разглеждане искът му по чл. 292 вр. чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК за установяване на фактическа невъзможност за изпълнение на задължението и производството по делото е прекратено в тази му част.

Ответникът – началникът на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Южен централен район, изразява позиция за неоснователност и на двете жалби.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорванията.

1. Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

Заповед № ДК-02-ЮЦР-415/07.07.2011 г. на началника на РДНСК – ЮЦР е влязла в сила през 2012 г., покана за доброволното й изпълнение е връчена на 21.01.2013 г., след което са предприети и други действия по изпълнението на заповедта. При тези фактически установявания (чл. 220 АПК), правилен от материалноправна страна е решаващият извод на първата инстанция, че задължението за премахване на строежа е изискуемо.

Неоснователен е основният касационен довод за липсата на реални действия, извършени от органа по изпълнението. Според чл. 271, ал. 1, т. 1 АПК за изпълнение срещу граждани и организации орган по изпълнението е административният орган, който е издал или е трябвало да издаде административния акт, освен ако в изпълнителното основание или в закона е посочен друг орган. Видно от съдържанието на административния акт органът, който го е издал, е възложил връчването и контролът по изпълнението му на началника на Сектор "Пловдив" при РДНСК - ЮЦР.

Действията на органа по изпълнението са удостоверени в актове по чл. 284 АПК – протоколи от 13.03.2013 г., 2.04.2013 г., писма от 5.02.2015 г. и 8.09.2017 г. съответно за възлагане и насрочване на принудително изпълнение и други, индивидуализирани и обсъдени в атакувания съдебен акт. По същността си те представляват действия по привеждането на заповедта в изпълнение, които прекъсват давността – чл. 116, б. "в" ЗЗД. Именно в това им битие действията, обективирани в писмата от цитираните дати, са били оспорени от касатора по реда на чл. 294 и следв. АПК и законосъобразността им е проверена в производствата по адм. дела № 349/2015 г. и 2657/2017 г. по описа на Пловдивския административен съд.

Следователно, към датата на предявяване на иска – 24.01.2018 г., не е изтекъл непрекъснат от действия по принудително изпълнение 5-годишен период от влизането в сила на изпълнителното основание – 18.10.2012 г., който би погасил породеното от него задължение на основание чл. 285, ал. 1 АПК. Поради това обжалваното решение в отхвърлящата иска част следва да бъде оставено в сила – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК.

1. Частната жалба е допустима и основателна.

Неправилно съдът е отрекъл допустимостта на иска в останалата му част с позоваване на наличието на друг ред за защита – чрез оспорване на акт (постановление) на органа по изпълнението по повод прекратяване на изпълнителното производство при предпоставката на чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК.

Защитата по чл. 292 АПК е материалноправна, отделна и независима от осъществимата по реда на чл. 294 и следв. АПК, която е процесуална. Възможността за обжалване на правните и фактически действия на органа по изпълнението не изключва допустимостта на иска, за чието предявяване не представлява пречка дори влязлото в сила постановление на органа по изпълнението, с което се отказва прекратяване на изпълнителното производство – чл. 282, ал. 4 АПК. Ако се приеме противното, тогава искът би бил недопустим и когато се основава на давност, тъй като изтичането й също е между предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство от органа по изпълнението – вж. чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК.

В случая, освен от давността, исковата претенция се извежда и от фактическа невъзможност, която ищецът всъщност твърди като правоизключваща спрямо изпълнението на разпореденото задължение за премахване на строежа. Преценката дали тя съществува, респ. представлява ли факт от категорията по чл. 292 АПК, е по основателността на иска.

Изложеното мотивира отмяната на решението в прекратителната му част с характера на определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводството – чл. 235 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение