Решение № 6535 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11028/2009 г.

Решение № 6535 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11028/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 79 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/, по касационна жалба на Генади Ангелов Юриев от гр. Кърджали против решение от 10.07.2009 г., постановено по адм. дело № 106/2009 г. на Административен съд град Кърджали. Оплакванията в касационната жалба са за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата - директорът на Областна дирекция на МВР град Кърджали, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното решение Административен съд град Кърджали е отхвърлил жалбата на Генади Ангелов Юриев срещу заповед № 116/06.02.2009 г. на временно изпълняващия длъжността директор на ОД на МВР Кърджали, с която му е наложена принудителна административна мярка - "забрана за напускане на пределите на страната", на основание чл. 75, т. 4 от ЗБДС. От доказателствата по делото е установено, че за прилагането на тази административна мярка, административният орган се е позовал на искане на частен съдебен изпълнител, в което е посочено, че жалбоподателя е длъжник по изпълнително дело № 200978120400064/2009 г. за задължения за издръжка на непълнолетните му деца Антоанета, Антония и Гюлер Юриеви за сумата от 17577.80 лева. С определение от 30.04.2009 г., постановено по ч. гр. дело № 528/2009 г. на РС - Кърджали е допуснато обезпечение на бъдещ установителен иск, предявен от Генади Юриев чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 64/2009 г. по описа на ЧСИ, като съдът е наложил запор върху вземането на Юриев по изп. дело № 448/2008 г. до размер на сумата от 17577.80 лева, представляваща дължимата се от него издръжка. Съгласно приложеното по делото фотокопие на разходен касов ордер № 522 след запориране на сумата от 17577.80 лева в полза на Генади Юриев е останала сумата от 5 203.91 лева. Установено е също така, че издръжката се дължи за минало време и че жалбоподателя често пътува и пребивава в Турция. При проверката за законосъобразност на обжалвания административен акт, първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена в предвидената форма и от компетентен орган, при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването на заповедта. Според АС, административният орган е длъжен да наложи посочената принудителна марка по чл. 76, т. 4 от ЗБДС, при наличие на материалноправните основания в закона. Според АС, към датата на издаване на заповедта не е било налице надлежно обезпечение на задължението на жалбоподателя, поради което наложената по-късно обезпечителна мярка - запор на вземания до размера на дължимата се издръжка е ирелевантно за законосъобразността на наложената ПАМ, която се преценява към момента на постановяването на административния акт. По тези съображения първоинстанционният съд е приел обжалваната заповед за законосъобразна. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно, като постановено при допуснато нарушение на на материалния закон и необоснованост. Приложимата хипотеза, посочена в административния акт е нормата на чл. 75, т. 4 от ЗБДС, съгласно която "може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават, а издадените да се отнемат на лица, които са осъдени да плащат другиму издръжка и не са я осигурили за срока на пребиваването си в чужбина". От данните към административната преписка е безспорно установено, че предпоставките на цитирания текст са били налице, тъй като жалбоподателят е осъден да заплати издръжка на непълнолетните си деца за минало време, образувано е било изпълнително дело и административният орган е бил сезиран от частен съдебен изпълнител. При налагането на принудителни административни мерки по чл. 75 от ЗБДС е предвидено задължително налагане на принудителна административна мярка при наличието на фактическите обстоятелства по предвидените в текста хипотези. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Съдът обаче е длъжен да вземе предвид установените факти от значение за делото след издаването на акта към момента на приключване на устните състезания - арг. от чл. 142, ал. 2 от АПК. В конкретния случая такъв установен факт от съществено значение за делото, настъпил след постановяването на административния акт са представените доказателства за наложен запор върху вземания на длъжник, който обезпечава целия размер на дължимата се от него издръжка. При наличието на така установените факти, издаденият административен акт противоречи на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 от АПК, съгласно който "административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава". Целта на ПАМ - "забрана за напускане на страната" в хипотезата на чл. 75, т. 4 от ЗБДС е да бъде задължено лицето да осигури издръжката, за която е осъдено, за времето, през което пребивава в чужбина и след като вземането е обезпечено чрез наложен запор до размера на дължимата се издръжка, целта на ПАМ е осъществена и забраната за напускане на страната засяга повече права на жалбоподателя от визираната цел в чл. 75 от ЗБДС /в случая конституционно гарантираното му право на свободно придвижване/. Като не е отчел посочените обстоятелства, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отменена заповед № 116/06.02.2009 г. на вр. изпълн. длъжността директор на ОД на МВР Кърджали. Разноски от касатора пред настоящата инстанция не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение