Решение № 11043 от 13.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9736/2011 г.

Решение № 11043 от 13.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9736/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Васко Апостолов, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив, срещу решение № 1053 от 15.06.2011 г. по адм. дело № 1721 по описа за 2008 г. на административния съд - Пловдив, в частта, с която по жалба на Лютви Юсеин Мехмедали, едноличен търговец с фирма ЕТ "Люсеин-Лютви Мехмедали" е прогласен за частично нищожен оспорения ревизионен акт под № 800101 от 11.06.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Кърджали, потвърден с решение № 612 от 8.08.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба - ЕТ "Люсеин-Лютви Мехмедали" не ангажира становище по нея. Представителят на Върховния административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт под № 800101 от 11.06.2008 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Кърджали, потвърден с решение № 612 от 8.08.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ"-гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на едноличния търговец по прилагането на ЗДДС (отм.) за ревизиран период от 1.04.2004 г. до 30.04.2006 г. и от 1.06.2006 г. до 31.10.2006 г. С ревизионния акт е отказано правото на данъчен кредит на ревизираното лице в общ размер от 5 393.44 лв. и лихва за забава в размер на 2 051.83 лв. В мотивите на оспореното решение е обсъдена подробно фактическата обстановка по спора, събраните доказателства, приложените разпоредби и е направен извод за нищожност на ревизионния акт в частта, с която на търговеца е определено задължение за ДДС общо в размер на 3 314.15 лв., заедно с лихвата за забава за данъчни периоди м. 09.2004 г., м. 12.2005 г. и м. 09.2006 г. В останалата част е направен извод за законосъобразност на ревизионния акт и жалбата е отхвърлена. Касационната жалба е срещу частта на решението, с което е прогласен за нищожен ревизионния акт. Административният съд при извършена от него служебна проверка относно валидността на оспорения ревизионен акт е констатирал, че на търговеца е издаден Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) под № 192 от 5.03.2007 г., с който му е възстановен ДДС за посочените в него данъчни периоди, след приключила процедура по приспадане за периода от м. 05. до м. 12.2006 г. Същият не е влязъл в сила, като съдът е приел, че фактически е изпълнен като тези констатации не се оспорват от органа по приходите. Според съда по делото се установява, че за всеки от посочените данъчни периоди е подаданa надлежна справка-декларация, в която е деклариран резултат ДДС за възстановяване или внасяне, след прилагане на процедура по приспадане, като е налице ефективно възстановен данък. След като е налице такъв акт, установените задължения, могат да бъдат изменяни по специалния ред и при наличие на основанията по чл. 133 и сл. от ДОПК. Всички заповеди за възлагане на ревизия и при първата ревизия, възложена със ЗВР № 78 от 5.03.2007 г. и при втората, процесната ревизия, възложена със ЗВР № 421 от 12.12.2007 г. са издадени преди промяната на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, в сила от 19.12.2007 г. Конкретно това е бил органът по приходите при ТД на НАП-гр. Кърджали, който не се явява компетентен орган да възлага ревизии за изменение на вече установени данъчни задължения. Заповедите за определяне на компетентен орган са издадени от същия орган. Съдът е обосновал извод, че след като заповедта за възлагане на ревизията е издадена от некомпетентен орган, който не притежава материална компетентност за това, то и издаденият ревизионен акт се явява нищожен. Съдът е изложил и подробни съображения относно характера на ревизионния акт и производството при издаването му, както и относно характера на АПВ и на производството при издаване на АПВ, както и по повод на конкретния АПВ по делото. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Установената съдебна практика по подобна фактическа обстановка при действието на отменения ДПК (отм.) приема, че ДАПВ е данъчен акт по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.) и след като същият е влязъл в сила, изменението на установените с него данъчни задължения следва да се извърши с ДРА, издаден при условия и реда на чл. 115 и чл. 116 от ДПК (отм.). В практика не са редки случаите, когато са налице влезли в сила ДАПВ, а ревизионното производство се развива по действието на ДОПК, което е наложило необходимостта да се даде тълкуване на правния характер на ДАПВ, респективно акта за прихващане или възстановяване по смисъла чл. 129 от ДОПК. В тази насока в съдебната практика се приема, че и при действието на ДОПК (до изменението) допълнението на нормата на чл. 129, ал. 3 (ДВ бр. 108/2007 г.) от ДОПК, при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлия в сила акт за прихващане или възстановяване отнасящ се са същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 от ДОПК и при спазване на процедурата по чл. 134 от ДОПК. В този случай, предвид последната разпоредба единствено компетентен да възложи ревизия е териториалният директор. След като заповедта за възлагане на ревизията е издаден от орган по приходите, който не притежава материалната компетентност за това, издаденият РА е нищожен, както правилно е приел първоинстанционният съд. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение