Решение № 96 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8616/2020 г.

Решение № 96 от 6.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8616/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) чрез процесуален представител срещу решение № 2747 от 04.06.2020 г. по административно дело № 150/2020 г. Административен съд София -град, с което е отменена негова заповед № РД-16-036/09.12.2019 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена. Ответникът по касационната жалба – Х. Талев чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му присъди направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. Разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, при формално спазване на предвидената от закона форма – постановяване на писмен акт, при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила, довели до неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССГ е била заповед № № РД-16-036/09.12.2019 г. на Началника на ДНСК, с която на Талев, заемал длъжността "инспектор" в РДНСК – София е наложено дисциплинарно уволнение и прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 89, ал. 2, т. 5 и чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител във връзка с чл. 22 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА). Противно на твърденията в касационната жалба съдът е изяснил в пълнота релевантните за спора факти, а направените изводи са изцяло базирани на анализ на доказателствата. Правилен е изводът, че същата не отговаря на изискванията за формата й посочени в чл. 97, ал. 1, т. 5 и чл. 108, ал. 1 ЗДСл. От приетите по делото доказателства безспорно е установено, че заповедта е постановена по повод реплика на Талев към колега, която е възприета от последния като заплаха, въпреки, че обективно от съдържанието й такава не се установява. Правилно в обжалваното решение прието, че в случая субективното възприемане на репликата от страна на Костадинов не обосновава по никакъв начин наличие на заплашително поведение от страна на Талев, а още по-малко наличие на нарушение на което и да е от изброените в чл. 14, ал. 1 и трите алинеи на чл. 17 КПСДА. При това, както правилно е посочено в обжалваното решение обстоятелството, че цитираните текстове от КПСДА са цитирани комплексно в заповедта същите не са обвързани с конкретното поведение на служителя. Наведеният довод в касационната жалба, че субективните преживявания на Костадинов са толкова действителни колкото и външно - предметните фактически действия, които доказвали, че същият се е почувствал заплашен, при което изводът на съда за липсата на безспорни и категорични доказателства за извършено нарушение на служебната дисциплина бил неправилен буди недоумение. Абсурдно е да се налага дисциплинарно наказание поради субективни изживявания на който и да е служител, при липсата на обективни доказателства за това, а дори при наличие на доказателства, установяващи негативни субективни преживявания същите следва да бъдат преценени с оглед действителните факти. В случая липсват доказателства субективните преживявания на Костадинов да са обективно обосновани, като само обстоятелството, че работата му е свързана с големи икономически интереси не води до извод това. Настоящият състав споделя напълно становището на първоинстанционния съд, че изводите на дисциплинарнонаказващия орган са формирани единствено върху изложението на Костадинов, като при това заповедта е постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила за това, а именно да бъде издадена след пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и при спазване на принципите за съразмерност, истинност и равенство, съобразно чл. 6, 7 и 8 АПК. Тези задължения намират отражение в разпоредбата на чл. 91 ЗДСл, които в случая не са изпълнени в пълнота – от преписката не се установява, въз основа на какво е прието, че извършеното нарушение е с висока степен на обществена опасност и при засягане на обществени интереси. Липсват мотиви в заповедта, а и доказателства в дисциплинарната преписка, които да обосновават тази декларативна констатация. Липсват и доказателства за наличието на "пряк умисъл" както правилно е прието в обжалваното решение. При издаване на заповедта органът не е изпълнил и задължението да прецени освен конкретния случай, така и цялостното поведение на държавния служител. Представения формуляр за оценка на изпълнение на длъжността на Талев, с поставена годишна оценка на 17.12.2019 г. съставен една седмица след прекратяване на служебното му правоотношение е неотносим към издадената заповед, а и самото му съставяне очевидно е с друга цел. Правилен е и изводът, че в случая органът не е изпълнил кумулативно предвидените си задължения по чл. 93, ал. 1 ЗДСл да изслуша лично държавния служител и да приеме писмените му обяснения, тъй като последните са дадени пред помощния орган, който съгласно чл. 96, ал. 2 ЗДСл в хода на осъществяване на неговите правомощия по изясняване на фактите и съответно не представляват изпълнение на задълженията на дисциплинарнонаказващия орган. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 560 лв., представляващи хонорар за един адвокат, който размер е близък до минималния нормативно определен. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение