Решение № 11885 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3512/2014 г.

Решение № 11885 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3512/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Тодор Маринов Събев, от гр. Пазарджик, против заповед № ЧР-05-485/10.08.2012 г. на министъра на правосъдието, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта като постановена от некомпетентен орган, при съществено нарушение на административно производствените правила, в противоречие с материалноправните норми на ЗМВР. Моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител-юрк. Шемширов, в писмени бележки, оспорва жалба и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Жалба е подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК и е допустима. За да се произнесе по съществото на жалбата настоящият състав на Върховния административен съд прие за установена следната фактическа обстановка: С решение № 12679/02.10.2013 г., постановено по адм. дело 5166/2013 г., състав на пето отделение на Върховния административен съд е отхвърлил оспорването на Тодор Събев против сочената по-горе заповед, намирайки жалбата му за неоснователна. С решение № 3280/10.03.2014 г., постановено по адм. дело № 15554/2013 г. петчленен състав на Втора колегия на ВАС, е отменил първоинстанционното решение, връщайки делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. Предмет на това разглеждане е настоящото производство. Указанията на касационния състав на ВАС, са решаващия съд да се произнесе относно законосъобразността на оспореният административен акт, като се извърши преценка - дали е издаден от компетентен орган при условията на заместване- като се установи дали за периода на заместване, включително датата на издаване на оспорената заповед, министъра на правосъдието е бил в обективна невъзможност да упражнява правомощията си. Спор по фактите няма. От приложено по делото писмо от 30.05.2012 г. от Националния осигурителен институт се установява, че жалбоподателят е упражнил правото си на пенсия по чл. 69 от КСО - на 14 март 2001 г. Видно от представено по делото предложение от 07.08.2012 г. от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е, че за периода от 01.06.2003 г. до м. март 2004 г. Тодор Маринов Събев е служил като началник на сектор "Логистика" към РС "Сигурност- ВП и ВКР", гр. Плевен. Освободен е от служба по взаимно съгласие, считано от 02.03.2004 г. Със заповед от 08.04.2004 г. на министъра на правосъдието Събев е назначен на длъжност "главен надзирател I-ва степен" в затвора в гр. Пловдив. С оспорената заповед служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР - когато служебното правоотношение е възникнало, след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия - по инициатива на органа по назначаване. При новото разглеждане на делото, във връзка с указанията на петчленния състав на съда, са представени като писмени доказателства- заявление от Диана Ковачева, в качеството й на министър на правосъдието, за разрешаване ползването на платен годишен отпуск, както и заповед № № 1620/01.08.2012 г., с която Министър Председателя на Република България е разрешил на министър Ковачева ползването на пет дни платен отпуск, считано от 06.08.2012 г. С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и в предписаната от закона форма съгласно изискването на чл. 269 от ППЗМВР. Заповедта съдържа фактическо и правно основание за издаването й, както и разпоредителна част за заплащане на дължими обезщетения. Същата е постановена и при спазване на предвидените в чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР процедурни изисквания - по инициатива на органа по назначаването (в случая това е министърът на правосъдието) и изготвено предложение съобразно чл. 268а от ППЗМВР. Твърденията на жалбоподателя, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, тъй като в приложената заповед за заместване № ЛС-04-1275/03.08.2012 г., с която министърът на правосъдието възлага на зам. министър Тодорова да изпълнява функциите на министър за периода от 06.08. до 10.08.2012 г. включително, липсва изрично разпореждане за издаване на заповеди за прекратяване на служебни правоотношения, са неоснователни. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. Пред настоящата инстанция са представени доказателства, че министър Ковачева е ползвала надлежно разрешен платен годишен отпуск, в периода 06.08 до 12.08,2012 г., включително. Ето защо в случая заповедта е издадена от компетентен орган. По искане на жалбоподателя- бяха изискани и приложени като доказателства-редица заповеди, в периода 07-08.10.08.2012 г., с издател -министъра на правосъдието, като същите са подписани от заместник министър, въз основа на заповед за заместване. Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материално правните предпоставки, предвидени в чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР (отм.) за прекратяване на служебното правоотношение, съгласно който служебното правоотношение на държавния служител се прекратява по инициатива на органа по назначаване, когато е възникнало след като служителят е упражнил правото си на пенсия. Жалбоподателят Събев е назначен като държавен служител през 2004 г. след като вече е упражнил правото си на пенсия, считано от 14.03.2001 г. Следователно изискванията на чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР са изпълнени - правото на пенсия е упражнено преди възникване на служебното правоотношение и са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение по реда на цитирания текст, а правото на органа да прекрати служебното правоотношение е упражнено в съответствие с нормативно установените предпоставки. Ирелевантен е факта как действащият в момента Закон за министерство на вътрешните работи - урежда прекратяване на служебното правоотношение, възникнало след като служителят е упражнил правото си на пенсия. Макар и в тази връзка да е неоснователно твърдението на жалбоподателят, че органа по назначаването е лишен от тази възможност с новоприетият закон. Нормата на чл. 226, ал. 1, т. 15 от Закона за министерство на вътрешните работи - Обн. ДВ, бр. 53/27.06.2014 г.- изцяло съответства на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 15 от отмененият закон за МВР. Предвид изложеното заповедта е законосъобразна, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора следва да се осъди Тодор Маринов Събев да заплати на Министерството на правосъдието сумата 150 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,