Решение № 6126 от 20.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7534/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. П. С. срещу Решение 245 от 15.05.2023 г. на Административен съд Плевен по адм. дело 163/2023 г. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожен акта на началник сектор Пътна полиция при Областна дирекция на Министерство вътрешните работи (ОДМВР) - Плевен за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) 237443251/09.07.2009 г. на М. П. С.. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да бъде отхвърлен протестът на прокурора от Окръжна прокуратура Плевен. Ответникът началник сектор Пътна полиция към ОД на МВР - Плевен, не представя становище по касационната жалба. Ответникът - прокурор в Окръжна прокуратура - Плевен, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди становищата на страните и прецени наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Плевен е образувано по протест на прокурор в Окръжна прокуратура - Плевен с искане за обявяване на нищожността на СУМПС [номер]/09.07.2009 г., издадено на М. П. С. за категории М и В, с валидност до 09.07.2019 г. Съдът е установил от фактическа страна, че на 08.07.2009 г. М. П. С. е представил неистински документ за завършено основно образование пред органите на МВР, въз основа на който му е издадено първоначалното свидетелство за управление на МПС. Това се доказва от представените по делото официални писмени документи - справка с рег. 316000-41958/21.11.2022 г. и справка с вх. 1297/02.05.2023 г. Същите не са оспорени и като официални удостоверителни документи се ползват с материална доказателствена сила за съдържащите се в тях факти и обстоятелства. След като лицето не е завършило основно образование, то същото не отговаря на императивното изискване на чл. 13, ал. 1, т. 7 от Наредба I-157/1.10.2002 г. Лицето е въвело в заблуждение административния орган за наличието на една от задължителните предпоставки за издаване на СУМПС. Съдът е посочил, че липсата на документ, удостоверяващ завършено основно образование, е с правоизключващо действие относно възможността за издаване на свидетелство за управление на МПС. Волеизявлението за издаване на свидетелството е без правно основание, поради което същото е нищожно. Решението валидно, допустимо и правилно. Правилен е изводът на съда, че при липсата на валидно издадена диплома за завършено основно образование свидетелството за управление на моторно превозно средство е издадено в нарушение на императивното изискване на чл. 13, ал. 1, т. 7 от Наредба I-157/1.10.2002 г. Противоречието с посочената разпоредба правилно е преценено от съда като основание за обявяване на нищожност на акта за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, че съдът е основал мотивите си на неприложима редакция на Наредба I-157/1.10.2002 г. Приложимата редакция е тази, която е била действаща към датата на подаване на заявлението за издаване на СУМПС - 08.07.2009 г. Съдът е взел предвид именно измененията в чл. 13 от Наредба I-157 от 1.10.2002 г., които са обнародвани в Държавен вестник, бр. 46 от 2008 г. и към датата на подаване на заявлението за издаване на СУМПС (08.07.2009 г.) са влезли в сила. По горните съображения обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение