Решение № 6615 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4613/2018 г.

Решение № 6615 от 21.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4613/2018 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Б. Д. от гр. К., ул. "П." ..№..., подадена чрез адвокат А. Т., против Решение № 98/27.02.2018 г., постановено по административно дело № 1000/2017 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-04000415008331-091-001/28.04.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - В. Т., потвърден с Решение № 222/22.07.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т., с който за данъчен период 2008 г. е определено задължение по чл. 48 ЗДДФЛ за довнасяне в размер на 4 374,27 лева и са начислени лихви. В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано и постановено е в нарушение на материалния закон, тъй като съдържащите се в него фактически и правни изводи били противоречиви сами по себе си и не били съобразени със събраните доказателства. Излагат се съображения за това, че съдът необосновано не бил взел предвид и съответно не е включил в паричния поток за 2008 г. парични средства, предоставени на ревизираното лице в заем от Я. С. М.. На следващо място се оспорва изводът на приходните органи и съда относно определения размер на придобитите от Д. Д. доходи от селскостопанска дейност, които неправилно били намалени с 60 % нормативно признати разходи. Касационната жалба се поддържа от адвокат Тодоров чрез представена писмена защита, с която моли жалбата да бъде уважена като се отмени решението на Административен съд - В. Т., ведно с последиците от това, както и да се присъдят сторените от доверителя му разноски съгласно представен списък. Ответната страна - Директора на Дирекция "ОДОП" - В. Т., чрез главен юрисконсулт В. В. оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, развити в писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на Административен съд - В. Т. да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който след проведена ревизия на Д. Б. Д., са установени данъчни задължения за довнасяне за 2008 г. по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 4 374,27 лева и съответните лихви за забава. В хода на ревизионното производство е установено, че за 2008 г. лицето е подало декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, с която е декларирал доходи от трудови правоотношения в размер на 4 801,47 лева и доходи от производство на непреработена земеделска продукция в размер на 20 500 лева. През този период е установено, че Д. Д. е получил кредит от "Банка ДСК" ЕАД в размер на 11 718 лева. Установени са и извършените от него разходи за заплатена електроенергия, вода, лекарства, интернет, парно, храна, вноски за погасяване на банков кредит, внесени осигурителни вноски и плащания към Т. Б. А. Кредит. Установено е също така, че на 15.12.2008 г. от ревизираното лице е внесена по банковата му сметка сума в размер на 100 000 лева. Въз основа на тези факти, приходните органи са изготвили паричен поток за 2008 г. съпоставяйки приходите и разходите през годината, при което са приели, че лицето е разходвало повече от което е получило като приходи. Несъответствието между разходи и приходи в размер на 43 742 лева е квалифицирано като доход от неустановен източник, облагаем на основание чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ, който е участвал при формиране на годишната данъчна основа и определяне на допълнителното данъчно задължение. Административен съд - В. Т. е отхвърлил жалбата против ревизионния акт, развивайки мотиви за неговата валидност, обоснованост и законосъобразност. Приел е, че събраните в хода на ревизията доказателства обосновават обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, тъй като съществената отрицателна разлика между доказано извършените разходи и декларирани и установени като получени от ревизираното лице средства, е доказателство за получени, но недекларирани доходи, които следва да се третират като доходи от друг източник и да подлежат на облагане с данък. Основният спорен момент между страните е свързан с твърдението на жалбоподателя за получени от него парични средства по договор за заем от 15.12.2018 г. от лицето Я. М.. Приходните органи и съдът не са приели това твърдение за вярно, игнорирайки писмените доказателства, единствено с мотива, че същите са представени едва с възражението срещу ревизионния доклад. Този извод не се споделя от настоящата съдебна инстанция, тъй като не е съобразен със събраните доказателства и установените посредством тях факти. От страна на ревизираното лице е представен Договор за паричен заем, сключен на 15.12.2008 г. между него като заемател и Я. С. М. като заемодател, по силата на който заемодателят се задължава за даде заем на заемателя сума в размер на 220 000 лева, със срок на връщане до 31.10.2010 г. Представени са разписки - приходни и разходни касови ордери, видно от които част от посочената сума в размер на 100 000 лева е получена от Д. Д. на 15.12.2008 г. /на която дата същата сума е внесена по личната му банкова сметка/, а останалата част от 120 000 лева е получена на 13.05.2009 г. Видно от приходен и касов ордер и квитанция, съставени на 18.12.2009 г., е че предоставената в заем сума от 220 000 лева е била върната на заемодателя на посочената дата. Установено е също така, че лицето Я. С. М. е разполагал със значителни по размер парични средства, тъй като през 2006 г. се е разпоредил с недвижими имоти за които е получил сума в размер на 3 192 000 евро, което обстоятелство е отразено в Нотариален акт № 120, том IV, рег. № 6724, дело № 662/2006 г. При така представените доказателства, достоверността на които не е оборена по съответния ред от приходната администрация, необосновано същата, а и в последствие съдът не са приели за вярно твърдението на ревизираното лице за получени от него суми по възникналото заемно правоотношение. Освен това, приходните органи са използвали различен подход и са извели противоречиви изводи относно идентични доказателства, представени от жалбоподателя за установяване на друг заемен договор от 17.06.2009 г., сключен с Я. С. М. по силата на който Драганов е получил 50 000 евро, която сума е призната и е включена в приходната част на паричния поток за съответния период. Същевременно, същите доказателства за получен през 2008 г. заем от същото лице напълно са игнорирани, единствено с мотива, че са представени с възражението против ревизионния доклад, тоест в един по-късен момент. Именно след получаване на ревизионния доклад, ревизираното лице има право и възможност да възрази срещу съдържащите се в него констатации, като изложи нови факти и представи съответните доказателства, които е пропуснало да посочи и представи. От съществено значение е, че посочените по-горе доказателства са представени в хода на ревизионното производство и тяхната достоверност не е опровергана, поради което съдът е следвало да ги цени и да установи, че посредством тези доказателства се установява твърдението на жалбоподателя за получена от него сума в размер на 100 000 лева през 2008 г. Включвайки тази сума в приходната част на съставения паричен поток за 2008 г., се установява общ размер на приходите в размер на 163 682,87 лева, при разходи в размер на 107 425,56 лева. Следователно липсва недостиг на парични средства, който да подлежи на облагане като доход от неустановен източник, което обуславя материалната незаконосъобразност на процесния ревизионен акт. Предвид изложените мотиви, съдебното решение се явява необосновано, като несъобразено със събраните доказателства, поради което следва да бъде отменено, вместо което да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт. При този изход на спора, в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят сторените от него съдебно-деловодни разноски в хода на двете съдебни производства, които са в доказан размер на 2 415 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение