Решение № 123 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9952/2008 г.

Решение № 123 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9952/2008 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Мая Трендафилова и "Южни нощи 1" ООД, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя Емил Трендафилов срещу решение № II-9 от 22.02.2008 г. по адм. д. № 583/2006 г. по описа на Бургаски окръжен съд. С доводи за неправилност се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответната РДНСК - Бургас не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение като взе предвид, че касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, намира същата за процесуално допустима, а по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 215 ЗУТ, окръжният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу заповед № 259/27.12.2005 г. на началника на РДНСК - Бургас, с която е спряно изпълнението на всички видове строително - монтажни работи на незаконен строеж, съставляващ "семеен хотел с бистро" в УПИ V-485 в кв. 39ж по плана на гр. Приморско, с възложител Мая Трендафилова. Заповедта е издадена на основание чл. 224, ал. 6 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 13 от ЗУТ и констативен акт № 23/18.05.2005 г. Прието е, че е налице строеж, изграждан в отклонение на строителните книжа (одобрени проекти и Разрешение за строеж № 34/24.03.2004 г.), което е основание за издаване на заповед за спиране на строително-монтажните работи със заповед по чл. 222, ал. 1, т. 1 ЗУТ, ведно с последиците по т. 3 и 4 и 13. Решение е правилно, обосновано и постановено при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. От документацията по административната преписка и приетата по делото без оспорване от страните и кредитирана от съда съдебно-техническа експертиза е установено по безспорен начин, че процесния строеж, предмет на оспорената заповед попада под приложното поле на § 5, т. 40 от ДР на ЗУТ, изграден е в груб строеж и параметри, извън одобрените проекти и Разрешение за строеж № 34/24.03.2004 г., както и в несъответствие с действащия ПУП. Установено е по безспорен начин от констативен акт № 23/18.05.2005 г. и заключението на съдебно-техническата експертиза, че разрешената със строителните книжа етажност на сградата е увеличена с един етаж, като кота корниз е завишена от 9, 42м на 12, 21м и така реализираната височина на сградата е в разрез с предвижданията на действащия ПУП - откъм страничнорегулационните линии е надвишена ограничителната кота корниз от 10, 00м. При тази фактическа обстановка, по която не се спори и в касационната жалба, законосъобразно съдът е приел, че са налице условията по чл. 222, т. 1, 3 и 4 във връзка с чл. 224, ал. 6 ЗУТ за спиране на строежа. Неоснователно се явява възражението за допуснато съществено нарушение на административната процедура, изразяващо се в ненадлежно визиран адресат Мая Трендафилова, тъй като същата е собственик на терена, а с неотчетеното правоприемство не е нарушено правото на защита на "Южни нощи 1" ООД, чийто управител е и пълномощник на адресата на заповедта (съпруга). Освен това жалбата на "Южни нощи 1" ООД е приета за процесуално допустима от съда, с което е надлежно реализирано правото на защита срещу административния акт. Неоснователно е и възражението досежно непълнота на съдебно-техническата експертиза, тъй като същата е приета без оспорване от жалбоподателите, в съдебно заседание на 22.01.2008 г., на което са присъствали управителя на дружеството и процесуалният представител на жалбоподателите. В тази връзка е неоснователен и доводът за необсъждане на представените писмени доказателства след отмяна на хода по същество, предвид обстоятелството, че експертизата е допусната по искане на жалбоподателите и изрично формулирани задачи с писмена молба на пълномощникът им от 8.11.2006 г. Останалите доводи по касационната жалба досежно последващи административни процедури са ирелевантни в настоящето производство, тъй като не се касае за заповед по чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а касационната жалба - оставена без уважение като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение