Решение № 3865 от 24.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15304/2008 г.

Решение № 3865 от 24.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15304/2008 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велко Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите (Д "ОУИ") против Решение № 389/30.10.08 г. по адм. д. 490/08 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отменена обжалваната част от Ревизионен акт (РА) № 843/23.04.08 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Враца, потвърдена с Решение № 221/13.06.08 г. на Д "ОУИ". В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът иска отмяната на съдебното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против РА. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Марколана България" оспорва касационната жалба по съображения в писмено възражение писмени бележки. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното Решение № 389/30.10.08 г. по адм. д. 490/08 г. по описа на Административен съд - Варна е отменена обжалваната част от РА № 843/23.04.08 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - Враца, потвърден с Решение № 221/13.06.08 г. на Д "ОУИ" относно отказ да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 17290,77 лв. за данъчен период 01.10.07 г. - 30.10.07 г. Съдът е възприел изцяло фактическата обстановка, установена от ревизионният екип, но е направил различни правни изводи от тези в РА. Решаващият съд е приел, че от значение за възникване на правото на данъчен кредит е действително извършения внос на стока с произход Китай, за която данъчният субект притежава ЕАД и върху законосъобразно определена по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗДДС данъчна основа е начислил дължимия ДДС, който в съответствие с чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е внесъл по сметка на Митница - Лом. В определения в чл. 72, ал. 1 от ЗДДС е упражнено възникналото право на данъчен кредит чрез подаване справка - декларация. Според Административен съд - Велико Търново включването в дневника за покупки на номера на фактурата, отразяваща доставката, вместо номера на митническата декларация, към която е приложена, не представлява пречка за възникване на надлежно упражненото право на данъчен кредит. Допълнително съдът е посочил, че за допуснатата грешка е уведомена ТД на НАП - Враца с уведомление вх. н. ИТ-00-173/21.01.08 г. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е много подробна, но на практика представлява възпроизвеждане на мотивите на Решението на Д "ОУИ" и писмената защита на Д "ОУИ" до Административен съд - Велико Търново, за които в съдебното решение се съдържа подробна правна аргументация, защото не се възприемат от съда. Настоящият съдебен състав намира, че административният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, събрани по време на данъчното производство и въз основа на тях правилно е приложен материалния закон. Съгласно чл. 71, ал. 1, т. 3 лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава митническа декларация, в която лицето е посочено като вносител и данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 - в случаите на внос по чл. 16 , като упражняването на това право става по реда на чл. 72 от ЗДДС . В конкретния случай "Марколана България" ООД е вносител, който притежава митническа декларация и данъкът по нея е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 от ЗДДС . Данъчният субект е упражнил правото си на данъчен кредит в размер на 17290,77 лв. като го е отразил в справката си декларация по стойност. Допуснатата грешка в дневника за покупки с отразяване на номера на фактура 624/01.10.07 г. вместо митническа декларация № 07 BG 004201Н0018880 от 16.10.07 г. е отстранена с уведомление от 21.01.08 г., което е подадено и в срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС . Допуснатата грешка не се е отразила на декларирания резултат за периода, но това не представлява пречка за прилагане на процедурата по чл. 126 от ЗДДС, както е приела данъчната администрация. Това тълкуване е в противоречие с механизма на данъка върху добавената стойност и принципа на данъчния неутралитет. Като е достигнал до същите правни изводи административният съд е приложил точно материалния закон. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон, поради което при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Ответникът в касационното производство е направил разноски за настоящата инстанция в размер на 840 лв., които с оглед изхода на спора и направеното искане касаторът му дължи. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Първо-А отделение