Решение № 10673 от 20.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1010/2010 г.

Решение № 10673 от 20.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1010/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Тодор Стоянов Мечев гр. Варна, чрез пълномощника си адвокат Наталия Йорданова Хвърчилкова при АК - Варна, срещу решение № 592/29.10.2009 г. на Окръжен съд Варна, АО, II състав по адм. дело № 1534/2006 г., с което се отменя заповед № РД-06-7706-31/03.02.2006 г. на Областен управител на Варненска област, с която е одобрен ПНИ за СО по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ за местност "Горна Трака", землище кв. Виница, Община Варна, в частта относно новообразувани имоти пл. № 780, 781 и 782 и се връща преписката на административния орган за произнасяне по същество, съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. Касаторът счита, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с нормата на § 4, § 4з от ПЗР и с чл. 28 от ППЗСПЗЗ. По подробно развити доводи моли да бъде отменено. От ответника Иван Георгиев Иванов чрез пълномощника си адв. Д. Митева е постъпил писмен отговор, в който се моли решението на Варненския окръжен съд да бъде оставено в сила като законосъобразно и обосновано. Ответникът - Областен управител на Област с административен център град Варна не заявява становище по жалбата. Останалите ответници - Григор Панайотов Ангелов, Анка Иванова Михайлова, Милка Иванова Стоева, Калинка Димитрова Петрова и Параскева Димитрова Георгиева, не вземат отношение по жалбата. Заинтересованите страни - Иван Манев Иванов, Атанас Митов Митов, Петър Димитров Иванов, Гинка Петрова Иванова и Павлина Йорданова Няголова, също. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима и неоснователна. Не са налице наведените касационни основания и решението като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е и основателна. С решение № 592/29 октомври 2009 г. по адм. дело № 1534/2006 г., в производство по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 33, ал. 1 от ЗАП, Варненският окръжен съд, Административно отделение, II състав ОТМЕНЯ Заповед № РД-06-7706-31/03.02.2006 г. на Областния управител на Варненска област, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за местност "Горна Трака", землище кв. Виница, Община Варна, В ЧАСТТА относно новообразувани имоти пл. № 780, 781 и 782; ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по същество, съобразно указанията дадени в мотивите на съдебното решение и ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част за имоти № 779 и 783. Първоинстанционният съд изцяло се е позовал на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза и е приел, че са се доказали твърденията на жалбоподателите за допуснати нарушения на изискванията на ППЗСПЗЗ и другите приложими норми при изработването на плана относно имоти № 782 и 780, тъй като е възможно да се обособят самостоятелни имоти, които да се запишат в регистъра към плана, а имот № 781 изцяло може да се запише в регистъра, на името на наследниците на Страти Куртев Адамов. Поради това е счел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена в тази част, а по отношение на останалите имоти № 779 и 783 е приел, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Така постановеното съдебно решение не е обжалвано в частта му с отхвърлителния диспозитив. Няма и касационна жалба от лицата, на които са отредени в ПНИ имоти № 781 и № 782. Поради това предмет на съдебен контрол е решението на Варненския окръжен съд само по отношение на имот № 780. В тази си обжалвана част решението е неправилно. Правните изводи на съда противоречат на законови разпоредби. В заключението си вещото лице от назначената съдебно-техническа експертиза изрично заявява, че при изготвяне на ПНИ на СО "Горна трака" са спазени изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Тази констатация е била достатъчна подадената жалба да бъде отхвърлена спрямо всички претендирани имоти. В случая по отношение на трите имота - № 780, 781 и 782 е без правно значение, че има техническа възможност за обособяване на имоти за разликата над 600 кв. метра, които да бъдат отредени на възстановените собственици, защото по-специално за процесния имот № 780 съществува правна пречка. Това е така поради следното: В плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на всеки правоимащ по § 4а и § 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценка след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на бившите собственици, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. Когато претендираните по земеделската реституция земи се намират в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на собственост само се признава, но реалното възстановяване се извършва при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. В конкретния случай с решение № 524 от 22.06.1998 г. на Поземлена комисия гр. Варна (погрешно посочено в съдебното решение с № 503/13.05.1998 г.) на наследниците на Страти Куртев Адамов е признато (а не възстановено) правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху лозе от 5.719 дка, находящо се в терен по § 4 на ВИНИЦА в местността ФАТРИКО. В регистъра към ПНИ този имот е записан на други лица, като относимото за настоящия казус (предвид липсата на други касационни жалби) е само отреждането на имот № 780 (погрешно посочен в съдебното решение с № 782) с площ от 782 кв. м на името на Тодор Стоянов Мечев. Последният е ползвател с напълно завършена процедура по трансформация на правото му на ползване в право на собственост, което е оформено не само с Удостоверение за предоставяне право на ползване върху лозе от 800 кв. метра, оценителен протокол за 600 кв. метра и вносни бележки, но и с нотариален акт № 61, том ХVII, дело № 11854/1995 г. за собственост върху недвижим имот, придобит по реда на § 4 от ЗСПЗЗ, за 600 кв. метра част от място, цялото от 800 кв. метра, заедно с построената в него сграда - сезонна постройка от 35 кв. метра. Този именно нотариален акт е вписан като основание за нанасяне на имот № 780 в ПНИ и вписването му в регистъра на Тодор Стоянов Мечев. От изложеното следва, че имота на бившия ползвател е отразен в пълно съответствие със закона както по основание, така и по размер - 782 кв. метра, като разликата от 182 кв. метра не надхвърля изискуемите от закона минимум 250 кв. метра за отреждане на бившите собственици. Като е достигнал до противоположния правен извод, съдът е постановил неправилно решение, което ще трябва да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него постановено друго, с което подадената от наследниците на Страти Куртев Адамов жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,