Решение № 327 от 25.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1205/2014 г.

Решение № 327 от 25.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1205/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от П. Ж. П., чрез адв. П. Ж. П. от АК - Стара Загора, срещу въззивно решение № 566/14.11.2013 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по гр. д. № 916/2013 г. Касаторът излага оплаквания за неправилност поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна Ж. Г. Й., чрез адв. Д. Т. Д. от АК Стара Загора, е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, както и по-късно, в хода на съдебното производство, че жалбата е неоснователна. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски. Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество, неоснователна. Касационното обжалване е допуснато с определение № 779/10.06.2014 г. по материалноправния въпрос за характера на договора за прехвърляне на имущество срещу престирана издръжка и гледане за минал и бъдещ период от време, поради противоречива съдебна практика. С влязло в сила решение № 4/07.01.2013 г. по гр. д. № 326/2012 г. на Габровския окръжен съд е прието, че договорът в частта за минали грижи и издръжка има характера на продажба и не подлежи на разваляне поради непрестиране на такива. Съдът е установил имуществените пропорции между частите на договора - за минали и за бъдещи грижи и издръжка, да установи паричния им еквивалент и съобразно с това, да прецени каква е частта от алеаторния договор, която може да се развали поради неизпъленине от страна на приобретателя. В решение № 441/27.05.2009 г. на ВКС IV ГО по гр. д. № 486/2008 г., постановено по реда на чл. 218а ГПК от 1951 г., отм., е прието обратното -договорът е единен и задължението по него е неделимо, както по своя характер, така и поради намерението на страните. Неизпълнението да се престират грижи след сключване на сделката, когато е съществено с оглед интереса на кредитора, има за последица разваляне изцяло на договора. Съставът на Върховния касационен съд намира за правилно второто разрешение. Страните по договорно правоотношение са свободни да уговорят насрещни права и задължения, с оглед своя интерес, доколкото това не е забранено от закона и не противоречи на добрите нрави. Собственикът на една вещ може да я прехвърли срещу една или няколко еднакви или разнородни престации - срещу пари, срещу друга вещ, срещу грижи и издръжка. Във всички тези случаи договорът е единен и прехвърлителят може да иска той да бъде развален, ако насрещната страна не изпълни насрещната престация, както е уговорена. В случаите, когато има частично изпълнение, договорът не се разваля за идеална част от прехвърлената вещ, с оглед неизпълнението; последното е от значение при приложението на чл. 87, ал. 4 ЗЗД - щом неизпълнената част от задължението е незначителна и то с оглед интереса на кредитора, разваляне не се допуска, а за кредитора остават възможностите по чл. 79 ЗЗД. При разваляне на договора, ако по него има размяна на престации, всеки дължи връщане на полученото, на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Престирането на грижа и издръжка, следователно, може да бъде съчетано с частично плащане на цена, със замяна с друга вещ, и неизпълнението на единия вид престация се преценява при иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД с оглед интереса на кредитора, като в зависимост от това дали неизпълнението се явява незначително, договорът или се разваля изцяло, или искът се отхвърля изцяло. При прехвърляне на вещ срещу грижа и издръжка, както за минало време, така и за в бъдеще, договорът също е единен. Специфичното при него е, че грижите и издръжка до датата на сключването му са вече престирани и те са приети от прехвърлителя такива, каквито са дадени - тогава последният не може да търси по отношение на тях насрещно изпълнение, съответно обезщетение по чл. 79 ЗЗД поради неизпълнение, нито да разваля договора по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Грижите и издръжката, уговорени за в бъдеще са с неизвестен обем и продължителност, защото отначало не е възможно да се предвиди каква ще бъде нуждата на прехвърлителя, нито каква ще е продължителността на живота му. При неизпълнение на алеаторната престация, кредиторът има право да развали договора изцяло, когато неизпълнението не е незначително с оглед неговия интерес. Според установената съдебна практика, кредиторът има интерес да получава цялостно и ежедневно грижи и издръжка в размера, съответстващ на вида и обема на уговореното; нуждата на кредитора от издръжка и грижи не може да остане неудовлетворена и дори при негова забава, длъжникът трябва да поиска трансформация на натуралната престация в парична, като до постановяване на решение е длъжен да продължи изпълнението в пари именно, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена. В обобщение, при всички случаи, когато нуждата на кредитора от грижи и издръжка според уговореното е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита за съществено и поражда право за разваляне на целия договор, а не само до обем, определен с оглед времето на неизпълнението. По този начин се процедира и когато част от уговорената престация срещу прехвърлената вещ, е била получена от отчуждителя към момента на сключване на договора - било дадени грижи и издръжка за минал период, било парична сума, вещ и т. н. Въззивният съд е постановил своето решение в съответствие с даденото тълкуване. Предявен е иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор, оформен в нот. акт № 18/2007 г. на нотариус В. Д. с район на действие РС Стара Загора, с който Ж. Г. Й. е прехвърлил на П. Ж. П. свой недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка за в бъдеще и за минало време - считано от началото на 2002 г. Апелативният съд, като отменил решението на първостепенния Старозагорски окръжен съд, уважил иска, като е приел, че приобретателят по алеаторния договор е престирал частични, непълни и непостоянни грижи, а от месец септември 2012 г. е налице пълно неизпълнение. Изложени са съображения, че дори да има отказ от кредитора да приеме изпълнението, за да се освободи от отговорност, П. е следвало да поиска трансформация на алеаторното задължение в парично, което не е сторила. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. В заключение, въззивното решение следва да бъде оставено в сила, а касаторът да за заплати на насрещната страна сторените от нея съдебноделоводни разноски за инстанцията - 500 лв. заплатен адвокатски хонорар. По делото са представени два документа, наименовани договор за правна защита и съдействие, по образец, от кочан, и двата с един и същи номер [ЕГН ], с уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 500 лв. В съдържанието на документите - написаното на ръка относно предмета, има разминаване, което обаче не е достатъчно, за да доведе да извод, че страната Ж. Й. е заплатил два отделни хонорара на адв. Д. Д. за процесуално представителство пред Върховен касационен съд. Списъкът по чл. 80 ГПК не доказва извършването и размера на разходите. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение