Решение № 2598 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5753/2018 г.

Решение № 2598 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5753/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните, чрез процесуален представител, против решение № 28 от 22.03.2018 г., постановено по адм. дело № 337/2017 г. по описа на Административен съд - Г. /АС - Г./, с което е отменена негова заповед № НК-15 от 20.10.2017 г.

С посочената заповед на А. Г. - директор на Областна дирекция по безопасност на храните - С. град, държавен служител с ранг III-ти старши, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на осн. чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител /ЗДСл/.

Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски.

Ответникът А. Г., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Съображения излага във възражение и писмени бележки. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение Административен съд Г. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма и административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон.

Съдът е счел, че в заповедта не се съдържа описание на конкретни действия или бездействия на служителя Генов, уронващи престижа на службата, тъй като само в тези случаи нарушението на етичните правила е основание за налагане дисциплинарно наказание "уволнение". АС - Г. е посочил, че както образуваното досъдебно производство на база извършена прокурорска проверка, така и медийните публикации във връзка с тях, които ги правят обществено достояние, са факти настъпили извън волята на служителя. Взетите по отношение на служителя мерки за процесуална принуда и повдигнатото обвинение не могат да заместят задължението на органа да изложи съображения за причините, поради което описаното в заповедта поведение е несъвместимо с цитираните в същата етични норми за поведение на държавния служител. Изводът за нарушение на правила от кодекса за етично поведение на държавните служители е основан на предположение, че жалбоподателят е извършител на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, но оспорената заповед не съдържа описание на конкретни действия или бездействия, които да са извършени от А. Г., и които да уронват престижа на службата.

Съдът е приел, че липсват преки или косвени доказателства за това, че служителят действително е извършил инкриминираните деяния, в които е обвинен, поради което не може да се приеме за доказано от ДНО, че държавния служител Генов не е спазил изискванията на чл. 2, ал. 1, 2, и 3, чл. 5, ал. 1 и 2, чл. 8, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и 2 и чл. 17, ал. 1 и 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация /КПСДА/, и т. 16 от т. V и т. III на длъжностната характеристика.

Решението е правилно.

В настоящия казус на служителя е наложено дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл за нарушения, които според ДНО представляват действия, изразени в извършване на престъпление по чл. 143, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, и престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. с ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение "във връзка със службата", като с повдигнатото обвинение за извършените престъпления, служителя е нарушил чл. 28, ал. 1 от ЗДСл и разпоредбите на чл. 28, ал. 1 от ЗДСл, чл. 2, ал. 1, ал. 2, ал. 3, чл. 5, ал. 1, ал. 2, чл. 8, ал. 1, чл. 13, ал. 1, ал. 2, чл. 17, ал. 1, ал. 2 от КПСДА, като е осъществен състава на дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл.

Видно от писмо вх. № 9353/14.07.2017 г. на прокурор Тарев от СГП - специализирано звено "Антикорупция", по повод на което е образувано настоящото дисциплинарното производство, директора на ОДБХ А. Г. е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 271/2017 г., пр. пр. 20873/2016 г. по описа на СЗ "А" - СГП, за извършени престъпления както следва:

• на 03.10.2016 г., в качеството си на дл. лице, заемащо отговорно служебно положение - директор на ОДБХ - С. град, с цел да набави за дружество "УОН" ЕООД имуществена облага и да причини имуществени вреди на дружество "Интерекс" ЕООД, превишил властта си, като разпоредил да бъде извършена проверка на складово помещение на дружество "Интерекс" ЕООД, която проверка била от компетентността на РИОСВ, а не на ОДБХ, като от деянието са настъпили значителни вредни последици - имуществени, изразяващи се в разстройване нормалната търговска дейност да дружеството, както и уронване авторитета на ОДБХ и създаване на недоверие у гражданите относно дейността на тази служба.

• на 04.11.2016 г., в качеството си на дл. лице, заемащо отговорно служебно положение-директор на ОДБХ - С. град, с цел да причини вреда на "Би Ел Ойл" ЕООД, превишил властта си и нарушил служебните си задължения, като разпоредил да бъде извършена проверка на складово помещение на дружеството, в с. Б., където съхранявали отработена мазнина и да бъде иззето посоченото по-горе имущество, която проверка била от компетентността на РИОСВ, а не на ОДБХ, като проверката е извършена в нарушение разпоредбите на чл. 28, ал. 1 от ЗХ и чл. 89, ал. 3, т. 3 от ЗДСл и на разпоредбите на "процедура за приемане и отчитане на жалби и сигнали, постъпили в БАБХ", като от деянието са могли да последват немаловажни вредни последици, както и уронване авторитета на ОДБХ и създаване на недоверие у гражданите относно дейността на тази служба, като деянието е извършено от дл. лице, заемащо отговорно служебно положение- престъпление по чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

• на неустановена дата през м. октомври 2016 г. направил опит да принуди М. Кайзер-управител на дружество "Фиерхаутен България" ООД, да извърши нещо противно на волята и - представляваното от нея дружество да не извършва търговска дейност на територията на гр. С., като злоупотребил с властта си, като ИД било довършено, но не настъпили предвидените от закона и исканите от дееца общественоопасни поледици –престъпление по чл. 143, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

В процесния случай обаче липсват данни образуваното наказателно производство по ДП № 271 /2017 г./ пр. пр. 20873/2016 г. по описа на СЗ "А" - СГП/ срещу А. Г. към датата на издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание да е приключило с влязла в сила присъда.

При тези обстоятелства законосъобразни са заключенията на първоинстанционния съд, че изводите на ДНО за нарушаване правилата на КПСДА не са основани на факти, а на предположение, че Генов е извършил посочените в писмо вх. № 9353/14.07.2017 г. на прокурор Тарев от СГП - СЗ "Антикорупция" престъпления. Ангажирането на дисциплинарната отговорност на служителя се извършва само при наличие на факти, осъществяващи състава на съответните дисциплинарни нарушения, които факти следва да са безспорно установени в проведено дисциплинарно производство. В процесния случай в оспорената заповед дори не са описани конкретните действия на служителя, а са посочени кратки цитати, възпроизведени от писмото на СГП, визиращи "извършване на престъпление, за което му е повдигнато обвинение" и разпоредби на НК. Независимо, че дисциплинарната отговорност се носи отделно от наказателната, недопустимо е до приключване с влязъл в съдебен акт /присъда/ на наказателното производство, наказващия орган да се обосновава единствено с информация, съдържаща се в писмо на друг орган - в случая прокурор при СГП, от която информация да се извеждат твърдения за наличие на обстоятелства, представляващи неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. В оспорената заповед е цитирано решение от 20.10.2017 г. със становище на дисциплинарния съвет на БАБХ по дисциплинарно дело № 10/2017 г., но същото не съдържа данни за установени в проведеното дисциплинарно производство обективни факти от действителността, определени от правна норма като юридически факти, при осъществяването на които да са настъпили съответните правни последици по реализиране на дисциплинарна отговорност, т. е. да е осъществен състава на вменените на служителя дисциплинарни нарушения, а съдържа частично възпроизведено съдържанието на писмото на СГП относно повдигнатите обвинения на Генов за извършени престъпления и констатациите за дисциплинарни нарушения, от които дисциплинарния съвет е направил извод за извършено нарушение от служителя на чл. 28, ал. 1 от ЗДСл и текстове от КПСДА, същевременно без в рамките на проведеното дисциплинарно производство да са доказани действия или бездействия на служителя, които могат да се определят като дисциплинарни нарушения.

Повдигането на обвинение спрямо държавен служител, не е действие или бездействие на самото лице, което да осъществява състав на дисциплинарно нарушение, съответно "Уронването на престижа" може да е следствие от действия или бездействия, но такива в случая не са доказани по отношение на служителя А. Г. В този смисъл обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че в оспорената заповед липсват изложени фактически основания - не са посочени конкретни доказани действия или бездействия на оспорващия, очертаващи допуснато дисциплинарно нарушение, а изводите на ДНО в оспорената пред първостепенния съд заповед за извършени от Генов действия, представляващи дисциплинарно нарушение по см. на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл - неспазване на правилата на КПСДА, са несъответни на установените факти по делото и са в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, както правилно е приел АС - Г.

Неоснователни са доводите в касационната жалба. По съображенията за спиране на делото до приключване на НОХД № 5809/2017 г. съдът се е произнесъл със съответния акт, като отново следва да се посочи, че данни от неприключилото наказателно производство не обосноват извършване на деяния, които са предмет на доказване в това производство, а както се отбеляза в по-горе такива деяния не са доказани и в провелото се дисциплинарно производство.

На следващо място, решението на АС - Г. е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Всички събрани по делото доказателства са преценени поотделно и в тяхната съвкупност. Съдебният акт е постановен при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища.

Не е налице необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на спора на А. Г. следва да се присъдят разноски по делото за касационната инстанция в размер на 850 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор от 06.12.2018 г. за правна защита и съдействие с адвокат В. С.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение