Решение № 16129 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10651/2009 г.
ВАСVI отделение29.12.2009 г.докладчик Милка Панчева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 115/19.06.2009 г., постановено по адм. д. № 5/2009 г. по описа на Смолянския административен съд. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 16129 от 29.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10651/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 115/19.06.2009 г., постановено по адм. д. № 5/2009 г. Смолянският административен съд е отменил решение № 26/15.12.2008 г. на директора на РУ "СО" гр. Смолян, с което е потвърдено разпореждане № 5010186139/17.06.2008 г. на ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Смолян като незаконосъобразно и е изпратил преписката на РУ "СО" гр. Смолян за ново произнасяне по заявлението на Таня Методиева Бабачева при спазване на дадените в решението задължителни указания за тълкуването и прилагането на закона. Осъдил е РУ "СО" гр. Смолян да заплати на Таня Методиева Бабачева сумата 150 лв. разноски по делото. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на РУ "СО" Смолян с молба да бъде отменено като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима по смисъла на чл. 215 от АПК, разгледана за касационните претенции е неоснователна. Върховният административен съд прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Пред първоинстанционния съд е установено, че родителите на Таня Бабачева - Минка и Методи Кьоровски са били изселени от с. Посяк в с. Мугла, Пловдивска обл. за времето от 26.06.1950 г. до 18.10.1954 г., за което им се признава качеството на репресирани по политически причини. Бабачева е родена на 18.10.1950 г. в населеното място на принудително заселване на семейството - с. Мугла. По делото като писмено доказателство е прието Решение от 10.08.1993 г. на регионалната комисия за политическа и гражданска реабилитация гр. Смолян, с което е признато, че Таня Бабачева е била репресирана по политически причини, като репресията се изразява в изселване в с. Мугла, обл. Пловдивска за времето от 18.10.1950 г. до 18.10.1954 г. Анализирайки тези факти, първоинстанционният съд е признал на Бабачева качеството на лице изтърпяло репресия, за която му се признава правото на обезщетение по чл. 4, ал. 2 от ЗПГРРЛ. Настоящата инстанция счита обжалваното решение за правилно. Репресивната мярка "изселване" се налага за определен срок, а не за деня, в който е издаден административният акт, постановяващ изселването. Макар в случая тази мярка да не е била наложена изрично по отношение на все още нероденото дете, от раждането й на 8.10.1950 г. в мястото на принудителното заселване до 8.10.1954 г. Таня Бабачева е търпяла негативите на тази мярка - упражнената по отношение на семейството й политическа репресия. Необичайните условия за живот са дали отражение върху развитие на роденото в мястото на репресията дете, поради което следва да бъде признато право на обезщетение за упражнена репресия. За времето от нейното раждане до отпадането на репресивната принудителна мярка Таня Бабачева е била член на репресираното семейство и има самостоятелно право, признато с разпоредбата на § 3а, т. 4 от допълнителните и заключителни разпоредби на ЗПГРРЛ. Върховният административен съд не споделя изразените от Централната комисия по чл. 4 от ЗПГРРЛ и от Националния осигурителен институт становища. Репресивната мярка в процесния случай е обхванала периода от м. юни 1950 г. до м. октомври 1954 г. и родената непосредствено след началото на тази мярка Таня Бабачева е търпяла неудобствата на принудителното заселване заедно с останалите членове на семейството до отпадането на мярката. Поради това и по силата на законовата дефиниция по § 3а, т. 4 ПЗР на ЗПГРРЛ е лице по чл. 9, ал. 1, т. 22 от ЗПГРРЛ. По тези съображения съдът счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,