Решение № 2404 от 29.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9125/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на А. Василев от гр. Плевен, [улица], [адрес], подадена чрез пълномощника му адв. Найденов, против Решение 345 от 06.07.2023 г. по адм. дело 222/2023 г. на Административен съд Плевен (АС-Плевен).

С оспореното решение АС-Плевен е отхвърлил като неоснователно предявеното от ищеца А. Василев искане за обявяване нищожността на решение 7782/29.06.2021 г. по адм.д. 1056/2021 г. на петчленен състав на ВАС.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението на АС-Плевен поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба директорът на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) Плевен, не изразява становище.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Оспореното първоинстанционно решение е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд съгласно чл. 128а, ал. 2 АПК и съобразно правилата за родова и местна подсъдност, сезиран с допустим иск за обявяване нищожността на влязло в законна сила решение 7782/29.06.2021 г. по адм.д. 1056/2021 г. на петчленен състав на ВАС.

Решението на АС-Плевен е постановено при следните факти:

1. С решение 275/05.05.2020 г., постановено по адм. д. 875/2019 г. по описа на АС Плевен е прогласен за нищожен Акт за установяване на публично държавно вземане 11/06/1/0.0.0608/2/01/04/01 от 16.05.2019 г., издаден от Директора на ОД на ДФЗ Плевен срещу А. Василев и ДФЗ е осъден да заплати направените разноски в размер на 1538, 95 лв.

1. С решение 12284/06.10.2020 г. по адм. д. 6631/2020 г. по описа на ВАС тричленен касационен състав е отменил решението на АС Плевен и по същество е отхвърлил жалбата на А. Василев срещу АУПДВ като е присъдил в полза на ДФЗ разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в общ размер на 200 лв.

1. С решение 7782/29.06.2021 г. по адм. д. 1056/2021 г. на петчленен състав на ВАС е отхвърлено искането на А. Василев за отмяна по реда на чл. 239, т. 5 АПК на касационното решение 12284/06.10.2020 г. по адм. д. 6631/2020 г. по описа на ВАС и осъден А. Василев да заплати на ДФЗ 100 лв. разноски за производството.

1. По адм. д. 1056/2021 г. петчленен състав на ВАС е приел, че А. Василев е представляван пред първата инстанция от адв. Н. Диков, когото е упълномощил с общо пълномощно от 08.07.2019 г., като жалбата пред АС - Плевен е подадена чрез адв. Диков и служебният адрес на същия е посочен изрично като съдебен адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа по делото.

1. Първоинстанционното решение на АС - Плевен, копието от касационната жалба, както и призоваването за насроченото открито заседание на касационния съд на 29.09.2020 г. са изпратени/съобщени на съдебния адрес и са получени лично от адв. Н. Диков. В съдебно заседание (единственото такова) на касационния съд, проведено на 29.09.2020 г., А. Василев не се е явил лично, не е бил представляван, като призоваването е прието за редовно от тричленния състав на ВАС, поради което е даден ход на делото и същото е обявено за решаване.

Административен съд Плевен е приел, че не е налице поддържаният съществен порок във волята на съда, което да води до нищожност на решението на петчленния състав. Според решаващия съд, формираната воля на съдебния състав е ясно и недвусмислено изразена, като е стигнал да заключението, че правото и възможността на А. Василев да участва в касационното производство не са били нарушени и не е налице соченото основание за отмяна на касационното решение.

Прието е също така, че по силата на упълномощаването от 08.07.2019 г. процесуален представител на А. Василев е адвокат Н. Диков, при което представителната власт на адвоката е за извършване на всички процесуални действия, съставляващи общо пълномощие, по смисъла на чл. 34, ал. 1 от АПК и съгласно чл. 34, ал. 4 ГПК, приложим на основание чл. 228 вр. чл. 144 АПК, като пълномощното има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. В процесния случай в пълномощното няма отразяване или отбелязване за "уговорено друго", за изрично отбелязване на действие на пълномощното само в първа съдебна инстанция, поради което същото е имало сила и валидност в касационната инстанция.

Относно посочването в решението на петчленния състав нормата на чл. 34, ал. 1 от АПК, АС-Плевен е приел, че същото се дължи на техническа грешка, тъй като текста от АПК третира участието на страните в административното производство и е неотносим, нито се цитира или обсъжда в решението. Доколкото в случая се коментира представителната власт, за която липсва изрична уредба в АПК и затова субсидиарно приложение намират правилата на чл. 34 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, към които препраща чл. 228 АПК за касационното производство, според АС-Плевен именно това е имал предвид състава, тъй като е коментирана представителната власт на адвоката и обхвата на общото пълномощие, а по-нататък се позовава и на разпоредбата на чл. 34, ал. 4 ГПК.

Крайният извод на първоинстанцинния съд е, че решението на петчленен състав на ВАС отговаря на всички изисквания за валидност и не се установява тежък порок, засягащ компетентността на съда, изразената в него воля или във формата му, поради което искането за прогласяването на неговата нищожност е отхвърлено като неоснователно.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предоставената от законодателя исковата защита по чл. 128а АПК има за цел разрешаване на въпроса за валидността на съдебния акт решение или преграждащо по-нататъшното развитие на производството определение, постановено от административен съд или от Върховния административен съд. Правната теория е безспорна, че искът е установителен и не е обвързан със срок, доколкото основната цел при въвеждането на този способ за съдебна защита е преодоляването на силата на пресъдено нещо на актове, които са засегнати от такъв съществен порок, който не позволява изобщо пораждането на разпоредените правни последици. В този смисъл е и съдебна практика, а именно Тълкувателно решение (ТР) 1/10.02.2012 г. по тълкувателно дело 1/2011 г. на Общото събрание на гражданската и търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), според което нищожни са съдебните решения, постановени от ненадлежен съдебен състав или орган, неподписани от мнозинството на решаващия състав, взети извън правораздавателната власт на съда, в нарушение на предвидената в закона писмена форма или със съдържание, което е абсолютно неразбираемо или предписва явно престъпление или несъвместимо с основите на действащия правен ред действие. Единствено наличието на такъв непреодолим порок в правораздавателната дейност може да обоснове обявяване нищожност на съответния съдебен акт.

В случая доводите на ищеца са за това, че решението на петчленния състав на ВАС е нищожно, тъй като е постановено при наличието на тежък порок по отношение на изразената в него воля на съдебния състав. Според ищеца, петчленният състав на ВАС е посочил, че представителната власт на адвоката е за извършване на всички процесуални действия, съставляващи общо пълномощия по смисъла на чл. 34, ал. 1 от АПК и съгласно чл. 34, ал. 4 от ГПК, приложим на основание чл. 228, вр. чл. 144 от АПК, а това създава невъзможност да се определи волята на съда, тъй като е цитиран текст (чл. 34, ал. 1от АПК), който няма връзка с разглеждания казус и изобщо не става ясно дали предмет на анализ е било процесното пълномощно от 08.07.2019 г.

Съгласно чл. 34, ал. 1 ГПК общото пълномощие дава право на извършване на всички съдопроизводствени действия, а според чл. 34, ал. 4 ГПК пълномощното има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. В конкретния случай именно пълномощното от 08.07.2019 г. (с което адв. Диков е упълномощен от А. Василев) и неговото съдържание е обсъдено в мотивите, както на тричленния състав на ВАС, така и на петчленния състав на ВАС. В мотивите на решението, чиято нищожност се претендира, ясно са изразени правните и фактически съображения на съда, вкл. относно наличието на общо упълномощаване, които логично водят до постановения правен резултат и в този смисъл неяснота в мотивите или противоречие с постановения диспозитив не съществува.

Втората категория оплаквания срещу първоинстанционното решение се консолидират около позоваването в решението на петчленния състав на ВАС на чл. 34, ал. 1 АПК. Правилно АС-Плевен приема, че допуснатата техническа грешка с посочването на чл. 34, ал. 1 от АПК вместо ГПК, не рефлектира върху подробно и недвусмислено изразената воля на съда при цялостния преглед на мотивите, от които може да се заключи, че съдът категорично е приел, че не е нарушено правото на А. Василев да участва в касационното производство.

По така изложените съображения решението на АС-Плевен като правилно постановено в съответствие с приложимите правни норми следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение