Решение № 412 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9579/2019 г.

Решение № 412 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9579/2019 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Банков от [населено място] срещу решение № 1198 от 12.06.2019 година, постановено по адм. д. № 63/2019 година по описа на Административен съд - Б., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-15-463/19.11.2018 година на кмета на община Б.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът – кметът на община Б., чрез процесуалния си представител, в писмен отговор на касационната жалба излага доводи за нейната неоснователност. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Б. е образувано по жалба на Н. Банков срещу заповед № РД-15-463/19.11.2018 година на кмета на община Б., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Дървена постройка върху бетонна плоча", находящ се в гр. Б., местност "Семково", община Б., област Б., разположена в ПИ с идентификатор 03504.405.37 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б.. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки за издаването ? и в съответствие с целта на закона, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна подадената срещу административния акт жалба. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и приетата съдебно-техническа експертиза. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на съдебното решение. Оспореното решение е постановено и в съответствие с приложимите материалноправни норми. От данните по делото безспорно е установено, че в ПИ с идентификатор 03504.405.37 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., след премахване на съществуващо бунгало е изградена описаната в заповедта дървена постройка, представляваща дървена конструкция, изградена върху бетонна основа. Установено е също така, че за извършването на това строителство не са одобрявани инвестиционни проекти и не е издавано разрешение за строеж. При тези данни законосъобразно съдът е приел, че извършеното представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен. По силата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или упълномощено от него длъжностно лице. Предвид времето на извършване на строителството в случая не са налице и предпоставките за търпимост на строежа по § 16 от ПР на ЗУТ или по § 127 от ПЗР от ЗИДЗУТ, както обосновано е приел и административния съд. Заповедта е издадена въз основа на съставени констативни актове, съгласно изискванията на чл. 225, ал. 3 ЗУТ, връчени на жалбоподателя по законоустановения ред, поради което са спазени административнопроизводствените правила по издаването на заповедта за премахване на незаконния строеж. Административният орган не е допуснал нарушение на тези правила, както обосновано е приел административният съд, тъй като събиране на исканите доказателства не представляват установяване на факти и обстоятелства имащи значение за установяване на законността на строежа или търпимостта му. Обстоятелството дали жалбоподателят е извършител на незаконния строеж е без правно значение за законосъобразността на заповедта за премахването му. То има значение само за това кой ще понесе разноските по изпълнение на заповедта - чл. 225, ал. 6 ЗУТ. При установяване, че адресатът на заповедта не е извършител на строежа, заповедта подлежи на отмяна само в частта, в която е постановено премахването от това лице, а не изцяло поради материална незаконосъобразност. Да се приеме обратното означава да не се премахва незаконно строителство при промяна на собствеността върху него, какъвто не е смисъла на ЗУТ. Органите на ДНСК упражняват правомощията си при обвързана компетентност и премахването на незаконното строителство е в съответствие с целта на закона. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на община Б. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 700, 00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,