Решение № 2881 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15795/2011 г.

Решение № 2881 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15795/2011 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Зоя Тодорова от гр. София срещу решение № 4505 от 20.10.2011 г. по адм. д. № 3763/2011 г. на Административен съд - София-град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответната РДНСК - югозападен район не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-42/22.02.2011 г. на началника на РДНСК - югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "преустройство на апартамент № 10" в бл. 12, вх. А, ет. 4,ж. к. "Западен парк", находящ се в УПИ I- ОЖС по плана на гр. София, съставляващ "прокарана нова ВиК инсталация от банята до дневната по пода на коридора и обособен кухненски бокс в помещението "дневна". Прието е, че се касае за строително-монтажни работи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, непопадащи в изключителните хипотези, визирани в чл. 151 ЗУТ, извършени без изискуемото по чл. 148, ал. 1 разрешение за строеж, което сочи на приложимостта на режима по чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 33 от 03.05.2010 г. и Констативен акт № С-11.10.2010 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателката както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ прокарване на нова ВиК инсталация през коридора на жилището до дневната с обособяване на кухненски бокс и обособяване на стая в предвидената по първоначалния проект кухня, т. е. налице е хипотезата на чл. 154 ЗУТ. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид изграждане на същия след 1987 г., поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Доводите по касационната жалба досежно вида на извършените строително-монтажни работи и несъобразяване изводите на съда с приетата по делото съдебно-техническа експертиза са неоснователни. Констатациите на експертизата са възприети изцяло, в частта, установяваща техническите параметри на процесните строително-монтажни работи, като неоспорени от страните и кореспондиращи на останалите доказателства по делото. В унисон с разпоредбата на чл. 202 във вр. с чл. 195, ал. 1 ГПК, съдът не е кредитирал заключението на експертизата, в частта досежно правните квалификации, което е извън компетентността на експерта и е изцяло в правомощията на съда. Неоснователен е доводът за липса промяна предназначението на жилището като цяло, тъй като тази промяна се преценява с оглед проектите, по които е изграден обекта и визираното предназначение, като последващите преустройства попадат под регламентацията на чл. 154 ЗУТ. Несъстоятелни са и твърденията на касаторката, че процесните СМР съставляват основен и текущ ремонт, тъй като в § 5, т. 42 и 43 от ДР на ЗУТ са визирани изчерпателно СМР, съставляващи основен и текущ ремонт, като тези, свързани с изграждане на нова инсталация не са в кръга на посочените, а свързаните с промяна предназначението на помещения са изрично изключени. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,