Решение № 11092 от 9.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9102/2010 г.

Решение № 11092 от 9.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9102/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ"-В. Търново против решение № 283 от 28.05.2010 г., постановено от Великотърновския административен съд по адм. д. № 153/09 г. С обжалваното решение, по жалба на "Конов" ЕООД е отменен РА № 11-00-800202/21.11.08 г., издаден от ТД на НАП-Ловеч, потвърден с решение № 27/22.01.09 г. на директора, на дирекция "ОУИ"-В. Търново, в частта, в която за данъчен период м. 03.2008 г. е начислен ДДС в размер на 31618,29 лв. и лихви за просрочие в размер на 2032,13 лв. Със същото решение дирекцията е осъдена да заплати на "Конов" ЕООД разноски в размер на 1 490 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението. Релевираните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон, допуснато от съда нарушения при преценка на доказателствата и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу обжалваната част от РА. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "КОНОВ" ЕООД чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата и иска отхвърлянето й. По делото е представено искане от "КОНОВ" ЕООД чрез пълномощник за отправяне на преюдициално питане до Съда на Европейския съюз по формулирани два въпроса. Искането е направено в случай, че ВАС намери основания да се съмнява, че услугата по процесната фактура не е "консултантска". Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. С РА, предмет на контрол пред административния съд, на ревизирания субект е начислен ДДС за м. 03.2008 г. във връзка с отказ да се признае осъществен ВОД на консултантска услуга по ф. № 0...98/17.03.2008 г., издадена от ревизирания субект на "Конов" ЛТД, с данъчна основа 189 709,76 лева. Констатациите на органа по приходите са, че стопанската операция по фактурата е "окончателно плащане по договор за консултантски услуги етап I, II, III". Представен е договор № 1/18.06.07 г. между "KONOV"LTD в качеството му на възложител и "КОНОВ" ЕООД като изпълнител на консултантски услуги във връзка с обработка на данни и предоставяне на информация за пазарните условия, съобразени със стратегията за развитие на туризма и инфраструктурата в България за 2007 г. - 2013 г., което ще се извърши на три етапа." Установено е, че получателят на услугата "KONOV" LTD e лице, регистрирано в Холандия. Констатирано е, че цялото договорено възнаграждение по договора е получено наведнъж, а не на етапи, както и че в дружеството са наети лица с длъжности, свързани с извършването на хотелиерски услуги в хотел "Арго". Направен е извод, какъв точно е вида на осъществената услуга и от кого е извършена. Прието е, че не са налице кумулативните изисквания на чл. 21, ал. 3 от ЗДДС, поради което ревизията прилага разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от закона- мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект - мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване. С решението на директора на ДОУИ-В. Търново е прието за безспорно обстоятелството по извършването на услугата по фактурата, но като спорно обстоятелството относно вида на извършената услуга и мястото на изпълнението й. Преценен е като обоснован изводът на органа по приходите, извършил ревизията, за липсата на доказателства, че е извършена услуга, изразяваща се в обработка на данни и предоставяне на информация, по смисъла на чл. 21, ал. 3, т. 2, б. "г" от ЗДДС и, че в процесния случай не са изпълнени условията на чл. 21, ал. 3, т. 2, б. "в" и "г" от ЗДДС. Административният съд е преценил като неправилни изводите на органа по приходите. Прието е, че от преценката на събраните по делото доказателства се стига до извода, че по процесната фактура няма реално осъществена облагаема доставка на услуга по чл. 9 от ЗДДС. Преценено е, че изводът в РА и решението на директора на ДОУИ, че в случая е налице облагаема доставка със ставка по чл. 66, ал. 1 от ЗДДС, почива на неправилна интерпретация на фактите. Поради липсата на данни за начина на изпълнение на договорената услуга, за отчетени разходи от жалбоподателя за изпълнението й, съдът е приел, че фактурата не удостоверява реално осъществена доставка. След като липсва сделка, липсва и основание за начисляването на ДДС по фактурата. Касационната съдебна инстанция в настоящия състав преценява решението на административния съд като правилно. Изводите на съда са обосновани и логични. Основателно съдът е приел, че по делото не са налице доказателства, обосноваващи извод за реално осъществена доставка по процесната фактура. Както многократно ВАС е имал поводи да посочи в решенията си, само наличието на договор и фактура към него, не са достатъчни, за да обосноват извод за изпълнението на този договор. Договорът установява наличието на възникнало облигационно отношение между страните, но той не доказва самото изпълнение. За това релевантно за спора обстоятелство по делото не са събрани убедителни доказателства. Фактът на извършеното плащане е само индиция, но не и доказателство, че по договора реално е престирана услуга. Липсват данни по делото относно съдържанието на престираната услуга, извършени ли са и какви разходи в счетоводството на ревизираното лице за изпълнението й. Макар и косвено, доказателство за извършването на услугата би била и информация за това, че предмета на услугата е използван и реализиран в работата на възложителя. При липсата на данни за посочените релевантни за спора обстоятелства, правилен е изводът на съда, че липсва реална доставка на услуга по фактурата. При това положение незаконосъобразни се явяват и действията на органа по приходите за начисляване на ДДС във връзка с тази фактура, тъй като не са налице законоустановените основания за това, а само наличието на фактура, законът не е въздигнал като основание за начисляване на ДДС . Решението на съда като правилно следва да се остави в сила. За разрешаването на конкретния спор не се налага тълкуване на общностното вторично право и по-конкретно на разпоредби от Директива 2006/112 на Съвета, поради което направеното искане за преюдициално запотване се преценява като неоснователно. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд