Решение № 4320 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10713/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Петров чрез адв. Е. Колева срещу Решение 3531 от 31.05.2023г., постановено по адм. дело3135/23г. по описа на АССГ. Счита решението за изцяло неправилно, необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли да се отмени решението и да се уважи жалбата срещу атакуваната заповед. В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от адв. Колева за даване ход на делото, поддържа се касационната жалба, изразява становище по същество. Претендира разноски. Ответникът- ВПД Началник група ТД Надежда, Сектор ОП при 02 РУ-СДВР, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като взе предвид изложеното в касационната жалба, становището на страните и след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол пред ВАС на РБ. Касационната жалба е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт и затова е валидно. Съдебното решение е допустимо, тъй като е постановено при надлежно упражняване правото на жалба от Д. Петров срещу Заповед с рег. ІІ-15/17.03.2023г. на ВПД Началник на група ТПНадежда сектор Охранителна полиция при 02 РУ СДВР. Съдебното решение е правилно. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Д. Петров срещу заповед рег. ІІ-15/17.03.2023г. на ВПД Началник на група ТПНадежда сектор Охранителна полиция при 02 РУ СДВР, с която му е наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една година. За да отхвърли жалбата, АССГ е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната писмена форма, посочени са фактически и правни основания. В хода на производството по издаване на заповедта съдът не е констатирал допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. Приел е също, че е спазен материалния закон при издаване на заповедта и е съобразена целта на закона. Съдът е направил разграничение на правомощията на полицейските органи за налагане на административно наказание с НП и налагане на ПАМ, съответно, че ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. По отношение на приложението на материалния закон, съдът е приел, че е изпълнен фактическия състав на чл.21, т.9 от ЗООРПСМ, съгласно който противообществена проява/спортно хулиганство/ е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на НК и е извършена в спортния обект или спортната зона преди, по време или непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във: носенето на оръжие и предмети, които могат да се използват като оръжие, боеприпаси, спрейове със защитен газ, с разяждащи или с оцветяващи вещества, сигнални ракети, взривни устройства, пиротехнически изделия и други общоопасни средства, отделни техни съставки, наркотични и други упойващи вещества, както и други вещества и предмети, които могат да бъдат опасни за живота и здравето на околните. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят е носил метална палка. Правилно първоинстанционния съд е приел, че нарушението е извършено на отиване към спортния обект във връзка със спортното мероприятие. Касационният състав споделя изцяло изложените мотиви за осъществен фактически състав на чл.21, т.9 от ЗООРПСМ , поради което не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. В полза на касационния жалбоподател не се присъждат разноски с оглед изхода на делото. Ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не се присъждат. По изложените съображения, съдът