Решение № 2064 от 4.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10992/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Пловдив при Агенция Митници, подадена от процесуалния представител юрк. Ж. Стефанова, против решение 4140/15.10.2024 г., постановено по адм. дело 472/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита съдебните мотиви за противоречиви и несъответстващи на изяснените факти и събраните доказателства. Поддържа че предприетите действия от митническия орган са в съответствие с процесуалния и материален закон. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и потвърждаване на процесния административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът Д. И. Г., чрез пълномощника адв. Е. Милева, оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор и моли да бъде отхвърлена, а първоинстанционното съдебно решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски съгласно договор за правна защита и съдействие без номер и дата, включено и в представения списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба със становище за отсъствие на посочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд - Хасково е било решение РТД 3000-623 32.850523 от 13.05.2024 г. на директора на ТД Митница Пловдив към Агенция Митници, с което на основание чл. 9, § 1 Регламент (ЕО) 1186/2009 на Съвета, чл. 22 Регламент (ЕС) 952/2013 на ЕП и на Съвета, чл. 19, ал. 1 ЗМ и чл. 59 АПК, не е разрешено освобождаване от вносни мита на употребяван автомобил с марка Peugeot, модел 508 Active, първа регистрация 14.05.2015 г., собственост на Д. И. Г. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че жалбоподателят е подал искане вх. 32-739472/14.02.2024 г. за издаване на разрешение за освобождаване от вносни мита на употребявано лично имущество на основание Регламент (ЕО) 1186/2009 на Съвета. Същото е подадено след преместване на обичайното място на пребиваване на заявителя от Обединеното кралство в Република България, [населено място] по отношение на посочения лек автомобил при допускане за свободно обращение. Приложените документи към искането са посочени в решението. След проверка от страна на митническите органи до лицето са изпратени писма рег. 32-746391/20.02.2024 г. и 32-778087/15.03.2024 г., с които са изискани допълнителни документи относно периода на пребиваване в Обединеното кралство. В отговор от Д. Г. на 01.03.2024 г. и на 09.04.2024 г. са представени допълнителни доказателства, вкл. сертификат P60 End of Year Certificate Tax year to 5 April 2023, извлечения на трудови възнаграждения, обхващащи периода от м. май до м. декември 2023 г., собственоръчно подписани декларации, договор за предоставяне на консултантски, административни и технически услуги от 07.02.2024 г., документ за продажба на съсобствен недвижим имот в Шотландия, фактури за битови сметки за газ и електроенергия. При извършена служебна справка от митническия орган са събрани данни за пътуване на жалбоподателя и влизане на автомобила в България през ГКПП Видин, Дунав мост на 05.03.2023 г. Редом с изисканите документи с писмото от 15.03.2024 г., заитересованото лице е уведомено по реда на чл. 22, § 6 Регламент (ЕС) 952/2013 за предстоящото издаване на решение за отказ по искането за допускане на безмитен внос на лекия автомобил. От правна страна решаващият съд е потвърдил валидността на обжалваното митническо решение като постановено от компетентен орган при спазване на изискванията за писмена форма по чл. 59, ал. 2 АПК. За да уважи жалбата съдът е достигнал до заключение за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. От изложените съображения става ясно, че митническият орган в случая е изпълнил формално задължението по чл. 22, § 6 Регламент (ЕС) 952/2013 да уведоми заявителя за мотивите, на които ще се основава решението за отказ. Указанията в тази насока не са обвързани с конкретните обстоятелства, даващи възможност на адресата да ангажира становище в предоставения му срок. Съгласно безспорните факти по делото, Д. Г. е поискал оформянето на безмитен внос на личния си автомобил на 14.02.2024 г., като изрично е декларирал и е подкрепил с доказателства твърдението си, че от 2016 г. до края на 2023 г. предишното му местопребиваване е било в Шотландия и установява постоянното си местопребиваване на територията на Общността (Република България), считано от 01.01.2024 г. При това положение неправилно условията на чл. 9, § 1 Регламент (ЕО) 1186/2009 са посочени като основание за отказа да бъде разрешено освобождаване от вносни мита. Цитираната разпоредба представлява изключение от общото правило на чл. 7, § 1 от Регламента и дава възможност за освобождаване от вносни мита на лично имущество, което е декларирано за свободно обращение преди заинтересуваното лице да установи обичайното си място на пребиваване в рамките на митническата територия на Общността. Обжалваното решение на Административен съд Хасково е валидно, допустимо и правилно. Установените факти от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Наведените оплаквания и аргументите на страните са обсъдени последователно и обективно, в резултат на което крайното заключение по приложението на процесуалния и материален закон е правилно. Постановеното съдебно решение не страда от сочените от касатора пороци. Независимо от липсата на касационни доводи във връзка с изискванията на чл. 22, § 6 Регламент (ЕС) 952/2013, намерените съществени нарушения от решаващия съд в тази част дават самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Съображението на митническия орган, че Д. Г. не е обявил намерението си за установяване на територията на Република България и не е предоставил обезпечение към момента на вноса на личния си автомобил 04.03.2023 г., подкрепя напълно съдебните изводи за немотивираност и незаконосъобразност на акта поради преценката на неотносими обстоятелства. По същество първостепенният съд е взел предвид релевантните за разрешаването на спора факти при надлежно разпределение на доказателствената тежест между страните. Както поддържа касаторът, неоспоримият извод въз основа на представените документи е че Д. И. Г. се установява за постоянно на територията на Република България на 01.01.2024 г. - стр. 5, абз. 1 от касационната жалба. Автомобилът марка: Peugeot, с рег. номер [номер], е напуснал Обединеното кралство на 04.03.2023 г. видно от резервация за ферибот DFP157467758, и е влязъл на територията на Република България на 05.03.2023 г. Процесното искане за издаване на разрешение за освобождаване от вносни мита на употребявано лично имущество на основание Регламент (ЕО) 1186/2009 е подадено от собственика на 14.02.2024 г. Настоящата касационна инстанция намира за неоснователно твърдението на касатора, че крайният срок, в който е следвало да бъде подадена митническата декларация за допускане за свободно обращение на автомобила без заплащане на вносни мита, е 05.03.2023 г. или ден-два след това . Възприетият произволен подход от митническия орган с Решение РТД 3000-623 32.850523 от 13.05.2024 г. е в пряко противоречие с нормите на чл.чл. 4-11 от Дял II ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ВНОСНИ МИТА , Глава I на Регламент (ЕО) 1186/2009. Съгласно чл. 3 от Регламента, внасяното от физически лица лично имущество при преместването на обичайното им място на пребиваване от трета държава на митническата територия на Общността се освобождава от вносни мита при условията на членове 4-11. Разпоредбата на чл. 4, б. а" и б. б от Регламента предвижда, че освобождаването се ограничава до лично имущество, което: а) с изключение на конкретни случаи, обосновани от обстоятелствата, се намира във владение и, в случая на непотребими вещи, е използвано от заинтересуваното лице в предишното му обичайно място на пребиваване поне шест месеца преди датата, на която то е преустановило своето обичайно място на пребиваване в третата държава, която напуска; б) е предназначено да бъде използвано за същите цели в новото му обичайно място на пребиваване. Според чл. 7, § 1 от Регламента, с изключение на особени случаи, освобождаване се предоставя единствено за лично имущество, декларирано за свободно обращение в рамките на 12 месеца от датата на установяване от заинтересуваното лице на обичайното му място на пребиваване на митническата територия на Общността. Митническият орган не е констатирал отклонение по отношение релевантните за освобождаването обстоятелства. Обоснован от събраните доказателства е изводът на първоинстанционния съд, че органът неправилно е изследвал наличието на условията от хипотезата на чл. 9, § 1 Регламент (ЕО) 1186/2009 или по-точно, допуснал е смесване и е тълкувал превратно приложимите изисквания. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Агенция Митници следва да бъде осъдена да заплати в полза на Д. Г. разноски за настоящото производство в размер на 750 лв., определено при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с чл. 8, ал. 3 и чл. 9 Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и въз основа на представения договор за правна помощ и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, първи състав на осмо отделение,