Решение № 10484 от 29.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3573/2014 г.

Решение № 10484 от 29.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3573/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 37 от 21.01.2014 г., постановено по административно дело № 303/2013 г. по описа на Административен съд - Русе, е отхвърлено оспорването на Петър Николов Ованесов в качеството му на управител на еднолично дружество с ограничена отговорност под фирма "Ваанберг Феркер" ЕООД - в производство по несъстоятелност, на решение КРД № 91 от 21.06.2013 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Русе, с което е отхвърлена жалбата на Ованесов като управител на "Ваанберг Феркер" ЕООД и са потвърдени задължителни предписания с изх. № НП ОП 11116#2 от 27.05.2013 г. на Маринка Тодорова - главен инспектор по осигуряването при РУСО (Районно управление "Социално осигуряване") - Русе. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от управителя на "Ваанберг Феркер" ЕООД, в производство по несъстоятелност. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, се иска отмяна на решението на Русенския административен съд и уважаване на първоначалната жалба чрез отмяна на задължителните предписания, потвърдени с решението на директора на ТП на НОИ - Русе. Аргументи в подкрепа на исканията са изложени от касатора и в допълнително представено писмено становище. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Русе, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оставянето й без уважение и оставяне в сила на оспореното с нея съдебно решение, чиято правилност обосновава. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Цитираното задължително предписание е издадено на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С тях са дадени указания, на управителя на "Ваанберг Феркер" ЕООД, в производство по несъстоятелност, за подаване на информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Йордан Тодоров Шилков с вид осигурен "01" (работещ при условията на трета категория труд) за цялата 1997 г. и за месец май 1998 г. Те са обжалвани от управителя на дружеството по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред директора на ТП на НОИ - Русе, който е осъществил административен контрол и се произнесъл в производство по чл. 117, ал. 1, т. 3 от КСО, като не е уважил жалбата, с която е бил сезиран. С оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт първоинстанционният съд е приел процесните актове на НОИ за законосъобразни, като издадени от компетентни органи по материя и териториален обхват, в изискуемата писмена форма, съдържащи правни и фактически основания, при спазване на изискванията на процедурните и материалноправните разпоредби, относими към случая. В мотивите на проверяваното съдебно решение е посочено, че в задължителното предписание и потвърдилото го решение на директора на ТП на НОИ не се установяват пороци, които да сочат наличието на отменителни основания по чл. 146 от АПК. Съдът е развил съображения в насока, че не е доказано, че за времето на цялата 1997 г. и месец май 1998 г. дружеството е обслужвало вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени графици и разписания с автобус, управляван от Й. Шилков (обратното би обусловило, че положеният от Шилков труд през този период следва да се квалифицира като такъв от втора категория по т. 53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП, отм./, и в такъв случай контролният орган на НОИ е следвало да предпише подаване на информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Йордан Тодоров Шилков с вид осигурен "03" /работещ при условията на втора категория труд/ за цялата 1997 г. и за месец май 1998 г.). Решението на Русенския административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Въпреки това обаче касационната жалба е основателна, защото оспореното с нея съдебно решение акт е неправилно, понеже страда от порок, обуславящ наличието на отменителното основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Изводите на съда, които са в унисон с развитите от административните органи съображения, не могат да бъдат споделени, защото са в противоречие с относими в случая материалноправни разпоредби. При постановяване на атакувания съдебен акт съдът е тълкувал и приложил неправилно материалния закон и не е приложил материалноправна норма, която урежда установените по делото факти. Въпреки наличните по делото доказателства в насока, че дружеството (правоприемник на което е касаторът) работодател на Шилков през сочения период е развивало транспортна дейност със два собствени автобуса (над 50-местни), трудовото правоотношение с работника е било за длъжност "шофьор на автобус", наличието на неоспорени първични счетоводни документи (ведомости за заплати), съдът не е приел за установено, че трудът, положен от Йордан Шилков през този период попада в хипотезата на т. 53а от ПКТП (отм.) и съответно е от втора категория. В резултат от това решаващият съдебен състав не е констатирал материалната незаконосъобразност на процесното задължително предписание, издадено при липса на предпоставките, обуславящи правомощието на контролния орган на НОИ по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО да го издаде, и на потвърдилото го решение на директора на ТП на НОИ - Русе. За пълнота на изложението в тази връзка следва да се отбележи и, че с влязло в сила на 01.04.2014 г. решение от 14.03.2014 г. по административно дело № 489/2013 г. на Административен съд - Русе е прието за доказано, че трудовият стаж за периода от 01.04.1993 г. до 31.12.1999 г. на Йордан Тодоров Шилков на длъжността "шофьор на автобус" е от втора категория по т. 53а от ПКТП (отм.), а не от трета категория. Видно от горното, оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден в противоречие с приложимия за казуса материален закон, и като не е установил това, а е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Русе е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което оспореното решение на директора на ТП на НОИ, потвърдило незаконосъобразното задължително предписание, следва да бъде отменено, а преписката върната на органа за ново произнасяне съобразно указанията на съда. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,