Решение № 7192 от 26.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3841/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. А., непридружен малолетен, гражданин на Сирия, чрез адвокат Л. Манолова против решение 1629/24.02.2025 г. на Административен съд - Хасково, постановено по адм. дело 182/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение 12703/04.12.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост на решението. Касаторът поддържа нарушения на чл. 35 АПК и чл. 75, ал.2 ЗУБ, по съображения, че първоинстанционният съд не е направил правилна преценка на личната бежанска история на търсещия закрила, не са обсъдени всички факти и обстоятелства, от значение за преценката относно необходимостта от закрила. Твърди, че в голямата си част първоинстанционното решение повтаря мотивите на административния орган, изложени в обжалвания административен акт. Сочи и нарушение на материалния закон - чл.9, ал.1, т. 3 ЗУБ. В тази връзка счита, че съдът е пренебрегнал основен факт по делото - лицето, търсещо закрила е малолетно, непридружено, което спада към понятието дете в риск от уязвима група. Преценката на съда относно най - добрия интерес на детето е бланкетна, едностранчива и формална. Заключението, че в най- добър интерес на детето е, да се завърне в страната си на произход, където да живее в семейна среда, не е съобразено с личната му бежанска история. Според касатора съдът не е извършил дължимата преценка относно най- добрия интерес на детето по смисъла на §1, т. 5 от ЗЗкД , в съответствие с чл. 24 от Хартата на основните права на ЕС и общ коментар 14 на Комитета по правата на детето към ООН, постановен в допълнение към Конвенцията за правата на детето, по която Република България е страна. В подкрепа на доводите си се позовава на решение на Съда на ЕС по дело С-490/20 и решение от 21 януари 2011 на ЕСПЧ по дело M.S.S. срещу Белгия и Гърция (жалба 30696/09), § 251 и решение от 4 ноември 2014 по делото Tarakhel с/у Швейцария (жалба 29217/12), § 9 и § 119 относно особената уязвимост на децата, които търсят убежище. Оспорва и преценката на съда относно липсата на въоръжен конфликт в страна на произход, като сочи, че дори и представените от административния орган справки съдържат данни, че ситуацията в провинция Халеб, в която е живяло детето, не е безопасна и сигурна. Във връзка с признаването на въоръжен конфликт се позовава на тълкуването на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО, дадено в решението на Съда на ЕС по дело С-285/12. Според процесуалния представител на касатора, причините за отказа да се предоставя хуманитарен статут на сирийски бежанци от ДАБ са политически и нямат нищо общо с утвърдените международни стандарти. Не е налице нито един официален източник на информация, който да твърди, че в Сирия към настоящия момент липсва риск за цивилното население и че държавата е в състояние да обезпечи защитата на гражданите си. Искането е за отмяна на решението, отмяна на оспорения акт и връщане на преписката на председателя на Държавна агенция за бежанците за ново произнасяне. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците, чрез юрк. Е. Хичовски оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение. Представя справка от 19.05.2025 г. за актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е било решение 12703/04.12.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което на И. А. А., малолетен, непридружен, гражданин на Сирия е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал.1, т. 2 и 4 ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл. 8 и 9 ЗУБ. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, в съответствие с правомощията му по чл. 48, ал.1, т.1 ЗУБ. При издаването му е спазена изискуемата от закона писмена форма. Решението съдържа фактически и правни основания за липса на предпоставките за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът не е констатирал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Установил е, че производството е образувано съгласно чл. 68, ал.1, т. 1 ЗУБ с регистрирането на И. А. А. на 05.08.2024 г. въз основа на подадена молба за закрила. Спазени са изискванията на чл. 58, ал. 10 ЗУБ като е поискано писмено становище от ДАНС, на чл. 25 ЗУБ като му е назначен адвокат и на Закона за закрила на детето, като социален работник от дирекция "Социално подпомагане" - Харманли е участвал при провеждане на интервюто и е изготвен социален доклад. По материалната законосъобразност на акта, съдът с подробни мотиви по всички основания, предвидени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на И. А. А., гражданин на Сирия. Съдът е обсъдил и данните от представените от административния орган справки за актуалната обществено - политическа обстановка в Сирийската арабска република и на основание чл.142, ал.2 АПК е приел, че личното и общественото положение на жалбоподателя не го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната на произход и спорадичните проблеми със сигурността там. Предвид фактите от бежанската история на чужденеца и актуалната обстановка в страната му на произход, съдът е приел, че в случая липсват основания за прилагане на принципа "забрана за връщане" (non-refoulment). В тази връзка е посочил, че Турция, в която молителят е бил и все още се намира семейството му, попада в обхвата на понятието "трета сигурна страна" по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУБ и съществува възможност да поиска международна закрила в тази страна. Липсват данни, че няма да бъде допуснат отново на територията на Турция и такава, че родителите му не са подали молба за закрила в тази страна. С оглед обстоятелството, че търсещият закрила е непълнолетен и лице в уязвима група, съдът е изложил и съображения, че най-добрият интерес на детето е то да бъде със своето семейство - с родителите си, с братята и сестрите си, които към момента са в Турция, а не то да бъде използвано като инструмент за легалното им напускане на страната по произход. В административното производство са събрани доказателства, че молителят поддържа връзка със семейството си и че всъщност търсената закрила е, за да се събере с него. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за законосъобразност на отказа за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарен статут. Решението е неправилно постановено. Принципно вярно първоинстанционният съд е посочил предпоставките за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Изводът му, че при издаване на оспореното решение на председателя на Държавната агенция за бежанците е съобразен най-добрият интерес на детето по смисъла на чл.6а от ЗУБ, е в противоречие с установените по делото факти и в нарушение на материалния закон. Основателни са доводите в касационната жалба, че съдът не е извършил дължимата преценка за интересите на детето по § 1, т. 5 от ЗЗкрД , в съответствие с чл. 24 от Хартата на основните права на ЕС и общ коментар 14 на Комитета по правата на детето към ООН, постановен в допълнение към Конвенцията за правата на детето. При произнасянето по молбата за международна закрила на И. А. А., роден на [дата]., административният орган формално е посочил, че преценката за най - добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. Посочени са и критериите предвидени в §1, т. 5 от ДР на ЗЗкрД, като е прието, че гаранция за осигуряване най-добрия интерес на детето в производството по предоставяне на международна закрила, е определянето на социален работник. Но в случая преценката по чл.6а ЗУБ е извършена единствено с оглед сигурността му на територията на Сирия. Основателни са възраженията в касационната жалба, че обосноваването на най - добрия интерес на детето с връщането му в страната на произход, не е съобразено с фактите от личната му бежанска история. В приложението към регистрационния лист, във формуляра за бърза оценка, в протокола от проведеното интервю и в социалния доклад изрично е посочено, че родителите на непълнолетния чужденец, братята му и сестра му пребивават в Турция, а не в страната на произход - Сирия. В оспорения административен акт липсва обсъждане на това обстоятелство, което предвид възрастта на търсещия закрила, е релевантно за преценката по чл. 6а ЗУБ. Мотивите на административния орган за връщане в страната на произход - Сирия, са изцяло бланкетни. В административното производство не е изяснено коя е сигурната държава, в която следва да бъде върнато детето. В оспорения акт председателят на Държавната агенция за бежанците не е изложил никакви мотиви защо приема, че връщането на детето - чужденец следва да е в страната на произход, при положение, че родителите му и цялото му семейство се намират в Турция. Липсата на мотиви в акта, не може да бъде заместена ос мотивите на съда, че Турция е трета сигурна страна, изложени за първи път в първоинстанционното съдебно решение, . Допуснато нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК е самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорения акт, тъй като препятства възможността да се извърши преценка при издаването му спазено ли е изискването на чл. 6а ЗУБ във връзка с § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД и принципът за забрана за връщане (non-refoulment). Като е приел противното и е отхвърлил жалбата, съдът е постановил неправилно решение, което следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2 АПК и вместо него да се постанови отмяна на оспорения административен акт и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата за закрила на И. А. А., непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия. При новото произнасяне следва да се изяснят обстоятелствата във връзка с връщането на молителя в конкретна държава и да се извърши преценка на най-добрия интерес на детето по смисъла на чл.6а от ЗУБ и риска за него в конкретната държава, с оглед на фактите от личната бежанска история (непълнолетен, непридружен, със семейство извън страната на произход и т.н.) и обществено - политическата обстановка в съответната държава. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,