Решение № 11720 от 9.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5678/2009 г.

Решение № 11720 от 9.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5678/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ)- гр. Варна против решение № 305 от 27.02.09 г. постановено от Варненски административен съд по адм. д. № 1088/08 г. В ЧАСТТА, в която е отменен ревизионен акт (РА) № 030003610/26.02.08 г. издаден от ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 157/24.04.08 г. на директор на дирекция "ОУИ" - Варна относно определения корпоративен данък за 2006 г. в размер на 2092, 28 лв. и лихви за забава в размер на 248, 75 лв. и в частта, в която директорът на дирекция "ОУИ" е осъден да заплати на "Принт бутик" ЕООД, гр. Варна разноски в размер на 500 лв. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в обжалваната част, като се твърди наличието на касационното отменително основание, визирано в чл. 209, т. 3 от АПК, а именно - неправилно приложение на материалния закон. Конкретните оплаквания са, че съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗКПО в редакцията и към 2006 г. Поддържа се, че предвидената от закона възможност за пренасяне на загуби от минали години е субективно право на декларатора, което има характер на преференция и следва да се упражни до размера на декларирания от данъчния субект финансов резултат. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу РА в тази част, а така също и отмяна на решението в частта относно присъдените разноски за жалбоподателя. Касаторът претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът по касационната жалба- "Принт бутик" ЕООД чрез процесуалния си представител по спора оспорва жалбата по съображения, развити в писмено становище, представено пред касационната инстанция. Иска се потвърждаване на решението в обжалваната част. Представителят на Върховна административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, тъй като е подадена от страна по делото и в рамките на законоустановения срок за касационно обжалване на първоинстанционното решение. Досежно основателността и касационната инстанция приема следното: С обжалваната част от съдебното решение, административният съд е отменил установения с РА, корпоративен данък за 2006 г. в размер на 2111,48 лв. (намален с решението на директора на дирекция "ОУИ" - Варна на 2092, 28 лв.) и лихвата върху него в размер на 295,04 лв. (намалена с решението на директора на дирекция "ОУИ" - Варна на 248,75 лв.) Съдът е приел, че за 2006 г. за ревизирания субект е налице право на приспадане на отрицателен финансов резултат от предходни години до размера на положителния финансов резултат след данъчното преобразуване за 2006 г. по аргумент от чл. 38, ал. 2 от ЗКПО. За да достигне до този извод, съдът е приел, че жалбоподателят с ГДД по чл. 51 от ЗКПО за 2006 г. е декларирал загуба за 2005 г. подлежаща на пренасяне по чл. 38 от ЗКПО в размер на 19 585 лв. а за същата година облагаемата печалба преди пренасяне на загубата е в размер на 128 лв. като остатъкът от загубата за пренасяне в следващи периоди е 19 457 лв. Съдът е приел, обаче, че установената загуба от предходни години е по-голяма от декларираната от ревизирания субект. За този извод е кредитирано заключение на съдебно-икономическа експертиза, от което се установявало, че за ревизирания субект е налице загуба за периода от 2002 г. (вкл.) до 2006 г. (вкл.) общо в размер на 22 238 лв. Настоящият състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като правилно, като краен резултат. Фактическата обстановка по спора е установена обективно и отговаря на събраните по делото доказателства. Не се спори между страните, че за 2006 г. ревизираният субект е подал коригираща ГДД по чл. 51 от ЗКПО с финансов резултат преди данъчното преобразуване в размер на 128 лв. Установява се от съдържащата се в преписката коригираща ГДД, че ревизираният субект е декларирал загуба от предходни години за приспадане в размер на 19 585 лв. С РА, ревизиращите органи увеличават финансовия резултат на ревизирания субект за 2006 г. на различни правни основания, визирани в чл. 23, ал. 2 от ЗКПО със сумата общо от 14 076,55 лв. Спорът между страните се е свеждал до това може ли така увеличения финансов резултат да бъде приспаднат от декларираната загуба от предходни години или приспадането следва да се извърши само и единствено до размера на декларирания от лицето финансов резултат. Като е приел, че приспадането е възможно с увеличения финансов резултат след данъчното преобразуване, направено от данъчните органи с РА, административният съд е приложил правилно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗКПО (в редакцията и след Дв. бр. 109 от 2003 г.) вр. с чл. 23, ал. 3, т. 10а от ЗКПО (в редакцията и след Дв. бр. 109 от 2003 г.). Съгласно чл. 38, ал. 2 вр. с чл. 24, ал. 2 вр. т. 19 от § 1 от ДР на ЗКПО преди изменението му с ДВ. бр. 109 от 2003 г. приспаднатата загуба от предходни години не можеше да превишава положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване. С изменението на чл. 38, ал. 2 от ЗКПО с ДВ. бр. 109/03 г. подобно ограничение не съществува, а максималният размер на приспаднатата загуба от минали години е положителният финансов резултат след данъчното преобразуване. При положение, че данъчните органи разполагат с правомощието да увеличават облагаемия финансов резултат чрез приложението на разпоредбите, визирани в чл. 23, ал. 2 ЗКПО (отм.), то те разполагат и със същото правомощие относно прилагането на разпоредбите от чл. 23, ал. 3 ЗКПО (отм.). След като в конкретния случай не се оспорва обстоятелството, относно наличието на загуба от минали години, която е декларирана като размер в ГДД по чл. 51 от ЗКПО, то неоснователно, данъчните органи след като са увеличили финансовия резултат на ревизирания субект за 2006 г. при определяне на облагаемата основа не са я намалили чрез приспадане на декларираната загуба по реда на чл. 23, ал. 3, т. 10а ЗКПО (отм.) до размера по чл. 38, ал. 2 от ЗКПО. Тъй като установената облагаема основа за 2006 г. с корпоративен данък е по- малка от декларираната загуба от минали години, то основателно и правилно е прието от съда, че тя се компенсира от тази загуба, поради което не следва да се определя корпоративен данък за 2006 г. За изчерпателност следва да се посочи като неправилен изводът на административния съд, че загубата от минали години е по-голяма от декларираната, а е в размер, установен със заключението на съдебно-икономическата експертиза. Релевантен за облагането е декларираният размер на загубата от предходни години. По изложените съображения, настоящата инстанция преценява касационната жалба като неоснователна, а решението на административния съд като правилно. С оглед изхода на спора, на жалбоподателя основателно са присъдени направените разноски по делото. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, хипотеза първа АПК, настоящият състав на ВАС