Решение № 3116 от 23.3.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на С. Николов срещу решение 3631 от 31.05.2022 г. по адм.д. 2886/2022 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу Отказ peг. 338200-2766/ 09.02.2022г. за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие, издаден от началника на 07 РУ към СДМВР. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът приел, че производството за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самозащита е започнало две години .след като спрямо живота и личността на жалбоподателя е извършено посегателство, тъй като заявление вх. 144300-2396 е подадено на 16.06.2021г. Неправилно е прието, че се касае за инцидент през 2000 г., при положение, че жалбоподателят е станал жертва на тежко умишлено престъпление, за което е образувано досъдебно производство по описа на Специализирана прокуратура. Съдът не е анализирал и/или коментирал и обстоятелството, че спрямо сочения за пряк извършител на деянието срещу жалбоподателя предстои изменението на мярката за неотклонение и може да се саморазправи с жалбоподателя и/или да извърши друго престъпно деяние, заплашващо живота и здравето на жалбоподателя. Съдът не отчел високата степен на обществена опасност на деянието, чиято жертва е станал жалбоподателя, както и на дееца, които сочат не за хипотетична угроза за живота и здравето на жалбоподателя, който се явява и основен свидетел на обвинението, а за реална опасност и конкретна необходимост от средство за защита. По делото е приложено удостоверение от Главна дирекция Национална полиция" /ГДНП/ в уверение на това, че в ГДНП е образувано досъдебно производство 3286 ЗМ 139/2021 г., пр. пр. 168/2021 г. по описа на Специализирана прокуратура за това, че през 2020г. с цел да бъде принуден жалбоподателят да се разпореди с вещи - пари е заплашван с насилие. Приложен е и Протокол за пострадало лице, от който също е видно, че Николов е пострадал от тежко умишлено престъпление. От удостоверението се установява образувано досъдебно производство пр.пр. 168/2021 година по описа на Специализирана прокуратура за престъпление по Глава втора от Особената част на НК. По досъдебното производство има привлечено като обвиняем лице за това, че извършил престъпно деяние, насочено срещу жалбоподателя. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по издаване на оспорения административен акт е започнало със заявление вх. 144300-2396 от 16.06.2021г.за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие за самозащита, депозирано от оспорващия до началника на 07 РУ - СДВР. Видно от докладна записка с per. 3382р-22786 от 29.06.2021 г. от В. Александров, от извършеното проучване по преписка с 144300-2427/2021г. по описа на 07 РУ-СДВР, лицето С. Николов е регистрирано в масивите на МВР, като извършител на следните престъпления: чл. 350 от НК /1997 г./; чл. 201 от НК /1999 г./; чл. 282 от НК /1999 г./; чл. 255 от НК /2000 г./; чл. 144, ал. 3 от НК /2005 г./; чл. 309, ал. 1 от НК /2006 г./; чл. 323 от НК /2006 г./; чл. 343В от НК /2006 г./; чл. 209 от НК /2007 г./; чл. 206, ал. 3 от НК /2007 г./; чл. 209 от НК /2008 г./; чл. 219, ал. 4 от НК /2009 г./; чл. 308, ал. 1 от НК /2009 г./; чл. 194, ал. 3 от НК /2012 г./; чл. 194 от НК /2015 г./; чл. 194, ал 3 от НК /2019 г./; чл. 3 16 и чл. 308 от НК /2019 г./ - лице с предявено разследване. На 17.01.2022г. на заявителя е връчено съобщение У РИ 338200-11258/14.07.2021г. за започнато производство за издаване на административен акт - Отказ за издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие по подаденото от него заявление, в което е посочено, че от извършената проверка е установено, че липсва основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаване на исканото разрешение. В указания му съгласно чл. 34, ал. 3 от АПК 7-дневен срок С. Николов е подал възражение УРИ 338200-1223/20.01.2022 г. В него е посочил, че през м. декември 2018г. е подал жалба до отдел Противодействие на престъпления срещу личността към ГДНП, продиктувана от заплахи за живота и здравето му от лицето В. Денков (собственик на Маршал кредит груп) и неговите приближени, във връзка с подписани договори за заем с горепосочената фирма. Вследствие на подадената жалба на автомобила му е било прикачено проследяващо устройство, което е спомогнало срещу него да бъде извършено нападение и да му бъде нанесен побой на територията на град Бургас. За случилото се е подал жалба в 01 РУ-Бургас, вследствие на което е образувано ДП 139/2021 г. на ГДНП, а лицето В. Денков е задържано и му е наложена мярка за неотклонение Домашен арест. С. Николов, счита, че има реална опасност за живота и здравето му поради гореописаното и факта, че предстои вероятно освобождаване на В. Денков. С оспорения Отказ с per. 338200-2766/ 09.02.2022г. за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие, издаден от Началника на 07 РУ към СДМВР, на основание чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ е отказано да бъде издадено исканото разрешение. Счетено е, че изложените от Николов мотиви не биха могли да се приемат като абсолютно основателна причина, с която да се обоснове по несъмнен начин необходимостта от притежанието на огнестрелно оръжие, поради това, че са възможни хипотези на настъпването на дадени обстоятелства, но не са подкрепени и липсват и доказателства за съществуването на тази конкретна необходимост. Снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използване на тази мярка. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че Николов като физическо лице е посочил в заявлението си, че иска да придобие късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана, като конкретизира във възражението си от 20.01.2022 г., че искането е с цел осигуряване на лична защита, като счита, че съществува реална опасност за живота и здравето му и излага мотиви в тази насока. По делото е представено удостоверение от Главна дирекция Национална полиция /ГДНП/ в уверение на това, че в ГДНП е образувано досъдебно производство 3286 ЗМ 139/2021 г., пр. пр. 168/2021 г. по описа на Специализирана прокуратура за това, че през 2020г. с цел да бъде принуден жалбоподателят да се разпореди с вещи - пари е заплашван с насилие. Съдът приел, че в конкретния случай изложените от жалбоподателя, както в заявлението, така и във възражението му, факти и обстоятелства не навеждат на извод, че е заплашен в качеството си физическо лице. Наличието на инцидент през 2020г., две години преди подаване на заявлението за издаване на разрешение, и образуваното в тази връзка досъдебно производство 3286 ЗМ 139/2021 г. по описа на Специализираната прокуратура не обосновават основателна причина за предоставяне на разрешение, тъй като необходимостта от самоотбрана трябва да е реална и непосредствена и то към момента на подаване на заявлението. Доводите за потенциална опасност, изложени от жалбоподателя и в заявлението му, и в жалбата му, не могат да обосноват по несъмнен начин необходимостта от самоотбрана. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на лицето и целостта на неговото имущество към момента на подаване на заявлението през 2022 г., необходимостта от носене на огнестрелно оръжие към този момент не е доказана. Решението е правилно. Правилно е прието, че в случая са налице отрицателните предпоставки на чл. 58, ал. 1, т. 1-9 ЗОБВВПИ. Спорът, както правилно е посочил съдът, е относно наличието на предпоставката по т.10 основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Въведеният от законодателя разрешителен режим по отношение носенето, съхранението и употребата на огнестрелно оръжие изисква установяването на категорична необходимост и наличието на сериозни предпоставки за носенето на огнестрелно оръжие. Потенциалната, евентуална необходимост на заявителя от огнестрелно оръжие с цел самоотбрана не е предпоставка за издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие. Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства обуславя направения от административния орган, възприет и от съда извод, че в конкретният случай категорична необходимост не е установена. Изложените както в заявлението, така и във възражението на заявителя, факти и обстоятелства не налагат извод, че в момента той е застрашен в качеството си физическо лице. Наличието на посегателство върху личността му година и половина преди подаване на заявлението за издаване на разрешение и образуваното в тази връзка досъдебно производство не е основателна причина за издаване на исканото разрешение, доколкото необходимостта от самоотбрана трябва да е реална и непосредствена, доказателства в каквато насока не са ангажирани нито пред административния орган, нито пред съда. Както е приел съдът преценката за необходимостта от притежаване на оръжие, е на компетентния административен орган, който действа при условията на оперативна самостоятелност. Преценката е индивидуална и във всеки отделен случай следва да бъде отчетено дали има доказана и съществена необходимост за придобиване от дадено лице на оръжие, както и тя да оправдава риска, който произтича от самия факт на притежаването му от цивилно лице. Наличието на посегателство срещу личността му през 2020г., е една година и половина преди подаване на заявлението за издаване на разрешение, и образуваното в тази връзка досъдебно производство 3286 ЗМ 139/2021 г. по описа на Специализираната прокуратура, а не две години както е приел съдът,но това не променя правните изводи. В случая е установено, че заявителят и жалбоподател пред съда е регистриран в масивите на МВР, като извършител на престъпления, независимо, че е реабилитиран съгласно свидетелството за съдимост, поради което при преценката в рамките на оперативната самостоятелност явно е взета предвид възможността за саморазправа, каквато се твърди и в касационната жалба и е прието, че описаната от жалбоподателя хипотетична опасност не е основание за предоставяне на оръжие на жалбоподателя. При положение, че жалбоподателя се чувства застрашен като свидетел на обвинението е налице друг ред на защита. С оглед на това обжалваното съдебно решение като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лв.. Кат има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение