Решение № 198 от 7.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4849/2008 г.

Решение № 198 от 7.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4849/2008 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производството е по чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Общинска служба " Земеделие и гори" (сега Общинска служба "Земеделие") ОСЗ - гр. Монтана срещу решение от 24.01.2008 г. по гр. д. № 889 по описа за 2007 г. на Районен съд Монтана, пети състав, с което е отменено Решение № 32 от 26.04.2006 г. на ОСЗГ - гр. Монтана по преписка № 23236 от 29.03.2000 г., с което наследниците на Елена Стоянова Иванова, б. ж. на гр. Монтана са обезщетени чрез предоставяне в собственост на 3, 732 дка земеделска земя съгласно плана за обезщетяване в землището на с. Славотин, община Монтана, на обща стойност 612 лева, с поземлен имот на ОПФ № 240109, представляващ храсти от 3, 732 дка, VII категория, в местността "Край село", като незаконосъобразно. В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно и че при постановяване на решението си ОСЗГ-гр. Монтана е спазила изискванията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, като е определила обезщетението по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи и по изготвен програмен продукт FERMAO, в който предварително се задават всички коефициенти по наредбата. Счита, че изготвената експертиза е оценявала имота в по-късен момент от този на първоначалното определяне на стойността от службата. Моли, да се отмени изцяло обжалваното решение и се потвърди административния акт на ОСЗ - Монтана. Ответникът - Тодор Каменов Тодоров оспорва жалбата като неоснователна и моли, да се потвърди обжалваното решение. Участващият в производството представител на Върховната административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 2 от АПК дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на Монтански районен съд за правилно и обосновано. Същото е постановено въз основа приетата по делото експертиза, с която се е установило несъответствие в цената на дадения като обезщетение имот и земеделската земя, собствеността върху която не може да се възстанови. Предлага, да се остави в сила обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество в съответствие с чл. 218 от АПК касационната жалба е неоснователна. С решение № 8882 от 28.09.2007 г. по адм. д. № 5138/2007 г. на ВАС е отменено решение от 19.03.2007 г. по гр. д. № 980/2006 г. на Районен съд - Монтана и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав с дадени задължителни указания за установяване действителната стойност на отстъпения като обезщетение имот № 240109 и се съпостави по стойност с признато и получено обезщетение. При новото разглеждане на делото с решение от 24.01.2008 г. по гр. д. № 889 /2007 г. Районен съд - Монтана, пети състав, в производството по реда на чл. 27а ППЗСПЗЗ е отменил Решение № 32 от 26.04.2006 г. на ОСЗГ - гр. Монтана по преписка № 23236 от 29.03.2000 г., с което наследниците на Елена Стоянова Иванова, б. ж. на гр. Монтана са обезщетени чрез предоставяне в собственост на 3, 732 дка земеделска земя съгласно плана за обезщетяване в землището на с. Славотин, община Монтана, на обща стойност 612 лева, с поземлен имот на ОПФ № 240109, представляващ храсти от 3, 732 дка, VII категория, в местността "Край село", като незаконосъобразно. Съдът е приел, че е налице несъответствие между стойността на признатото и предоставеното обезщетение. Първоинстанционният съд се е позовал на приетото по делото заключение на вещо лице, според което стойността на предоставения в обезщетение имот на наследниците на Елена Стоянова Иванова е на стойност 582 лева, която стойност е по-ниска от определеното и дължимо обезщетение от ОСЗГ - гр. Монтана с Решение № 32 от 26.04.2006 г. - 612 лева. Въз основа на тези данни съдът е констатирал несъответствието между стойността на признатото и предоставено обезщетение. От доказателствата по делото се установява, че с решение № 23Д от 05.10.1995 година Поземлена комисия - Монтана е отказала за признае право на възстановяване собствеността върху нива от 1.200 декара в местността "Обешеник" и нива от 0.200 декара в местността "Гръскята" и двете от II категория поради наличие на пречки по чл. 10б от ЗСПЗЗ. По отношение на тях е започнало провеждане на обезщетително производство. С решение № 23 от 06.04.2000 г. по реда на чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ е извършена оценка на имотите, като 1.400 декара са оценени по 1067 лева на декар или на обща стойност 1494 лева. С последващо решение № 23-3 от 14.05.2001 г. на основание чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ е приложен редукционен коефициент 0.41 и на наследниците на Елена Стоянова Иванова е определено обезщетение със земя на стойност 612 лева, а за разликата до пълния размер от 882 лева - с поименни компенсационни бонове. Решенията са влезли в сила и на основание на тях е издадено и решението по чл. 27а, ал. 1 ППЗСПЗЗ за определяне на конкретния имот. Съгласно чл. 27а, ал. 1 ППЗСПЗЗ въз основа на обявения план по чл. 19, ал. 18 (план за обезщетяване) ОСЗ постановява решение за обезщетяване със земя, което може да се обжалва при несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение. Признатото обезщетение се определя с решенията по чл. 19, ал. 8 и чл. 19, ал. 17 ППЗСПЗЗ, които се съобщават на заинтересованата страна и следва да бъдат влезли в сила, за да се постанови решение на основание чл. 27а, ал. 1 ППЗСПЗЗ. С акта по чл. 27а ППЗСЗЗ се посочва конкретна земеделска земя, отредена като обезщетение, с което приключва и самата обезщетителна процедура. В случая първоинстанционният съд в изпълнение указанията на касационната инстанция е установил несъответствие, тъй като на правоимащите е определено обезщетение със земя на стойност 612 лв., а стойността на отредения им имот реално е 582 лв. Като е установил това несъответствие правилно първоинстанционният съд е приел, че обжалваното решение на ОСЗГ е незаконосъобразно и го е отменил, като е върнал преписката на ОСЗГ-гр. Монтана да бъде определено обезщетение със конкретна земя съответна на определената стойност като обезщетение. Неоснователни са доводите на ОСЗ - гр. Монтана за прилагане на програмен продукт FERMAO, в който предварително се задават всички коефициенти по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи, както и че е различно времето при оценяването. ОСЗ е следвало да приложи чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ като определи обезщетение в съответствие с изискванията на Наредбата, а не по прилагане на готови програмни продукти. Обстоятелството, че оценката по решението на ОСЗГ и оценката извършена по СТЕ по делото са извършени в различно време, не влияе на извода за несъответствие в стойностите, след като се прилагат правилата за оценка по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделски земи. Предвид на изложените съображения настоящият състав приема, че решението на първоинстанционния съд е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА от решение от 24.01.2008 г. по гр. д. № 889 /2007 г. Районен съд - Монтана, пети състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно.