Решение № 15155 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7492/2011 г.

Решение № 15155 от 18.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7492/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Любен Евтимов Митов от гр. София, чрез пълномощника адв. Лилия Радева, против решение № 1324/22.03.2011 г., постановено по адм. дело № 99/2011 г. по описа на Административен съд София - град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против решение № 665/14.12.2010 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО) и потвърдените с него разпореждания на ръководителя на "ПО" - № 4409099302/2/11.12.2009 г. и № 4409099302/2/12.02.2010 г. за периода от 1.01.2005 г. до 31.12.2009 г. В касационната жалба се поддържа, че решението в тази част е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението на бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени обжалваните актове. Ответникът по касационната жалба - главният директор на Столично управление "Социално осигуряване", не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. С обжалваното решение на Административен съд - София град е отменено по жалбата на Любен Евтимов Митов решение № 665/14.12.2010 г. на главния директор на СУСО и разпореждане № 4409099302/2/12.02.2010 г. на ръководителя на "ПО" в частта, с която е установено задължение за възстановяване на недобросъвестно получени пенсии за инвалидност, за периода от 11.07.2001 г. до 2004 г. включително. Съдът е отхвърлил жалбата в останалата част, относно разпореждане № 4409099302/2/11.12.2009 г. и разпореждане № 4409099302/2/12.02.2010 г. за периода от 1.01.2005 г. до 31.12.2009 г. Изпратил е административната преписка на ръководителя на "ПО" при СУСО за изпълнение на дадените със съдебното решение указания. За да постанови това решение съдът е приел, че с разпореждането от 11.12.2009 г. на ръководителя на "ПО" при СУСО правилно е намален размера на получаваната до момента от Любен Митов пенсия за инвалидност поради общо заболяване, отпусната от дата 11.07.2001 г., тъй като при извършената проверка е установено, че при подаване на заявлението за пенсия за инвалидност през 2001 г. жалбоподателят е декларирал писмено, че не е бил осигуряван след 1.01.1997 г., но в регистъра на осигурените лица са налични данни за осигуряването му за времето от 1.04.1998 г. до 31.12.1998 г. от осигурителя "ПВ - Крос" ООД, както и осигуряване от друг работодател - Център "Кадрово осигуряване и подготовка на кадри" при "Главболгарстрой" АД за периода от 14.04.1998 г. до 16.07.1998 г. Съдът е приел за обоснован извода на административния орган, че въз основа на тези данни, които не са били декларирани от жалбоподателя, индивидуалният коефициент за изчисляване размера на пенсията в размер на 1,468 е определен неправилно, както и че правилно с разпореждането от 11.12.2009 г. е определен коефициент в размер на 1,257. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че същият не е знаел за осигуряването след 1.01.1997 г., като е направил извода, че недобросъвестността при получаването на сумите в неследващ се размер е обусловена от факта, че същият е затаил факти, които пряко касаят определяне размера на пенсията. Съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателя за погасяване по давност на вземанията на НОИ за надвзети пенсии за част от периода - от 11.07.2001 г., която е началната дата на определяне на процента на трайно намалена работоспособност с експертно решение № 1475-190 от 13.11.2001 г., послужило като основание за отпускане на пенсията за инвалидност, до 31.12.2004 г., като в тази връзка се е позовал на разпоредбата на чл. 115, ал. 1 КСО, установяваща петгодишен давностен срок, считано от първи януари на годината, следваща годината, за която се отнасят плащанията. В съответствие с това съдът е отменил решението на СУСО и разпореждането от 11.12.2009 г., в частта, с която е разпоредено връщане на суми за периода от 11.07.2001 г. до 31.12.2004 г. Решението в тази част не е обжалвано, поради което е влязло в сила и съответно не е предмет на настоящото производство. Относно останалата част от периода съдът е приел, че лицето дължи възстановяване на недобросъвестно получените суми, представляващи осигурителни плащания за пенсии за инвалидност поради общо заболяване в недължим размер. Настоящият касационен състав намира, че решението в обжалваната част е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че жалбоподателят Любен Евтимов Митов е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, отпусната с разпореждане от 16.01.2002 г., считано от 11.07.2001 г., приета като дата на инвалидизирането въз основа на експертно решение на ТЕЛК № 1475-190/13.11.2001 г. При подаване на заявлението същият е декларирал, че не е осигуряван след 1.01.1997 г. Любен Митов е подал заявление с вх. № 19006266/14.10.2009 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При извършената във връзка с това заявление проверка в регистъра на осигурените лица е установено, че същият е осигуряван за периода 1.04.1998 г. до 31.12.1998 г. от осигурителя "ПВ - Крос" ООД, както и осигуряване от друг осигурител - Център "Кадрово осигуряване и подготовка на кадри" при "Главболгарстрой" АД за периода от 14.04.1998 г. до 16.07.1998 г. Данните относно осигуряването от последния са потвърдени с писмо изх. № Г-1298/12.07.2010 г., в което е посочено, че удостоверения УП-3 с изх. № 175/23.06.2010 г. и УП-2 с изх. № 1176 от 28.06.2010 г. за Любен Евтимов Банев са издадени въз основа на разплащателните ведомости, които се съхраняват в "Главболгарстрой" АД. Изводите на първоинстанционния съд, че жалбоподателят е декларирал неверни данни с подаденото заявление за отпускане на пенсията за инвалидност от 2001 г., относно липсата на осигуряване след 1.01.1997 г. и преди датата на инвалидизиране и съответно отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, са обосновани и правилни. Наличието на осигуряване при "Главболгарстрой" АД е установено както от данните в регистъра на осигурените лица, така и от писменото потвърждение от този осигурител. Нещо повече самият жалбоподател се е позовал на осигурителния си стаж при този работодател с подаденото през 2009 г. заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в тази връзка е представил и посочените удостоверения. Обстоятелството, че за част от периода осигурителният стаж се дублира (в "ПВ - Крос" ООД и в "Главболгарстрой" АД) е взето предвид, като е прието, че единият е по втори трудов договор, поради което не е включен в общия осигурителен доход. При определяне на индивидуалния коефициент при отпускане на пенсията за инвалидност по правилата на чл. 70, ал. 3 - 6 КСО не е взет предвид осигурителния доход на лицето след 1.01.1997 г. и преди датата на инвалидизиране, което е довело до неправилно изчисляване на този коефициент и съответно - до неправилно отпускане на пенсия в по-висок размер. Това се дължи на неправилно деклариране на данни от лицето при подаване на заявлението за отпускане на личната пенсия за инвалидност, поради което правилно е прието от административния орган и от съда, че е налице недобросъвестност при получаване на сумите. Лицето дължи възстановяване на неправилно изплатената сума на основание чл. 114, ал. 1 КСО. Становището на касатора за недобросъвестно изпълнение на задълженията от страна на служителите на РУСО не може да бъде възприето, тъй като дори и да е налице подобно поведение, то не изключва както недобросъвестността на жалбоподателя при декларирането на неверни данни, така и приложимостта на законовите разпоредби относно начина на изчисляване на пенсията и задължението за възстановяване на недобросъвестно получени суми. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на решението, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,