Решение № 11951 от 28.9.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1350/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд ''Земеделие'' (ДФЗ) срещу решение 73/02.12.2019 г., постановено по адм. д. 652/2019 г., по описа на Административен съд Русе, с което е обявена нищожността на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. изх. 02-180-6500/3503-9 от 29.07.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която по заявление за подпомагане на И. Тончева с УИН 18/160516/73481 е отказано оторизиране на субсидия в размер на 16 428,72 лв. и е върнато делото като административна преписка на административния орган за ново произнасяне по заявлението за подпомагане, съобразно указанията, дадени с решение 29/13.05.2019 г., постановено по адм. д. 171/2019 г., по описа на Административен съд Русе. В касационната жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, на съдопроизоводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение. Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. На осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ответника по касация. Ответната страна И. Тончева оспорва касационната жалба по съображения в писмено становище и писмени бележки. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Русе е образувано по жалба на И. Тончева против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014 -2020 год. за кампания 2016 г., изх. изх. 02-180-6500/3503-9 от 29.07.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която по нейното заявление за подпомагане е отказано оторизиране на субсидия в размер на 16 428,72 лв. Съдът е приел, че оспореното пред него Уведомително писмо е второ по ред, след като с решение 29/13.05.2019 г., постановено по адм. д. 171/2019 г., по описа на Административен съд Русе е отменено предходното Уведомително писмо изх. 02-180-6500/3503/12.11.2018 г. по същото заявление и делото е върнато като административна преписка на административния орган за ново произнасяне с указания. За да постанови обжалваното решение, инстанцията по същество е установила, че при издаване на оспореното Уведомително писмо не е налице съобразяване с дадените задължителни указания с влязлото в сила съдебно решение. При новото произнасяне административният орган изрично е посочил в съдържанието на обжалвания акт, че е съобразил указанията на съда, но решаващият съд е констатирал, че нито от съдържанието на Уведомителното писмо, нито от приложената административна преписка, при новото произнасяне са е установявани някакви нови или допълнителни обстоятелства, а напротив налице е пълна идентичност във фактическите и правни основания по произнасяне с предходното отменено Уведомително писмо. При разглеждане на спора по същество, първостепенният съд е приел, че различието с първото произнасяне е единствено в това, че в отделна таблица е посочено спазването на изискването за ненадвишаване на минималните периоди на преход по чл. 11, ал. 4 от Наредба 4 от 2015 год., ведно с нормативно определените базови изисквания, за които няма данни и твърдения, да не са изпълнени. При сравняване на мотивите в оспореното Уведомително писмо и предходното отменено по съдебен ред, АС-Русе е установил преповтаряне съдържанието на административния акт от 12.11.2018 г. с несъществени изменения. Първоинстанционният съд е изложил допълнителни съображения, че е издаден в пряко противоречие с влязло в сила съдебно решение, оспореният административен акт противоречи и на целта на закона, поради което е незаконосъобразен, позовавайки се на прякото действие на Регламент (ЕО) 889/2008 на Комисията от 5 септември 2008 година за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (Регламент 889/2008 г.). Така постановеното съдебно решение е действително, допустимо и правилно. Няма допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост на решението. Видно от мотивите на обжалвания съдебен акт, съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение в насоките, които не са установени от закона. Правилен е направения от съда извод, че с оспореното пред него уведомително писмо административният орган не се е съобразил със съдебното решение и указанията дадени му от съда. Съгласно чл. 177, ал. 2 АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Новият административен акт сочи, че са налице неспазени базови изисквания по мярка 11 Биологично земеделие, като както правилно е отбелязал решаващият съд, различието с първото произнасяне е единствено в това, че в отделна таблица е посочено неспазване на изискването за ненадвишаване на минималните периоди на преход по чл. 11, ал. 4 от Наредба 4/2015 г., наред с нормативно определените базови изисквания, като за определените базови изисквания няма данни, а и твърдения да не са изпълнени, като не се и твърди несъответствие между заявената от жалбоподателя биологична дейност в преход и информацията от контролиращото лице. Налице е напълно идентично по фактически и правни основания произнасяне с вече отмененото по съдебен ред уведомително писмо. Административният орган не е подвел вече установените факти под друго правно основание. Изрично в указанията на съда е посочено, че в такава хипотеза е следвало да постанови позитивен за заявителя административен акт, т. е. да му бъде отпуснато финансово подпомагане, което органът не е направил. Към датата на подаване на заявлението за подпомагане, разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредба 4/2015 г., която изрично е посочена като правно основание за постановения отказ за подпомагане в повторно издаденото уведомително писмо, не се е прилагала по отношение периодите на преход при пчелните семейства по чл. 38, параграф 3 от Регламент 889/2008 г. Административният орган е пренебрегнал указанията на съда и е приложил отново същата неприложима норма. Отново, в оспореното пред АС-Русе уведомително писмо органът се е позовал и на Методиката за намаляване и отказване на плащания по мярка 11Биологично земеделие от ПРСР за периода 2014-2020 г. утвърдена със Заповед РД09-144/23.02.2017 г., макар да е цитирал различни нейни точки. Методиката има характер на подзаконов нормативен акт, съгласно легалната дефиниция на чл. 75, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, а в случай, че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт, обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който е издаден чл. 14, ал. 2 от ЗНА. В нарушение на тези императивни законови норми в случая е придадено обратно действие на Методиката, като е прието, че е приложима и по отношение на подадени заявления за предходната година - 2016 г. Отделно от това, следва да се посочи, че с Решение 8834/2019 г. на ВАС в сила от 10.12.2019 г. разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от Наредба /24.02.2015 г е отменена. Налице са основанията на чл. 142, ал. 2 АПК за съобразяване на отмяната й при висящо съдебно производство. Липсва друга материалноправна разпоредба с идентично съдържание, която да изключва подпомагането за срок от една година, в случаите на преход към биологично производство, поради което след отмяна на чл. 11, ал. 1 от Наредба 4/2015 г. оспореният акт е лишен от нормативното си основание. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение съответства на материалния закон, без допуснати процесуални нарушения и е обосновано, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция И. Тончева е направила разноски в размер на 1100 лв. , които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да й бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора и не са налице основания за неговото намаляване, а своевременното възражение за прекомерност е неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение