Решение № 12261 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1815/2018 г.

Решение № 12261 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1815/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две касационни жалби – на "." ЕООД, ЕИК *********, адрес по чл. 51 от ГПК: гр. С., бул. "П." № 19Б, ет. ... чрез адв. Чечова и на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно–осигурителна практика" /ОДОП/ при ЦУ на НАП, град П., против решение № 2308/21.12.2017 г. на Административен съд - гр. П., постановено по адм. д. № 528/2017 г. "Т." ЕООД, ЕИК ********* обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-16002416001207-091-001/14.09.2016 г., издаден от В. А. на длъжност началник сектор - възложил ревизията и В. Господинова на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, при ТД на НАП П., потвърден с Решение по жалба срещу РА № 63/06, 02.2017 г. на ИП Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П. при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА МУ по отношение на доставчика "Т." ООД, по 12 бр. фактури от м. 11.2015 г., с предмет на доставка цигари на стойност 121 894, 51 лв., е отказан данъчен кредит в размер на 24 378, 88 лв. В касационната жалба се твърди, че решението на първоинстанционния съд, в тази част, е неправилно и необосновано. Необосновано съдът приел, че РА е издаден от компетентни органи, като не е доказано подписването му с квалифициран електронен подпис по ЗЕДЕП /сега ЗАКОН за електронния документ и електронните удостоверителни услуги/. По същество, съдът не е обсъдил доказателствата в контекста на втората хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, а именно, че покупката на цигарите е част от икономическата дейност на дружеството, за рекламиране на извършвано строителство. Иска се отмяна на решението в посочената част и обявяване на нищожността, евентуално-отмяната на РА в тази част. Претендират се разноски. Ответникът по тази жалба я оспорва в писмена отговор от 25.01.2018 г., чрез юрк. М. Калдъшев. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - П. обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионния акт, в частта по т. 2 и т. З за отказан данъчен кредит по отношение на доставчика "М." ООД по фактури № 4804/06.02.2015 г. и № 4806/11.02.2015 г. с предмет на доставка на 2 860, 00 бр. ваучери от 10, 00 лв. на стойност 22 165, 00 лв. и ДДС 4 433, 00 лв. и за доставчика "М." ЕООД по фактури № 5000000004/29.04.2015 г. и № 5000000005/30.04.2015 г, с предмет на доставка лакови и бояджийски продукти на стойност 149 810, 00 лв. с отказан данъчен кредит в размер на 29 962, 00 лв. В касационната жалба се поддържа, че от страна на "Т." ЕООД не са предоставени доказателства, с които да се потвърди безспорно, че направените разходи са свързани с икономическата дейност на лицето, в резултат на което разходът и съпътстващият го косвен данък ДДС следва да се приемат като несвързани с дейността. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА в посочената част. Претендира разноски по делото. Ответникът по тази жалба я оспорва чрез адв. Чечова в писмен отговор и в откритото съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по същество-неоснователни, поради следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "Т." ЕООД с ЕИК *********, чрез управителя И. С. с адрес за кореспонденция [населено място], [улица], против РА № Р-16002416001207-091- 001/14.09.2016 г., издаден от В. А. на длъжност гл. инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 63/06.02.2017 г. на изпълняващ правомощията на Директор на Дирекция ОДОП "П.", с който е отказан данъчен кредит в размер на 58773, 88 лева и прилежащи лихви 6 258, 69 лева. С обжалваното съдебно решение е отменен ревизионният акт, в частта по т.2 и т. З за отказан данъчен кредит по отношение на доставчика "М." ООД по фактури № 4804/06.02.2015 г. и № 4806/11.02.2015 г. с предмет на доставка на 2 860, 00 бр. ваучери от 10, 00 лв. на стойност 22 165, 00 лв. и ДДС 4 433, 00 лв. и за доставчика "М." ЕООД по фактури № 5000000004/29.04.2015 г. и № 5000000005/30.04.2015 г, с предмет на доставка лакови и бояджийски продукти на стойност 149 810, 00 лв. с отказан данъчен кредит в размер на 29 962, 00 лв. В останалата част жалбата е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по отношение доставката от "Т." ООД е недоказано изработването на рекламни стикери, носещи търговското име и продуктите на ревизираното лице, поставянето на тези стикери върху друга стока - цигари в кутия със собствена търговска марка, както и действителното предоставяне на така създадената рекламна стока на трети лица за разпространение. Посочил е също, че с оглед спецификата на твърдяната за рекламирана стока, счита че такава рекламна кампания не е осъществявана, цигарите по процесиите фактури не са предназначени за икономическата дейност на ревизираното лице, съответно правилно е отказан и процесния данъчен кредит. По отношение доставките от "М." ООД и "М." ЕООД първоинстанционният съд е взел предвид свидетелските показания и заключението на съдебно-счетоводната експертиза и е приел, че въпросните ваучери и лакови бояджийски продукти са използвани за икономическата дейност на жалбоподателя, съответно неправилно му е отказан данъчен кредит. Решението е валидно, допустимо и правилно. По касационната жалба на "Т." ЕООД Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за нищожност на РА. Представени са съответните заповеди, доказващи компетентността на подписалите ревизионния акт приходни органи. РД и РА са подписани от посочените в тях издатели с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП, приравнен на саморъчен - чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП, в срока на действие на удостоверението по чл. 24 ЗЕДЕП за всеки един от тях. На жалбоподателя са връчени РД и РА със съдържание, идентично на представените екземпляри от органите по приходите и по никакъв начин не е ограничено правото му на защита. Съгласно чл. 25, § 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, правната сила и допустимостта на електронния подпис като доказателство при съдебни производства не могат да бъда оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма или че не отговоря на изискванията за квалифицирани електронни подписи. По същество обосновано съдът е заключил, че доколкото безсъмнено доставките на придобитите цигари в полза на граждани са безвъзмездни, жалбоподателят не е доказал, че предоставянето на стоките се отнася и допринася към осъществяваната от него икономическа дейност, безвъзмездното разпореждане е с рекламна цел, при което стоките са с незначителна стойност и доставката им не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице. Обосновано на събраните по делото доказателства съдът е приел, че такова доказване не е извършено. Не е установено твърдяната рекламна кампания да е повлияла на приходите от продажби на ревизираното дружество като косвено доказателство за връзката й с въпросната независима икономическа дейност. Не е доказано нито закупуването на залепваща хартия в необходимите значителни количества /за отпечатването на 34 950 броя стикери/, нито използването й по твърдяния от жалбоподателя начин. Неотразяването на никакви разходи във връзка с твърденията за организиране на реклама по посочения начин не е логично, ако такива разходи действително са направени. Правилно съдът е преценил гласните доказателства, предвид противоречията между тях и данните по делото. Не са доказани и кумулативните предпоставки на чл. 70, ал. 3, т. 5 - предоставените стоки да са с незначителна стойност и доставката им да не е част от серия доставки, по които получател е едно и също лице. Общата стойност на безвъзмездно предоставената стока е 121 894, 51 лв. без ДДС и няма данни дали тя наистина е предоставена на различни лица, като се има предвид и броя на кутиите цигари, съотнесен към броя на пълнолетното население на града. В този смисъл и Решение № 6077 от 30.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11552/2012 г., I отделение. Неоснователно е оплакването за несъобразяване на задължително тълкуване на разпоредби от Директивата по ДДС в Решение на СЕС по дело С-118/11, тъй като спорът в главното производство по това дело съществено се различава от настоящия. Оплакванията в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е обсъдил доказателствата в контекста на втората хипотеза на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС също е неоснователен. Член 70, ал. 1, т. 2 предвижда, че правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Административният съд ясно е посочил, че според него е налице първата хипотеза на нормата и доколкото този извод е обоснован на събраните доказателства, не е било необходимо обсъждането на втората хипотеза. Двете хипотези са дадени алтернативно и наличието на която и да е от тях обосновава ограничението на правото на данъчен кредит. Твърденията в касационната жалба, че стойността на получените от ревизираното дружество цигари са част от общите разходи на лицето, формиращи цената на доставяните от него стоки и услуги, не съответстват на такова фактическо установяване както в ревизионното производство, така и пред първоинстанционния съд. С оглед изложеното, решението в тази обжалвана част е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - П.: Неоснователни са оплакванията в касационната жалба по отношение на отказания данъчен кредит по фактури, издадени от "М." ООД. Действително първоинстанционният съд се е мотивирал само с показанията на свидетеля Андонов, без да отбележи в мотивите си подробните показания на свидетеля М. Последният обаче е дал конкретни показания кое е налагало използването на ваучери в такова количество за текущата дейност на "Т." ЕООД, за какъв период от време, по колко бройки и от кои лица са ползвани ваучерите. Неоснователни са оплакванията и по отношение на фактурите, издадени от "М." ЕООД в смисъл, че решаващият съд се е позовал само и единствено на счетоводното отразяване на фактурите при дружеството - жалбоподател, съгласно приетата по делото ССЕ. По делото са представени писмени доказателства – договор за строителство, разрешения за ползване, удостоверения за въвеждане в експлоатация и др., които кореспондират със свидетелските показания на свидетеля М., и са в подкрепа на извода на първоинстанционния съд, че закупените материали са използвани за икономическата дейност на дружеството чрез влагането им в конкретни строителни обекти. С оглед изложеното, решението и в тази част е правилно постановено, не са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение