Решение № 15012 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3936/2017 г.

Решение № 15012 от 7.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3936/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Пътстрой" ООД, представено от адв. З. Н., срещу решение № 2/4.01.2017 г. на Административен съд П. по адм. д. № 795 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16001615003086-091-001/19.11.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Заявява убеждение, че е установил убедително релевантните факти за възникването на отреченото с РА право на приспадане на данъчен кредит с извършените от него счетоводни записвания и последващата доставка на услуги, обвързани с получените по спорните доставки. Настоява на ирелевантността на поведението на доставчика, включително наемането на квалифициран персонал. Иска отмяна на съдебния акт и на РА Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационното производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС П. ревизионен акт са установени в тежест на "Пътстрой" ООД задължения за ДДС в данъчни периоди м. 01 и 03.2014 г. в общ размер 50 232.13 лева и за лихви за забава в размер 8 278.45 лева. И. на задължението за ДДС е извършена корекция на декларираните от данъчнозадълженото лице /ДЗЛ/ резултати по ЗДДС за тези данъчни периоди заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца в общ размер 51 670 лева. Отреченото данъчно предимство е по една фактура, издадена от "Алфа-АС-365" ЕООД и по 2 бр. фактури с издател "Европласт-14" ЕООД с предмет на доставките "Извършено СМР съгласно договор от 30.01.2014 г.". Според администрацията фактурираните услуги не са осъществени. Отказът е основан на разпоредбите на чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. С първоинстанционното решение е разрешен в полза на ответника спорът за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит, отречено с РА. Съдът е концентрирал спора по фактите до действителното осъществяване на доставките. Заключил е, че тези факти не са установени несъмнено. В мотивите на съдебния акт са обсъдени събраните в извънсъдебната фаза на производството писмени доказателствени средства, както и тези събрани в хода на съдебното дирене, включително заключението на съдебно-счетоводна експертиза. Констатациите му са за сключени договори между жалбоподателя и "Алфа-АС-365" ЕООД и "Европласт-14" ЕООД за извършване на строителни услуги във връзка с обект "Строителство колектори в рамките на проект "Интегрален проект на водния цикъл на С. - 1 етап". Договорите за изработка са от 30.01.2014 г. без да е изготвена уговорената в чл. 3, ал. 1 от договорите количествено-стойностна сметка. При изготвянето на документите съпътстващи доставките е допуснато несъответствие между договорите и протоколите от 21.01.2014 г. за предаване на строителната площадка относно началните дати на сроковете за изпълнение. Дейностите по фактурата на Алфа и по фактура № 1/31.01.2014 г. на Европласт по обясненията на страните са извършени в периода 21.01-31.012014 г., като по това време според представени от осъществяващото строителен наздор върху строежа дружество актове строителството е било спряно. Общи за двамата доставчици са и установяванията на съда за недостатъчен за работата брой наети по граждански договор лица, които не са потвърдили престиране на труд на мястото на изпълнението; управител на двете дружества-доставчици е едно и също лице, което полага зависим труд за получателя; несъответствие на предоставената от получателя за ползване техника с предмета на доставките, както и отлика в предмета на полученото и фактурираното към възложителя на жалбоподателя ДЗЗД "С. СЗВ 2012" /"Пътстрой" ООД е подизпълнител на ДЗЗД за обществената поръчка проекта на водния цикъл на С./. Липсва плащане по фактурите. Обобщението на съда е, че фактурите на "Алфа-АС-365" ЕООД и "Европласт-14" ЕООД не отразяват доставки на СМР, като от факта на реализиране на работите на място не следва те да са изпълнени от доставчиците. Решаващият правен извод е за неправомерно начисляване на ДДС от доставчиците, което на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС дисквалифицира правото на приспадане на данъчен кредит. Оспореният съдебен акт е правилен. Съобразена с процесуалния закон е преценката на първостепенния съд на доказателствените средства за установяване на единствения спорен елемент от фактическият състав, пораждащ правото на приспадане на данъчен кредит за доставките - получаването на стоките/услугите /"... действителното извършване на облагаемата сделка..." според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/. Отсъствието на този елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Доколкото придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Не се основава на съдържанието на обжалваното решение доводът за аргументирано само с отсъствието на кадрови ресурс установяване на съда за липса на осъществени от издателите на фактурите доставките. Инстанцията по същество многократно и на различни систематични места в мотивите на акта си е съпоставяла съдържанието на информационните източници, за да отрече убедителността на доказването на получаването на услугите. А с липсата на облагаема доставка е обвързано изключването на добросъвестостта при позоваването на съюзното право при упражняването на данъчни права. Търсенето от съда, а преди него и от органите по приходите на материален и персонален субстрат за изпълнение у доставчика е заради очертаваната от жалбоподателя връзка между получената и предоставената от него престации. При липса на тъждество в престациите от факта на предоставянето на услуга на клиент на жалбоподателя не следва извод за получаване на конкретната услуга по спорните фактури. Правилен е отказът на съда да признае настъпването на правните последици от недоказаните факти, тежестта за установяването на които носи жалбоподателя. При установяванията за липса на доставки по фактурите представянето на фактури с невярно съдържание за обосноваване на съществуващо данъчно предимство може да препятства правилното събиране на данъка и да застраши доброто функциониране на общата система на ДДС /така т. 48 от решението на СЕО по дело С-285/09/, а съставянето на такива фактури може да се възприеме като част от данъчна измама /вж. т. 49 от цитираното решение/. Функционирането на общата система на ДДС е застрашено и от представянето на манипулирани доказателства. Позоваването с измамна цел на правото на Съюза е недопустимо, а правото на приспадане следва да се отрече, ако въз основа на обективни данни се установява, че позоваването на това право се прави с цел злоупотреба /вж. т. т. 36 и 37 от решението на СЕС по дело С-285/11/. Съгласието на касационния съдебен състав с изводите на първостепенния съд мотивира оставянето в сила на обжалваната част от решението. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 1 746.33 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 и по аналогия от чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение