Решение № 9887 от 15.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1890/2010 г.

Решение № 9887 от 15.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1890/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана, чрез упълномощения юрисконсулт Иванка Димитрова Александрова, срещу решението от 23.12.2009 г., постановено по административно дело № 663 по описа за 2009 г. на Административен съд - Монтана, с което е отменено решение № 92 от 24.09.2009 г. на касатора и потвърденото с него разпореждане № 20/10.08.2009 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при същото РУСО в частта, с която осигурителният стаж от 1 категория, положен за периода 10.01.1974 г. до 21.06.1982 г., е превърнат към трета категория труд съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 2 КСО, като три години осигурителен стаж от първа категория са зачетени за пет години стаж от трета категория. Със същото решение съдът е върнал делото като преписка на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана за ново произнасяне при съобразяване с указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението. Изложените в касационната жалба доводи и оплаквания са за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Петър Ананиев Маринов от гр. Монтана, представляван в съдебно заседание от пълномощника си Зорница Петрова Ананиева, оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от ВАП Красимир Ангелов в съдебно заседание изразява становище, че решението на АС-Монтана е правилно с мнение за оставането му в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок от страна по делото, спрямо която обжалваното решение е неблагоприятно, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалвания съдебен акт първоинстанционният административен съд е отменил оспореното от Петър Ананиев Маринов решение № 92 от 24.09.2009 г. на директора на ТП на НОИ, гр. Монтана и потвърденото с него разпореждане № 20/10.08.2009 г. на ръководител "ПО" при същото РУСО в частта, с която осигурителния стаж от 1 категория, положен за периода 10.01.1974 г. до 21.06.1982 г., е превърнат към трета категория труд според правилото на чл. 104, ал. 2 КСО - три години осигурителен стаж от първа категория са зачетени за пет години стаж от трета категория. Съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, с указание трудът за спорния период да се преизчисли по правилото на чл. 104, ал. 3 от КСО - една година осигурителен стаж от първа категория да се зачете за три години осигурителен стаж от трета категория. Решението на Монтанския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Спорният въпрос между страните по делото е дали стажът, положен от Петър Ананиев Маринов като миньор и помощник - технически ръководител на подземен обект в тунел, следва да се зачита и превръща при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО. Текстът на разпоредбата гласи, че за работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геолого-проучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство, една година осигурителен стаж от първа категория се зачита за три години осигурителен стаж от трета категория. Граматическото тълкуване на този текст води до извода, че със запетаи и със съюза "и" са отделени различните категории работници и служители така: а) работниците, б) инженерно-техническите специалисти и в) ръководните служители до ръководител на участък включително. Ако идеята на законодателя беше лансираната от касационния жалбоподател - че съответните длъжности трябва да са били по щата на участък - в текста щеше да има запетая след думата служители и този текст щеше да бъде изписан така: "За работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители, до ръководител на участък включително...". Липсата на запетая след думата служители означава, че изразът "до ръководител на участък включително" има единствено предназначението да определи кои длъжности на ръководни служители, заети на работа под земята, ползват установената привилегия за по-ранно пенсиониране. Този израз не се отнася за работниците и инженерно-техническите специалисти, а по отношение на тях съществува единственото изискване да са били "заети на работа под земята". Впрочем и логическото тълкуване на същия текст води до извода, че критерият, възприет от законодателя, е заетостта на работа под земята, а не обстоятелството дали изпълняваната длъжност е била включена в щата на участък. На това сочи именно употребеният от законодателя израз "заети на работа под земята". Ако идеята на законодателя бе, че работниците и инженерно-техническите специалисти трябва да са работили на длъжност по щата на участък, той нямаше да включи в разпоредбата израза "заети на работа под земята", защото работещите на длъжности в щата на участък несъмнено са заети на работа под земята. Преценявани в систематично отношение, съществените критерии при определяне на категорията труд, се извеждат от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от КСО и това са "характера и особените условия на труд" при неговото полагане, а не структурното звено, към което се числи длъжността. Видно от материалите по делото, включително и от заключението на съдебно-икономическата експертиза, трудът на Петър Ананиев Маринов положен за периода 10.01.1974 г. до 21.06.1982 г. попада в хипотезата на чл. 104, ал. 3 от КСО, защото последният е работил като миньор и помощник технически ръководител на подземен обект в тунел в силикозоопасна среда. По изложените съображения, не се установи твърдяното от касатора отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение на Монтанския административен съд като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,