Решение № 12629 от 10.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4771/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. Спасова, подадена чрез пълномощника адв. Пенева, срещу Решение 372 от 10.03.2021 г., постановено по адм. дело 2413/2020 г. по описа на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлена жалбата й срещу Ревизионен акт /РА/ 1/21.08.2020 г., издаден от органи по приходите при Община Бургас, потвърден с Решение 94-0131014/29.10.2020 г. на кмет на Община Бургас, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 956.66 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно е приел, че търговската сграда е двуетажна, както е прието в хода на ревизията, а не едноетажна с мазе/ склад, както е нанесена в КККР на гр.Бургас, което води до промяна в размера на данъка. Посочва се, че по паралелно заведено дело, в което се обжалва ревизионен акт, издаден на съпруга на Спасова, по отношение на неговата част от недвижимите имоти, е изготвено заключение, с което се констатира, че сутеренният етаж по смисъла на ЗУТ е полуподземен етаж и не се брои за етаж, а е изба. Счита, че неправилно АС е възприел, че няма допуснато нарушение на процесуалните правила с подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ за сграда. Подробни съображения излага в касационната жалба. По подробно изложени съображения иска отмяна на решението и постановяване на ново по същество на спора, с което да бъде отменен РА. При условията на евентуалност иска оспореното решение да бъде върнато за ново разглеждане, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила неизпълнение на задължението му за служебно назначаване на експертиза. Представя заключението по съдебно-техническа експертиза. С молба-становище представя решение 888 от 17.06.2021 г., постановено по адм.дело 2412/2020г. по описа на Административен съд Бургас. Претендира присъждане на разноски. Ответникът на касационната жалба кмет на община Бургас оспорва същата чрез процесуалния си представител гл.юриск. Марев и иска да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АС-Бургас е бил Ревизионен акт 1/21.08.2020 г., издаден от органи по приходите при Община Бургас, потвърден с Решение 94-0131014/29.10.2020 г. на кмета на Община Бургас, с който са установени задължения на П. Спасова за данък недвижими имоти /ДНИ/ в общ размер 1967,33 лв. и лихва 733,82 лв. и такса битови отпадъци /ТБО/ в общ размер 8390,07 лв. и лихва 3401,54 лв. за периода 2014 г. 2018 г. за собствените й ½ ид.част от жилище в гр.Бургас и от ПИ с идентификатор 07079.651.296.1, представляващ сграда за търговия в гр.Бургас, ж.к. Меден рудник, както и за общинския терен, върху който е изградена търговската сграда. Административният съд е приел, че оспорването е допустимо и че РА е издаден от компетентни органи, при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Приел е, че П. Спасова е задължено лице за ДНИ и ТБО съгласно чл. 11, ал. 1 и 2 и чл. 64 ЗМДТ като собственик на недвижимите имоти ½ ид.ч. от жилище; ½ ид.ч. от търговска сграда и общинския имот върху който е построена сграда за търговия. По отношение на установените задължения за ДНИ съдът, е анализирал относимите разпоредби на ЗМДТ. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 19 от ЗМДТ, съгласно която данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 и разпоредбата на чл. 18 от Наредба за определяне размера на местните данъци, приета с решение на Общински съвет гр.Бургас, протокол 5, т.30 от 2401.2008г. според която ДНИ е 1,45 върху данъчната оценка на недвижимия имот за 2014г. и 2015г., а за 2016г., 2017г. и 2018г. от 1.75 % , първоинстанционният съд е достигнал до извода, че размерът на дължимия от жалбоподателката ДНИ е правилно определен от административния орган. Съдът е обосновал извод, че търговската сграда с идентификатор 07079.651.296.1 е двуетажна, а не е едноетажна, както поддържа жалбоподателя. В обяснителната записка част конструкция, приложена към разрешение за ползване 571/04.10.2001 година на търговската сграда като кафе - аперитив, изрично било посочено, че конструктивната система на сградата е скелетна стоманобетонна, а от скицата архитектурно конструктивни детайли на бетоновите плочи се установява, че на място са изградени две последователни подови конструкции и покрив, обособяващи именно два етажа. Според АС-Бургас от доказателствата по делото се установява и че полуподземното ниво не представлява единствено склад (за да му бъде определяна 80 % базисна данъчна стойност на основание чл. 5 ал. 6 т. 1 от приложение 2 към ЗМДТ), съответно данъкът не е завишен. По отношение на установените задължения за ТБО съдът е приел, че за да е налице задължение за заплащане на такса за събиране и извозване на отпадъци и такава за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, е необходимо общината да е престирала услугата. В тази връзка е прието, че от събраните в хода на производството доказателства се установява факта на предоставяне за процесните имоти, собственост на лицето, и на трите услуги услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. На следващо място административният съд е приел, че услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване също е дължима, като за да мотивира изводите си е посочил, че през разглеждания период Община Бургас е разполагала с необходимата кадрова и техническа обезпеченост да я предостави съгласно заповед на кмета на Община Бургас за определяне на районите на територията на Община Бургас, включени в системата за организирано поддържане на чистотата, в които през съответната календарна година ще се извършват услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депо на битовите отпадъци, както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, и актове за извършена работа от консорциум Титан Бургас. Установено е от доказателствата по делото, че община Бургас разполага с депо за битови отпадъци през ревизирания период, поради което е прието, че жалбата е неоснователна и в частта относно задължението за заплащане на такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата на П. Спасова. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неизясняване на факти, имащи значение за правилното решаване на делото. На първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1 и ал.2 от ЗМДТ е предвидено, че данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него. Нормата на чл.19, ал.1 от ЗМДТ постановява, че данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл.10, ал.1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1 март на същата година. В тази връзка следва да бъде посочено, че противно на приетото от административният съд, настоящата съдебна инстанция счита, че от доказателствата по делото е останал неизяснен въпросът за етажността на сградата за търговия с идентификатор 07079.651.296.1 въпрос, имащ значение при определяне на данъчната оценка, респ. дължимостта на ДНИ. От една страна - видно от служебна декларация от община Бургас от 2020г., изготвена за целите на ревизионното производство, се посочва че търговската сграда е на два надземни етажа със застроена площ от 176 кв.м., разгърната застроена площ от 354 кв.м., построена върху имот частна общинска собственост с площ от 418 кв.м., за който има учредено право на строеж на сградата от община Бургас, с посочено предназначение търговски обект и година на изграждане 2001г., с конструкция МЗ. От друга съгласно представената по делото скица 15-727195 от 11.08.2020г. на Служба по геодезия, картография и кадастър гр.Бургас сграда с идентификатор 07079.651.296.1 е със застроена площ от 176 кв.м. и е на един етаж. По силата на чл. 171, ал. 2 АПК съдът по искане на страните може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, като вещи лица, оглед или освидетелстване той може да назначава и служебно. Съгласно ал. 4 на същата разпоредба предвижда задължение за съда да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Видно от данните по делото, в ревизионното и съдебното производство жалбоподателката е твърдяла, че търговската сграда не е двуетажна, както е приел ревизиращият екип, а е едноетажна с мазе/ склад, както е нанесена в КККР на гр.Бургас. Във връзка с горното следва да бъде посочено, че въпреки че правилно е разпределил доказателствената тежест в съдебното производство, съдът, след не е преценил, че не са ангажирани достатъчно доказателства относно етажността на търгавската сграда и нейното предназначение, поради което е бил длъжен да назначи съдебно - техническа експертиза, която да го установи. Неустановяването на това обстоятелство в производството пред първоинстанционния съд е пречка да се провери дължимостта на ДНИ. Като не е допуснал назначаване на СТЕ и при липса на достатъчно данни за етажността на сградата, първоинстанционният съд е постановил своето решение, без да установи всички факти и обстоятелства, от значение за правилното решаване на делото. Като е стигнал до други изводи, АС - Бургас е постановил неправилно решение, което на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено, включително и в частта за разноските, като делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за изясняване на горепосочените обстоятелства. При новото разглеждане на делото в производството по чл. 226 АПК съдът следва да назначи съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на спорния въпрос търговска сграда с идентификатор 07079.651.296.1 е двуетажна или едноетажна, /както е твърдял жалбоподателя/, какво представлява сутеренният етаж и с какво предназначение е същият? След изясняване на тези факти съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения РА. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред настоящия съдебен състав на ВАС, осмо отделение. Водим от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение