Решение № 7844 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15494/2012 г.

Решение № 7844 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15494/2012 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния му представител юрк. Митев, против решение № 5847 от 05.11.2012 г., постановено по адм. д. № 10546/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което по жалба на ЕТ "Петров - Ценко Петров" със седалище гр. София е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо изх. № 02-220-2600/925 от 02.10.2011 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд"Земеделие"-Разплащателна агенция за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания по Общо заявление за плащане на площ за кампания 2010 г. в частта на отказано изплащане на субсидии по Схемата за единно плащане на площ и по Схемите за национални доплащания на площ, като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. В жалбата са релевирани доводи за незаконосъобразност на мотивите на решението в частта по отношение на БЗС № № 51559-232-9-7 и 51559-232-9-8, за които касационният жалбоподател счита, че съдът неправилно ги приел за допустими за подпомагане. Признава, че тези два земеделски блока действително попадат в допустимия за подпомагане слой, което обстоятелство било видно и от представените от МЗХ към писмо от 31.05.2012 г. таблици, но счита, че по отношение на тях е било налице застъпване, тъй като едноличният търговец се отказал от двойно заявените площи с декларация за изясняване принадлежността на площи, поради което ДФЗ не следвало да бъде задължен да изплаща субсидия за такава площ. Прави и възражение за прекомерност на разноските в първоинстанционното производство в размер от 4410 лева, присъдени в полза на ЕТ "Петров - Ценко Петров. Моли решението да се отмени в обжалваните части, като вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата против оспорения административен акт, както и да се редуцира размера на адвокатското възнаграждение на 450 лева. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща процесуален представител. Ответникът - ЕТ "Петров - Ценко Петров", чрез адвокат Йончева, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила, но намира за неправилна частта от дадените от административния съд указания за новото произнасяне досежно приложение на разпоредбата на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., предвид размера на установената от административния орган наддекларирана площ. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че в обжалваната част не са налице нарушения на материално-правните норми и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Намира, че съдът е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба. Счита мотивираният извод за основателност на оспорването на уведомителното писмо за отказано финансово подпомагане по двете мерки за съответстващ на фактически установеното и го намира за изведен при правилно приложение на регламента по ЗПЗП. Посочва, че изводът за законосъобразност на обжалваното решение се налага от съвкупната преценка на доказателствата по делото, включително съдебно-техническата експертиза, както и от данните, че по отношение на част от площите е била допусната грешка в дешифрирането. По тези съображения счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на ЕТ "Петров - Ценко Петров", подадена против Уведомително писмо изх. № 02-220-2600/925 от 02.10.2011 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"- Разплащателна агенция в частта, с която на ЕТ "Петров - Ценко Петров" е отказано изплащане на субсидии по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) в размер на 44547,24 лева и по Схемите за национални доплащания (СНДП) в размер на 24369,06 лева. Оспорващият възразил против констатациите на извършената проверка досежно състоянието на стопанисваната земя, поради което не е следвало да му се отказва субсидия по двете мерки, като твърдял, че административният акт е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, т. е. при непълнота на доказателствата, респ. при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, които подробно е обсъдил, съдът е приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя общо заявление за подпомагане на площ с УИН 22/08061032256 за кампания 2010 г. по посочените две мерки. От приложената към заявлението таблица установил, че по тях са заявени и декларирани 171 бр. БЗС, с обща площ от 4604,03 ха. Съдът е направил обстоен преглед на приложимата нормативна база, регулираща административното производство по схемите за директни плащания. На първо място съобразил наличие на компетентност на издалия административния акт орган. По възраженията за нарушаване на материалния закон и за изясняване на спора съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза, която кредитирал като неоспорена от страните. С нея установил, че жалбоподателят е заявил по процесните схеми БЗС с обща площ от 4604,03 ха, като БЗС с № № 12749-17-1-2; 51559-11-1; 151559-232-9-7; 51559-232-9-8 и 85010-56-1 с общо отчетена като недопустима площ за подпомагане от 4,87 ха, са допустими за подпомагане, тъй като попадат и са определени като такива в слоя "Площи допустими за подпомагане", а по отношение на останалите БЗС са потвърдени констатациите на административния орган, като причините за недопустимост са подробно посочени в таблицата към заключението на вещото лице. По отношение на процесните блокове съдът съобразил и че констатациите на вещото лице съвпадат с данните от представената и приета като доказателства по делото таблица, приложена към писмо от 31.05.2012 г. на МЗХ със заявените за подпомагане от кандидата площи за кампания 2010 г., както и посоченото в това писмо, че БЗС № 85010-91-2-2 с площ от 7, 92 ха неправилно е изключен от обхвата на допустимия слой поради операторски пропуск, и че посоченият по-горе парцел се обработва и е допустим за подпомагане. При така установените обстоятелства съдът е преценил за оборена констатацията на административния орган, че не е обработвана площ в размер общо 81,07 ха. Приел е, че данните от съдебно-техническата експертиза и писмото на МЗХ са достатъчни за извод, че процесното уведомително писмо е постановено без да бъдат изяснени релевантните обстоятелства, поради което го приел за незаконосъобразно. На четвърто място посочил, че административният орган носи тежестта да докаже наличието на фактите и обстоятелствата, послужили като основание за издаване на акта, което в случая приел, че не е направено. Въз основа на тези съображения съдът извел правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и го отменил. Упражнил е правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, включително да съобрази при изчисленията относно наддекларираната площ правилото на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., съгласно който наддекларираната площ се увеличава с: при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ в рамките от 3 % или 2 ха до 20%-санкционираната площ е равна на удвоения размер на наддекларираната площ. Така постановеното решение е правилно. Не е допуснато нарушение на материалния закон, предвид следното: Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават до териториалните структури на Разплащателната агенция /РА/ заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая разпоредба на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП посочва, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, като съобразно препращащата разпоредба на ал. 4 от същия законов текст Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по посочената по-горе алинея съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз. Наред с това съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по схеми за национални доплащания, когато кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката по ал. 1, а именно за спазването на изискванията на схемите за национални доплащания. Предвид изложеното по-горе, съдът не е допуснал нарушения на материално-правните норми и е формирал обосновани правни изводи. Неоснователно е основното възражение в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон в частта на мотивите, че БЗС № № 51559-232-9-7 и 51559-232-9-8 са допустими за подпомагане и че при новото произнасяне административният орган следва да ги приеме за такива. Тези мотиви на първостепенния съд са правилни, предвид констатациите на приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза и данните на приетата като доказателство по делото таблица, приложена към писмо от 31.05.2012 г. на МЗХ. Развитите по-нататък в касационната жалба аргументи са ирелевантни, предвид посоченото правно основание за недопустимост на площите - чл. 47, ал. 2, т. 4 ЗПЗП, изведено от обяснителните бележки към колона № 5 от Уведомителното писмо, и факта, че никъде в таблицата не е посочено правното основание на чл. 47, ал. 2, т. 6 ЗПЗП, съгласно което Разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по СНДП, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления. Изложените в касационната жалба възражения срещу мотивите на оспореното решение са относими само към правното основание на чл. 47, ал. 2, т. 6 ЗПЗП, което в случая, както бе посочено по-горе, не е посочено като основание за отказ за финансиране. Последният довод, че размерът на присъдените разноски, в частта за адвокатско възнаграждение, е прекомерен, съдът преценява също за неоснователен. Законосъобразен е изводът на съда, че направеното искане за присъждане на адвокатско възнаграждение е основателно и доказано. Оспорващата страна е представлявана от адв. Йончева, която своевременно - преди приключване на устните състезания, е поискала определянето му, като приложила адв. пълномощно за изплатено възнаграждение в размер на 4200 лв./л. 10 от делото/, освен платежен документ за депозита за вещо лице-200 лева и д. т. от 10 лева. Ответната страна в първоинстанционното производство не е направила възражение за прекомерност в съдебното заседание, на което е присъствал неин процесуален представител, съобразно нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, което е можела валидно да стори преди приключване на устните състезания в този съд. Съдът е съобразил правилото на в чл. 143, ал. 1 от АПК и присъдил разноски в доказания размер. С оглед изхода на делото, решението е правилно и в тази му част. Недопустимо е едва в касационната жалба, с която се оспорва решението да се прави възражение за прекомерност на заплатеното в първата инстанция възнаграждение, защото е преклудирано. Не отговаря на действителното положение твърдението, че съдът е уважил частично първоинстанционната жалба, поради което е неоснователно възражението за несъобразяване на размера на присъденото възнаграждение с изхода на делото. За пълнота на изложението следва да се посочи, че е неоснователно и становището на ответника по касация за неприложимост на разпоредбата на чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., определяща намаления и изключвания в случаи на свръхдеклариране, тъй като когато наддекларираната площ е под 3 %, но надхвърля допустимите 2 ха, каквато е настоящата хипотеза, посочената норма от Регламента намира приложение. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че решението на административния съд е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,