Решение № 12037 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6319/2018 г.

Решение № 12037 от 9.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6319/2018 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив чрез процесуалния му представител юриск. П. Георгиев срещу решение № 176/20.03.2018 г., постановено по адм. дело № 107/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, с което е отменена заповед № РД 15-03/04.01.2018 г. на посочения по-горе началник на митницата за налагане на "Винарска къща Виноградец" АД – с. Виноградец, Община Септември, Област Пазарджик принудителна административна мярка - "запечатване на данъчен склад в с. Виноградец и забрана за достъп до него, считано от 22.01.2018 г., 13, 00 часа". Релевира се оплакване, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, представляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател заключителните изводи, които първоинстанционната съдебна инстанция изгражда са постановени при превратно тълкуване на приложимия материален закон и при несъответствие с целта на закона. Твърди, че в текстовата част на заповедта за налагане на принудителна административна мярка е изписано, че на "Винарска къща Виноградец" АД е наложено и административно наказание – лишаване от право да упражнява дейност за срок от един месец. В този смисъл касационният жалбоподател счита за неправилен формирания от съда извод за допуснато съществено нарушение при издаването на процесната заповед. Касационният жалбоподател се позовава на чл. 124б, ал. 1 ЗАДС, според който запечатването на обекта се налага в случаите на налагане на административно наказание по чл. 114а, ал. 1 ЗАДС, който предвижда едномесечен срок за лишаване от правото на упражняване на определена дейност и съобразно това срокът, за който се налага и принудителната административна мярка е също един месец. В касационната жалба се излагат доводи в този смисъл, че административният орган няма възможност да налага принудителна административна мярка за друг времеви период, различен от един месец, тъй като по отношение продължителността на мярката органът действа в условията на обвързана компетентност и се позовава в тази връзка са решения по адм. дело № 12367/2014 г. и по адм. дело № 1195/2015 г. на ВАС. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В депозирана молба от 01.01.2018 г. се поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба "Винарска къща Виноградец" АД – с. Виноградец, Община Септември, Област Пазарджик чрез адв. П. Велчева в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва с искане за оставяне в сила на обжалваното решение и с искане за присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отмени заповедта за принудителна административна мярка, наложена на "Винарска къща Виноградец" АД първоинстанционният съд е приел, че с оглед разпоредбите на чл. 124б, ал. 1 и чл. 124в ЗАДС въвеждат кумулативно прилагане на принудителна административна мярка във всички случаи на налагане на административно наказание с наказателно постановление по чл. 124а, ал. 1 ЗАДС и такова според съда е наложено на дружеството. В обжалваното решение е посочено, че задължение на административния орган е да определи срока на принудителната административна мярка във всички случаи, независимо дали в правната норма са посочени граници на срока на мярката или тя е фиксирана. Съдът е приел, че в случая налагайки мярката, без да определи срок на действие, административният орган е създал неяснота, водеща до незаконосъобразност на административния акт и е основание за неговата отмяна. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че не следва да се възприема възможното тълкувание, че крайната дата на мярка следва от закона предвид, че в обжалваната заповед не са изложени никакви съображения относно това дали извършеното от жалбоподателя нарушение е първоначално или повторно и затова съдът счита, че не може да се възприеме, че непосочването на крайната дата на мярката се запълва ex lege, доколкото законът е предвидил различни срокове на мерките съобразно обстоятелството дали е налице повторност на извършването на нарушението. В решението си съдът се е позовал на решения по адм. дела № 10131/2014 г. и № 8341/2017 г. на ВАС. Обжалваното решение е неправилно постановено. Законодателят с разпоредбата на чл. 124б ЗАДС е въвел задължително издаване на заповед за принудителна административна мярка в случаите на издадено наказателно постановление при условията на чл. 124а ЗАДС. Именно наложеното с наказателното постановление лишаване от право да се упражнява определена дейност се явява предпоставка и условие за налагане и на принудителна административна мярка. С последната се цели да се препятства извършване на следващи нарушения. В процесния случай наказателното постановление № 1117/2017 г. е издадено на 04.01.2018 г. и още същия ден е издадена и заповедта за принудителната административна мярка. И наказателното постановление и принудителната административна мярка са насочени към един и същи обект – данъчния склад на "Винарска къща Виноградец" АД за производство и складиране на акцизни стоки, за който дружеството притежава лиценз. Установено е по делото, че наказателното постановление и принудителната административна мярка са наложени поради това, че като е приключило движението на акцизни стоки (4 316 литра тихи вина) под режим отложено плащане на акциз (РОПА) в модул Система за движение и контрол на акцизни стоки (EMCS) на Българска акцизна централизирана информационна система (БАЦИС)) от лицензиран складодържател в Италия, без да са получени и разтоварени в данъчния склад. Предвид, че с наказателното постановление е наложено и административно наказание – лишаване на дружеството от правото да упражнява дейност за срок от един месец в посочения по-горе данъчен склад на основание чл. 124а, ал. 1 ЗАДС, с принудителната административна мярка, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е запечатан същия обект и е забранен достъпа до него на основание чл. 124в, ал. 1 ЗАДС, считано от 22.01.2018 г., 13, 00 часа. При така установеното незаконосъобразен е извода на първостепенния съд, че липсва посочен срок в заповедта, за който се налага мярката – запечатване на обекта и забрана за достъп до него. Срокът, за който се налага мярката е същият, за който с наказателното постановление се налага санкцията лишаване от право на упражняване на дейността и той е един месец. Настоящата касационна инстанция възприема доводите в касационната жалба, че административният орган няма възможност да налага принудителната мярка за друг срок, различен от един месец (когато нарушението е извършено за първи път), както е в настоящия случай, тъй като по отношение на продължителността на мярката органът действа в условията на обвързана компетентност, а не при оперативна самостоятелност, както е при повторно нарушение. Законодателят в чл. 124б, ал. 1, предл. 1 ЗАДС е фиксирал срокът от един месец, а в предл. 2 на същата разпоредба е дал възможност на административния орган да извърши преценка по отношение на определянето на срока на мярката – от 2 до 6 месеца, т.е. в този случаи органът действа в условията на оперативна самостоятелност, а не при обвързана компетентност, както е по предл. 1. Следователно, едномесечният срок е посочен в закона и административният орган, налагайки мярката при първо нарушение с фиксиран в закона срок и като се има предвид, че в мотивите на акта този срок изрично е посочен, следва да се приеме, че мярката не противоречи на приложимия материален закон – ЗАДС. В касационната жалба правилно са цитирани решения на ВАС, които се споделят и от настоящия съдебен състав и в които изрично се приема, че посочването в мотивите на заповедта за принудителна административна мярка на срока за лишаване правото дружеството да упражнява дейност за срок от един месец означава, че административният орган е определил и продължителността на принудителната административна мярка, наложена с оспорената заповед (решение по адм. дело № 12367/2014 г. на ВАС, Първо отделение). С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон – ЗАДС и като неправилно следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на "Винарска къща Виноградец" АД срещу заповед № РД-15-03/04.01.2018 г. на началника на Митница Пловдив бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Предвид изхода на делото и направеното искане в касационната жалба, на Митница Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за двете съдебни инстанции на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение